Синдромът “Олеле, задушавам се!” (или как се спекулира с естествените процеси)

 


НАПОСЛЕДЪК да не ти достига (понякога) въздух, е почти синоним на проблем, който разбира се идвал от измисленото и изкуствено надутото балонно страшилище К19.

И де що има мързелив, нетрениращ, обзет от страх, паника и незнание народ, се вързва на тия глупости.

ИЗКУСТВЕНИЯТ СТРАХ от задушаване избликва в психиката на хора, които нямат нищо общо със спорта и това, за съжаление, днес са немалко на брой индивиди.

За сравнение: някога в класовете имаше по 50% и повече сериозно трениращи ученици. Днес в клас от двайсет и пет деца, трениращите са не повече от три-пет, а често и нито един.

Тези нетрениращи деца се превръщат в нетрениращи млади и възрастни хора (наблюдавам го от десетилетия), които излъчват застой и физическа неактивност. Техните удоволствия (разбирания) винаги клонят към масата, яденето и пиенето, което значи, че възпитават абсолютно същите (като себе си) деца.

СПОРТИСТЪТ свиква да преодолява несгоди, болка, страх, студ, изтощение, горещина, липса на въздух, лошо отношение и загуби.

Един плувец (на тренировка) поне десетина пъти изпада в положение да вдъхне вода, да се закашля спринтирайки, да обърка дишането и всичко това във враждебна водна среда. Не можеш да спреш, не можеш да се отпуснеш и да починеш. Единственото, което ти остава е да се научиш да оцеляваш, да установиш как да преодоляваш опасните мигове, да се бориш и, в крайна сметка, дори да побеждаваш… понякога.

Неподготвеният, уплашен от водата човек, ще се закашля, ще се паникьоса и ще трябва да бъде изваден. Ако е в река, язовир, езеро, море, в повечето случаи (ако няма кой да го спаси) човекът ще се удави.

Т.е. ще умре.

ПЕРИОДИЧНАТА ЛИПСА НА ВЪЗДУХ е естествено състояние, което се повтаря през неравен интервал.

На минута-две, на три или четири човек прави едно-две по-дълбоки (често неосъзнати) вдишвания, защото:

– при дишане в покой амплитудата на диафрагмата е почти липсваща, което означава натрупване на неизхвърлен СО2 и други отпадни вещества.

– мускулатурата спи, а това снижава необходимостта от кислород, но на моменти приемът на кислород пада под критичния минимум, необходим за поддържане на телесните процеси

– при конценрация върху определена мисъл човек почти спира да диша, отново несъзнателно. Когато се отърси от вглъбяването, всеки извършва абсолютно наложително дълбоко вдишване, дори няколко.


НО!
В повечето случаи условията около нас не дават възможност за пълнота на вдишването.

Това са:
– отоплената стая и въздух
– мръсният отработен въздух в помещението
– неумението на човек да вдиша дълбоко
– неправилното хранене
– преяждането
– наднормените килограми
– застоялият начин на живот

И още, и още.

АКО НЯКОЙ ДОПУСКА, че е възможно да имаме:

– качествен дихателен процес
– здрави и чисти дробове
– стабилно кръвоснабдяване
– отлично тъканно оросяване
– високо ниво на кислородна наситеност

… без наличието на здраво (буквално пеещо от енергия) сърце и редовно тренирана сърдечно-съдова система, явно въобще не е наясно с функциите на организма.

Сърцето, приятели, другари и другарки, има толкова силно излъчване и влияние върху тялото, че никаква дейност, орган, система или функция не е възможна без него.

Ето защо редовното разумно тренировъчно сърдечно-съдово натоварване поддържа дробовете, тялото и психиката във висока степен на функционалност.

Което няма как да се случи на дивана с цигара и бира в ръка под работещия, убиващ живия въздух, климатик.


СЪВСЕМ МЕЖДУ ДРУГОТО:
Има поне четири-пет вида телесно дишане (коремно-диафрагмално, гръдно, ключично, гръбно, пълно), които дават абсолютни възможности да нагласим така тялото, че да изпълним всяка част на дробовете със свеж въздух.

Преподавам тези дихателни практики два пъти в седмицата.

Човек, който тренира редовно е здрав и винаги има абсолютен контрол върху дихателната работа на дробовете.


ПОЧТИ НИКОГА не можете да изпитате липса на достатъчно въздух, ако:

– сте на открито и въздухът е чист, хладен, дори студен. Студеният, свеж въздух изобилства с отрицателни йони (това са частици, гладни за боклуците на тялото и те прочистват идеално дробовете).

– ако сте в процес на оцеляване в природата (бягате от диво животно, криете се от опасност, висите на въже над пропаст и пр.), защото мисълта ви е ангажирана изцяло с друго

– сте в активна тренировка: правете разлика между необходимостта от дълбоко спортно дишане вследствие от натоварването и паническата липса на въздух, която (почти) винаги настъпва… в покой


ЗА ДА НЕ ИЗПАДАТЕ В ПАНИКА!!!

Запомнете:

1) Дори и да мислите, че се задушавате, всъщност имате телесен кислород, с който можете да изкарате минута, дори при издишани дробове.

2) Колкото и да не ви достига въздух, винаги (Абсолютно Винаги!!!) първо издишайте докрай, задръжте две-три секунди и едва тогава започнете да вдишвате бавно и спокойно. Тръгнете ли първо да вдишвате, неизхвърленият въздух в долната част на дробовете ще продължи да подава сигнал за недостатъчност и задушаване.

3) Използвайте ръцете, за да отворите дробовете. Най-лесно се получава като ги протегнете нагоре, за да не притискат ключиците високата част на белите дробове.

4) Сменете позата. Легнете на едната или на другата страна, наведете се и подпрете ръце на колената. Движенията имат и индивидуален отенък и трябва да го откриете.

5) Направете десетина-петнайсет клякания и след минута повторете. Кръвта от краката и таза ще се втурне нагоре, ще задвижи дробовете, ще забърза обмяната и ще се почувствате отлично до степен да се чудите, как преди минута-две сте изпаднали в абсолютно измислена паника.


ИМА ОЩЕ ДЕСЕТКИ НАЧИНИ да тушираме моментално липсата на кислород, но:

– ако не тренирате редовно
– сте с наднормени килограми
– не опитвате тренировъчни дихателни йога-техники (преподавам ги редовно)
– прекарвате повече време на топло (топлият въздух винаги задушава, защото в него липсват отрицателни, почистващи дробовете йони)

И още, и още.

Тогава периодично ще стигате до психо-физиологични кризи, изразяващи се в чувство за задушаване, а ако не дай боже вдигнете температура, направите бронхит (или нещо по-тежко), възможността да се докарате (насила) в отделението за обдишване…

Е огромна и оттам нататък съдбата ви ще е Голяма Неизвестна със Затихваща Величина.

Не искате това, нали?


В КРАЯ:
Решението е просто: вдигайте си задниците, по дяволите, и идвайте в залата!


П.С: Ако сте съгласни с написаното или тази статия Ви е харесала, може да я споделите от бутоните по-долу, за да достигне до повече хора.

Leave a Comment

Ако си съглсен с написаното до тук,
може да харесаш страницата във Facebook!

Емил Златев - здраве, спорт, хранене