Яловите имитации – велоергометърът и отслабване… дали?

   ВЪПРОС: „Да разбирам ли, Емо, че си против карането на велоергометър за отслабване?“

   ОТГОВОР:
   Веднъж някой да ме разбере от раз.

   Да, уважаема ФБ-приятелко.
   Точно това разбирай.

   Да го кажа иначе: Ако на велоергометъра му сложат колелета, ще те заведе право под кривата круша.

   НАКРАТКО: Идеята „велоергометър за отслабване“ е вселенски парадокс, оксиморон, нещо толкова абсурдно, както например „горещ лед“.

   Но, горещ лед, все пак, има (на планети със свръх-налягане), докато процентната вероятност „да отслабнеш с велоергометър“ е толкова, колкото и възможността да открием кислороден атом в междузвездното пространство.

   ПРИРОДАТА (тук, на Земята) ни е дала мускули, кости, пресечен терен (хълмове, планини), градски пресечен терен (дълги пасажи от стълби в паркове и градини) и като връзка между изброените – гравитация.

   Приведена в индивидуален план, гравитацията дава нашето лично телесно тегло.

   В залата можем да използваме теглото си, като скачаме на въже (въжето иска техника и учене, което издухва Алцхаймер и деменцията) или го включваме в различни варианти на бягане на място, подскоци, клек-подскоци, чували и пр.

   Преодоляването на собственото тегло с мускулно усилие, е в основата на здравето, предпазването от остеопороза, поддържането на бъбречната дейност и работата на сърцето.

   Истината е, че изброените упражнения изискват стискане на зъби (и то продължително – 12-15-20 мин), воля и мислене, а повечето хора не са готови – искат да седнат и да се клатят на велоергометъра, докато предъвкват проблемите си или преглеждат смартфона.

   ЗАПОМНЕТЕ: Истинската тренировка, освен тялото, тренира и ума, а това започва с мисленето за нещо ново, различно, градивно, нещо, което изисква концентрация и внимание.

   Нашият клуб разполага с три велоергометъра и един ски-тренарожьор, на които никой никога не се е качвал.

   ВСИЧКИ сте гледали „Близнаци“ с Арнолд Шварценегер и Дани де Вито. И, предполагам, помните сцената, когато Арнолд повдига задницата на откраднатия автомобил под 45 градуса, за да излъже „умната“ аларма – че не крадат колата, а ще я товарят на паяк.

   Така е програмирано и човешкото тяло.

   СЕДНЕМ ли на задника си (буквално), ние игнорираме гравитацията над 60%. В мозъка се получава депеша „Приятел, ще почиваме!“ и той, горкият, няма друг избор, освен да изпрати заповеди навсякъде „Спри за почивка“.

   И организмът влиза в общ режим на почивка, въпреки че някои крайници могат да продължат локалната физическа дейност.

   НЕ НАПРАЗНО центърът на тежестта в човешкото тяло е от два до четири-шест пръста под пъпа, което хоризонтирано спрямо ханша, е точно височината на средния и началото на ниския таз.

   Няма човек, който може да почива прав. Можем да спрем, да се подпрем, да пристъпваме от крак на крак, но ако искаме почивка, тя започва (на първо място и винаги) със сядане.

   НАЙ-ГОЛЯМАТА мускулна група в човешкото тяло са краката (в комплект с дупето).

   За да се изкачи кръвта от ходилата до таза, се използва физиологичен аналог на речните шлюзове – венозните клапи. Един обем кръв преминава, клапата се затваря, механичният тласък, идващ от ходилото (при вървене, бягане, танцуване, ритане по чувал) изхвърля обема кръв нагоре и чак тогава клапата/шлюзът се отваря да пропусне нов обем кръв.

   Клапите работят активно, само при отвесно положение на краката и само в движение (при потупване или удар на ходилата в земята), иначе са в полузатворено, пасивно състояние.

   Клапите работят най-добре, според заложеното от природата, когато сме боси.

   Боси.

