ВЪПРОС:
“Напоследък много се говори за това да бъдем себе си, но като че ли има нещо кухо в цялата работа. Емо, какво е твоето мнение?”
ОТНОШЕНИЕ:
Отговорът няма да се хареса на доста хора. Фанатиците, празните приказливци, неосведомените, ония, дето държат царят да е гол, но “някак си” облечен, тия, за които светът е инфантилна, дебилно-пъстроцветна креватна рисунка и ония, които си стоят с глава заровена в пясъка, не са никак малко.
ОТГОВОР:
ЦЯЛАТА ШУМОТЕВИЦА около призивите да бъдем себе си, е плод на добре премерена… идеологическа диверсия.
В САМОТО НАЧАЛО на 80-те бях поканен на курс за библиотекар в София. Всъщност, курсът беше дискретна работа с хора, подбрани по определени критерии и провеждан от висши офицери на ВКР (Вътрешно Контра-Разузнаване). Наред с другите любопитности, ни представиха фактологична справка за механизмите и правилата, по които западните резиденти вербуват местни шпиони.
“Вербувайте из средите на хора, лесни за манипулация, податливи на влияния и с лабилна психика. Предимно младежи от гимназиите със западен език, както и хора от средите с артистична насоченост. Също така – измежду последователите на различни езотерични и окултни учения, вкл. йога.”
МАЛКО СЛЕД 10-ти ноември ’89-та мой бивш ученик по карате, работещ в канадските ВВС ми изпрати почти същото, като в сводката се даваха и механизмите за влияние: да се “подхвърлят” псевдо-философски и псевдо-източни идеи, които разводняват обществените нагласи за единност и сплотеност. Една от тези “философски” постановки беше именно… да бъдем себе си и да отстояваме себе си, въпреки всичко и, ако е необходимо, против всичко.
Точно казано, да бъдат разрушени нагласите “един за всички – всички за един” и да бъдат заменени с “всеки за себе си”.
ИЗТОЧНАТА ЕЗОТЕРИКА, вкл. будизъм и йога нямат нищо общо с “да бъдеш себе си”. Най-често хората не са запознати с принципите и философията, нямат достатъчно познание и образование. В йога, втвърдяването на “себе си” (Его-то) и отстояването му, противоречи на стремежа към психофизическа мекота, преливане и сливане с Всичкото (което всъщност е загуба на идентичност “капката се връща в реката”) и постигане на нирвана.
Една известна, средновековна японска калиграфия представя силует на медитиращ в снега самурай. На първата картинка силуетът е ясно различим и обособен. На втората очертанията му се губят. На третата силуетът е изчезващо и неясно кълбо и така до последната скица, където човекът липсва изцяло, защото се е прелял и слял с природата.
КОНФУЦИЙ И ЛАО ДЗЪ са категорични: Човек реагира по определен начин на околната природа, избира/предпочита някои реакции пред други и именно този “пакет” от подбрани реакции оформя характера му. Но характерът (аз, себе си) може да бъде променен, обогатен, ако човек погледне по друг начин на себе си, хората и природата. Т.е. онова, което считаме за “себе си”, е променливо, изменящо се и, как ще изглежда в даден момент, зависи от много и крайно непредвидими условия.
В “БХАГАВАД ГИТА”, Кришна (върховният бог) съветва Арджуна да действа и да остави съмненията настрана. Мотивът на Кришна е, че Арджуна е боец и човек на действието, който, ако бъде поставен в състояние на ялово самовглеждане, губи идентичността, силата, непоколебимостта и мощта си.
ГИЛГАМЕШ, древният шумерски герой, полубог-получовек, се изправя пред Енлил (бащата на боговете) и, когато пита, как да научи тайната на всичкото и да открие себе си, получава следния отговор: “Върви по пътя си, Гилгамеш и прави онова, което правиш най-добре – прогонвай и бий злото, помагай на хората и изграждай стените на града. Колкото и дълго да живееш, дори до сто и двайсет години, няма да откриеш отговорите, защото не всичко е дадено на човека. И когато човек търси онова, което не му е дадено, животът му изтича като пясък измежду пръстите“
НАЙ-ЛЕСНИЯ НАЧИН да объркаме и да съсипем нечия психика (за децата гаранция 100%), е като го оставим в бездействие, да се рови в ума си, за да открие себе си и периодично да го противопоставяме на други, които вършат същото. Т.е. да изправим един срещу друг хора, които се интересуват и говорят единствено за (митичното) себе си и да им засечем времето, за което ще се скарат.
АКО ИСКАМЕ ДА ИЗГРАДИМ характер, действието и преодоляването на препятствия са първи в списъка. Всяко действие поражда противодействие и когато срещу нас има препятствие (действие) енергийните модули на психиката се групират и обединяват в обща цел – преодоляване на препятствието. Обединението е концентриран израз на повторяемите личностни реакции, т.е. нашият характер.
Действието е винаги в основата.
Спомнете си, как в “Сидхартха” (Х. Хесе) уж, опозналият себе си (чрез упражнения, йога, медитация, глад) Сидхартха, насмешливо бива изпратен от учителя си… в живия живот, долу в града, сред хората, където чрез истинско действие (не наужким) да опознае себе си.
От социологическа гледна точка още по-интересно е, че действието се нуждае от помощ, от подкрепа, а това налага участието и на други хора. Човек се учи да смирява и опознава себе си при взаимодействие и съобразяване с останалите. Заедното правене изгражда човешко единство: на ниво група се получава екип, а на ниво общност – народ.
Ерго?
ДНЕС ЦЕЛЕНАСОЧЕНО ни промиват мозъците (често силом – заплахи, партии, компромати, корупция, безсмислени сериали, телевизионни реалити-глупости, шоута, игри и игрички) и, народът, вместо да се обедини и да вземе нещата твърдо в свои ръце, седи във ФБ, лепи бойки “патриотични” статуси, веещи се трибагреници, снимки на Шипка и се бие в гърдите, какви сме били някога, ама днес… нещо…
Аморфна Фейсбучна група, трапезно ориентирана (трапезното определение е на близък приятел), на която всичката пара е в свирката, но Его-то, противопоставянето и взаимното омаскаряване – до небето.
Балсам за ония, отвъд океана.
ПРАКТИЧНО:
Искате ли да научите нещо за себе си от… себе си, поставяйте си ежедневни задачи за изпълнение:
– Да станете рано, или относително рано;
– Да се вместите в необходимото време за гимнастика (тренировка, душ, закуска);
– Да контролирате емоциите/гнева в ежедневието;
– Да не пропуснете вечерната тренировка и вечерните забавления.
– Да направите добро (да помогнете, подкрепите) някого или нещо, от което нямате никаква полза, но което ще донесе радост някому.
И още, и още.
Да общувате с други хора на живо, както всяко животно със себеподобните си – да играете, да говорите, да се вслушвате, да чувате, да докосвате, да прегръщате, да се усмихвате и “да вдишвате” другите.
В КРАЯ:
СИЛАТА на характера не е в изтъкването на себе си, а в приемането на другия.
П.С: Ако сте съгласни с написаното или тази статия Ви е харесала, може да я споделите от бутоните по-долу, за да достигне до повече хора.