Инстинктите на „Зайченцето бяло“ или „кухненски тренировки за идиоти“

 За:
   – смешките за постигане на физическа форма вкъщи
   – къде да постигнем желаната физическа форма?
   – как да върнем изчезващите инстинкти?
   – „Книгата на Илая“ и реалността
   – животно или човек

   ВЪПРОС: „Емо, във връзка със съветите за здраве на акад. Амосов, имам въпрос: Как да поддържаме отлична форма вкъщи, ако нямаме възможност да тренираме в зала?“

   ОТГОВОР:
   Това е въпрос с много лесен отговор: Няма как.

   Не е измислен такъв начин.

   ВСИЧКИ клипове, съвети, препоръки, триминутки, петминутки, седем и повече минутки, подскоци с бебе в ръце, коремни преси с кучето на гърдите, челни стойки в коридора между закачалката и вратата на банята и пр…

   …са откровени глупости.

   Хората, които демонстрират подобни подвеждащи идеи, са всъщност професионални спортисти, инструктори и атлети, чиято отлична физическа форма…

   Да?

   …е постигната със стотици по стотици часове тежък, немислимо интензивен труд в залите, на специализираните гимнастически площадки, по стадионите, по стълбите и на всички възможни места…

   …където е възможно да се провежда високоинтензивна, технически издържана, разнообразна и обемна тренировъчна дейност.


ВЪПРОСИ ЗА ИДИОТИ:

   Има ли някой, който е дотам глупав да допусне дори за миг, че отличната физическа форма и уменията на Джеки Чан да се провира, да подскача, да прави салта и всевъзможни акробатични еквилибристики, са придобити вкъщи между масата, мивката и хладилника?

   Че олимпийската натренираност на Ивет Лалова е постижима със спринтове по килима в хола?

   Че Петър Стойчев може да се подготви за плуването в Мурманск (или където и да е по студения, леден свят), като се излегне във ваната в банята?

   Че Новак Джокович, Рафаел Надал или Григор Димитров спокойно ще тренират форхенд, бекхенд, придвижване и отскок… в гостната, като свият разтегателната маса и я бутнат между телевизора и дивана?

   Ами нашите нови „златни гимнастички“? Само си ги представете надъхани, мотивирани, гъвкави и технични, правещи скокове, шпагати, подмятащи топки и бухалки под холския абажур, в който нормален човек, ако подскочи, просто ще си разбие главата?

   Смешно, нали?

ДА НЕ БЪДЕМ ПЕДАНТИ:

   Всяко (извън-къщно) място, което дава възможност за обем на физическото натоварване, може да се използва за тренировка.

ПРИМЕР №1:

   Живея в тринайсететажен блок и само аз (от всичките сто и кусур живеещи) използвам тринайсетте етажа за тренировъчно натоварване:

   – ежедневно по три-четири много бързи качвания след връщане от магазина, от тренировка, от работа или откъдето и да е.

   – два-три пъти седмично като концентрирана тренировка: загрявка, спринт, дихателен контрол, възстановяване на сърдечния ритъм и пр. Това – извън петнайсетте специализирани тренировки в седмицата.

ПРИМЕР №2:

   Работя в основно училище.

   Училище, което някога беше елитно, а днес, с изчезването на зверски убитото българско образование (да, това е истинско убийство, заради което се полага затвор… най-малко), е просто сграда, където последните мохикани от изчезващото племе на „Изчезващите български учители“ се опитват да научат децата на нещо.

   Четирите етажа на училището ги минавам (задължително) всеки ден по десетина и повече пъти. И да не се налага, намирам причини да отида до четвъргтия етаж и обратно. Когато никой не ме гледа, правя спринт нагоре, приклякам, подскачам и т.н.

   Е-ж-е-д-н-е-в-н-о.

Ежедневно.


Да, ежедневно.

   Извън натоварената утринна гимнастика, извън стотиците коремни преси, извън всички краткотрайни тренировъчни моменти, които намирам, търся или откровено (си) създавам, докато колегите се оплакват от здравето си, докато набиват поредните баници, солети, бутилки с кока-кола, докато опаткват по десетина шоколадови бонбона или пушат.

   Да, и извън пример №1, извън петнайсетината тренировки на седмица и натоварените скално-планински походи в края на седмицата.

   Какво правите вие, приятели, другари и другарки, на вашето работно място?

   Какво правят вашите деца?

   ЕДИН МЪЖ ОТ СИЛОВОТО МИНИСТЕРСТВО тези дни ми зададе разширен въпрос за това има ли градският човек запазени биологични и животински инстинкти?