   Без чорапи, обувки за зала, гуменки или маратонки.

   КОГАТО ОПРЕМ ХОДИЛОТО в педалите на велоергометъра и седнем, мозъкът получава два сигнала за режим „почивка“ – от ходилата и от таза.

   Това не се променя, колкото и да се стараем.

   Ето защо, въртенето на велоергометър се родее с плуването – пулсът се вдига, но недостатъчно, за да се получи истинско, спортно натоварване.

   Казано професионално – това не натоварва сърцето до степен, да започне да се променя, да се увеличава мускулно и да стане спортно – здраво, голямо, мощно.

   Затова плувците (с много малки изключения) масово не са добри в състезателното бягане на средни и полудълги разстояния. За да влязат в бегова форма (прим. триатлон) се изисква качествено различен тренировъчен подход.

   ПОДОБНО Е НАТОВАРВАНЕТО при бягащата пътечка, където… уж, бягаме.

   Там липсва пълното мускулно оттласкване нагоре и напред (това движение се поема и подпомага от движещата се повърхност на уреда), затова мускулите на краката работят на половин до една трета съкращение, колкото и да се напъваме.

   Мислите, че това не се отчита от мозъка и сърцето?
   Мислите, че можете да излъжете тялото и гравитацията?
   Я пак?

   ЧЕСТО, не разбирайки механизма на общо действие в човешкото тяло, лекари предписват велоергометър и бягаща пътечка на хора с високо кръвно и сърдечно-съдови отклонения.

   Всъщност, така проблемът се задълбочава, защото (активно) се нарушава кръвотокът – седалката на велоергометъра буквално спира общия ход на кръвта.

   Не познавам нито един, който да е снижил трайно и завинаги кръвното налягане с велоергометър и пътечка.

   Но мога да приведа стотици примери от професионалния си опит, когато хора с високо кръвно налягане, идват при мен и след постепенно навлизане в тренировъчен режим, започват да скачат на въже, бягат дозирано, качват тренировъчни стълби и след месец – о, чудо! – кръвното изчезва в небитието.

   Разбира се, упражненията за гъвкавост, промяната в храненето и спадане на наднорменото тегло, са другата страна от цялостния подход.

   ПОДОБНА ДЕЙНОСТ, която сама по себе си е губене на време, е правенето на коремни преси – седнали/легнали и… вече знаете връзката.

   Коремните преси са добри като завършек на интензивна, тежка тренировка, но без натоварването преди това и правени самостоятелно, са безпредметни.

   Всъщност, комплексните тренировъчни упражнения, изпълнявани в големи кръгове (гигантски суперсерии – 5-8-10 упражнения в серия – лицеви опори, набирания, женски набирания, клек-подскок, клек, повдигане, чукчета, тяга, многоставни силови упражнения и пр.), съчетани с дълбоко дишане и истинска борба за въздух, тренират коремната преса много по-добре от локалните, ниско амплитудни, седящо/лежащи коремни преси.

   НА ТРЕНИРОВКИТЕ, които водя (и тренираме заедно), в две трети от времето буквално се борим за въздух.

   Когато тялото изисква въздух, то гори енергия, тлъстините си заминават, потта се лее, артериите се прочистват и всички възможни запушвания се продухват.

   Това е истинската основа на здравето, здравото сърце, бързата обмяна и ясното съзнание.

   И НЕКА не оставаме с впечатление, че е възможен знак за равенство между велоергометъра и състезателното колоездене (шосейно или планинско) – все едно да кажем, че пътечката (от една страна) и – от другата – 1000 м, 1500 м, 3 000 м, 6 000 м, 10 000 м, бягане с препятствия, маратон или бягане през планински терен, са едно и също.

   Е, не са.
   И никога няма да бъдат.

   В КРАЯ:
   Пътечката и велоергометърът са основният показател, че нещо скърца в интимността между нас и Природата.


**Забележка: за въпроси и контакт натиснете по-долния бутон и използвайте формата

Вашият коментар