Движението и спортът – „лакърдии“, реалност, насоки за утринното спортно ежедневие и единство с Природата

ТВЪРДЕНИЕ: „От години всяка сутрин бягам по десет километра, дори повече. Това ми е начин на живот“

ОТГОВОР
За малко да повярвам.
За съвсем малко.

ПРОФЕСИОНАЛНА СМЕТКА: Ако сме достатъчно луди, та да вярваме на подобна глупост, можем да пресметнем: седем дни по десет км, прави 70 км на седмица. За четири седмици – 280 км, плюс още 30-40-60-80 – за трите дни и онова „отгоре“.

Общо за един месец… към триста и петдесет километра.

За три месеца – 1050 км. А за година?

Та, въпросът е: този/тази има ли друга работа (служба, семейство, деца, родители, приятели, ангажименти), освен да бяга, а ставите и сухожилията му/и от желязо ли са?

РАЗБИРА СЕ, че е възможно някой да стисне зъби и да бяга по десет и повече километра трийсет поредни сутрини. Може и няколко сутрини отгоре… за известно време.

Но за още съвсем малко, известно време.

Оттам нататък – край.

Защото човек не е робот: понякога е неразположен, може да има неотложни ангажименти, понякога нещо го боли, случва се да не му се бяга, времето да е твърде неблагоприятно или… просто да не е на кеф.

В КОНТЕКСТА на казаното, съм чувал какво ли не:
– „Всяка сутрин правя йога по два-три часа“
– „Всяка сутрин плувам по десет километра“
– „Всяка сутрин съм в залата в 06:00 и правя тежка тренировка с тежести“ (Колко тежка в 06:00???)
– „Всяка сутрин правя по сто набирания на лост“ (Сто? Сто?!?! Добре ли чух?)
– „Всяка сутрин правя по сто лицеви опори, сто клека и сто коремни преси“ (Бих попитал: С какво се храниш? С ракетно гориво и нитроглицерин?)

И прочие изхвърляния, които не се нуждаят от коментар.

ПСИХОЛОГИЯ НА ЛАКЪРДИИТЕ: Статистиката в изследването на психологическите приоритети показва, че ако от сто контролни дни ние бягaме сутрин в десет до двайсет дни, в съзнанието ни остава (уж, правдивото) убеждение, че сме бягали всеки ден.

Разликата между реалност и празни приказки е максимум 3:10.
Т.е. разликата е… смазваща.

Така е с всяка човешка дейност – желанието и мисълта за нещо, изместват и преобладават над реалното (статистически измеримо) изпълнение. Който е гледал българския филм „Кит“ с неповторимия Георги Калоянчев, знае.

ПРЕДИ ТРИ СЕДМИЦИ късно вечерта, седяхме с Весо Лучански в едно крайбрежно ресторантче и в пълно единодушие разговаряхме за фанатизма и тесногръдието: „Човек не трябва да е фанатик – каза той – Понякога, вместо да прави йога сутрин, може да отиде да потича. Друг път ще поплува или ще излезе на поляната да направи гимнастика. Ако повтаряме все едно и също и ако се пресилваме, това не говори добре за нас“

Бих допълнил: Не говори добре не само за нас, но и за интелигентността ни.

ВРЕМЕТО, с което разполагаме сутрин е между десет и трийсет минути. Средно 15-20 мин. За толкова, можем да се занимаваме предимно вкъщи, в най-добрия случай – в квартала. Един, два или три пъти в седмицата можем да успеем да отделим от половин до един час (в почивните дни), но това е епизодика, не ежедневие.

РАЗБИРА СЕ, ако гоним спортна цел (състезание, покриване на технически, физически нормативи или имаме професионални спортни ангажименти), утрините ще са част от тренировъчното ни ежедневие. Но – не всяка сутрин и не винаги (завинаги).

И ВСЕ ПАК – КАКВО ДА ПРАВИМ СУТРИН?

Отговорът е, че ако имаме желание и енергия, все ще измислим нещо. Ето примерни идеи:

1. Ако не ни се излиза от къщи:
– йога, дихателни упражнения, концентрация
– разтягане, ритници, дишане, коремни преси
– махово-амплитудни упражнения, въже, бягане на място, силови упражнения със собствено тегло (подскоци, лицеви опори, коремни преси) и стречинг
– микс-комбинация от изредените плюс лични идеи

2. Двигателна дейност извън дома:
– йога, бойни техники (карате, тай-чи и пр)
– загрявка, скално катерене, лек паркур
– стълби: в блока, в парка, на стадиона, в градината
– крос и разтягане
– лека атлетика на стадион
– плуване
– сутрешен кросфит (умерена кръгова тренировка) със съобразено натоварване
– микс от изредените плюс лични идеи

ПОГЛЕД НАПРЕД: Каквото и да е утринното ни занимание (вкъщи или вън), трябва да е приложимо (с малки корекции) към всякакви условия. Въпросът, който можем да си зададем е: „Ще мога ли да правя това, след десет години? След двайсет? След трийсет? След… повече?“

Възможността да имаме разумно избран, гъвкав и вариативен комплекс, е в основата на ритмичността, а ритмиката и непрекъснатостта водят до стабилно здраве и себеусещане.

ИЗБОРЪТ НА УТРИННО ДВИЖЕНИЕ, спорт, степента на натоварване и интензивността зависят от пола, възрастта, индивидуалната тренираност, поставените цели, моментното състояние и личното предпочитание. Но е задължително на два-три дни да правим леки тренировъчни корекции, да променяме натоварването и подхода към самите себе си.

ПО-ШИРОКИЯТ КРЪГ от възможности за избор на физическа активност говори за физическата ни форма, за интересите ни, интелектуалните ни търсения, въпросите, които си задаваме, отговорите, които намираме и духовността, която носим.

ПРИРОДАТА Е НЕСПИРНО ДВИЖЕНИЕ, залегнало във вечната промяна на всичко. Слънцето пулсира, космическото пространство е изпълнено с вибрации, а магнитното поле на Земята трепти и ни защитава от слънчевия вятър. Атмосферата се движи, образува вихри и въздушни реки, семената покълват, стъблата израстват, пъпките се разпукват и се превръщат в цветове. Ароматът привлича насекоми, птиците мигрират на хиляди километри разстояние, животните прекосяват огромни пространства и всяко нещо прелива в друго.

Дори планините не стоят по местата си, движат се, теглото им променя наклона на земната ос, планетата се върти по-бързо и времето е различно. Часовниците изостават, децата растат, задават въпроси, животът преминава и все по-често гледаме звездите, за да разберем истината за съществуването.

В КРАЯ:
От нас зависи да осъзнаем движението и да бъдем част от него.

 


**Забележка: за контакт с мен натиснете по-долния бутон и използвайте формата

Вашият коментар