   Бих отговорил с въпрос: Възможно ли е едно затворено, обездвижено, смачкано от клетката, животно, да запази своите инстинкти за борба, оцеляване и възпроизвеждане на сто процента?

   Отговорът е „не“, очевидно.
   Дори не на 80%.
   Дори не на 60%.
   Дори не и на 50%.

   Скоро имаше клип, в който голям, здрав кондор, беше пуснат на свобода след многогодишно пребиваване в зоопарк.

   Тази огромна, силна и могъща птица не можеше да стои нормално на краката си, не искаше да лети, страхуваше се от необятното планинско пространство и беше необходим повече от час, докато се престраши и успее да направи един летателен кръг от 700-800 м.

   Ако някой допуска, че този кондор ще възстанови на 100% същността си, трябва да е откровен дебил.

   КАК ДА ПОДДЪРЖАМЕ ИНСТИНКТИТЕ СИ, които ни дават енергия за спорт и движение?

   Как да поддържаме инстинктите, които милиони години са ни помагали да оцелеем и които ние, градските мързеливци, изоставихме като ненужни в последните стотина години?

   Колко от нас съзнават, че ефимерната, привидна защитеност в големия град, в „уж“ цивилизования свят, е сапунен мехур, който може да се спука във всеки миг?

   И който се пука във всеки миг някъде по Земята?

   Един терористичен акт, едно паническо натискане на червеното ракетно копче „някъде“, едно отприщено нахлуване на мургави „бежанци“, един разширен религиозен сблъсък, едно масивно земетресение, удар на комета, изригване на вулкан… и с нашия изсмислен цивилизован делник е свършено.

   Няма вода.
   Няма ток.
   Няма интернет.
   Няма толерантност, нито позитивно говорене.
   Няма храна и, олеле, божке… суплементи.
   Няма дом.
   Няма убежище.

   Спомняте ли си спасителния възглас на Квазимодо „Убежище! Убежище! Убежище!“

   Има само гладни, жестоки банди, които убиват, изнасилват и вземат.

   Ако сте гледали „Книгата на Илая“, същото е, но по-кофти.

   Какво ще противопоставите на лошите?

Мускули, които не издържат качване до третия етаж?

   Сърце, което ще се пръсне от ужас, когато извадят нож и заколят човека пред вас?
   Устойчивост на студ, вятър, прах, зверска умора и недоспиване… които никога не сте преживявали наистина?

   Ще бъдете като „Зайченцето бяло“ в страната на тигрите, лъвовете, хиените и вълците.

   Как ще защитите близките си?
   Как ще опазте децата си, по дяволите?
   Как ще се биете, как ще бягате и ще се криете дни наред, как ще утешавате, ще ги успокоявате, ще давате пример, за да ги преведете през първичния ужас и накрая да оцелеете?

   Колко от вас, приятели, осъзнават, че от всичко това ни дели една тънка, буквално невидима ципа между реалностите? Ципа, която всеки миг може да отиде на кино.

   Въпросът е: Какво правите за да сте готови?

   А по-сериозният въпрос е: Какво ще правите и как ще живеете от утре, ако искате да сте готови?

ПРАКТИКАТА, КОЯТО ПОМАГА:

   – да запазим инстинктите си…
   – да се поддържаме в отлична за възрастта форма…
   – да увличаме децата си и да имаме истинска връзка с тях

   Тази практика (всъщност „начин на живот“) изисква да сме колкото е възможно повече на открито, на чист въздух, сред горите, планините, тревите, водата и животните.

   Да изучаваме, да научаваме, да се вслушваме.
   Да си спомняме.
   Да се научим на истинско мълчание, истинско благоговение и истинско преклонение.

   Да осъзнаем къде е нашият истински Дом.

   Когато не успеем да прескочим един поток – ще тренираме.
   Когато не успеем да повдигнем един камък – ще тренираме.
   Когато не успеем да пробягаме или да извървим едно разстояние – ще тренираме.
   Когато не успеем да запалим огън – ще тренираме.
   Когато не знаем как да се предпазим от нападател – ще тренираме.
   Когато не знаем как да оцелеем в дивата природа – ще тренираме.
   Когато трябва да противопоставим сила срещу сила – ще тренираме.

   И ето: мотивите да тренираме (в зала, на стадиона, в басейна, на открито) са вече в нас:

   – носим ги в сърцето,
   – осъзнаваме ги с интелигентността си
   – поддържаме ги с инстинкта да оцелеем, да съхраним потомството си и да пребъдем.

   Като животно?
   Или като човек?

   В КРАЯ:
   Изборът е ваш.

**Забележка: за контакт с мен натиснете по-долния бутон и използвайте формата за връзка

 

Коментари

Коментари

Вашият коментар