ВЪПРОС: “Напоследък усещам, че започвам да натежавам, Емо, въпреки че килограмите са почти същите. Не съвсем, но почти. Отдавна не спортувам, започнах да се задъхвам, като изкачвам стъпалата, кръвното и то се вдига. Какво да правя?”
ОТГОВОР:
Ето въпрос, чиито отговор засяга почти 100% от хората над четирийсетте.
Не съвсем, но почти – както е написано.
И не в България – тук всички са тънки, стройни, децата и те, депресии и агресия липсват, талиите са колкото обиколката на фикус и никой не боледува.
А старците (днес) живеят дълго и се радват на всеобщо уважение.
Страната на Мечтите… насън.
“Stranata na me4tite” по новговор и новоправопис.
Защото вече сме в… “1984“.
И е топло, та чак горещо – почти “451 градуса по Фаренхайт“.
ЗНАЕТЕ ЛИ, кой е най-големият орган в човешкото тяло?
Извън онзи, заради чийто размер, мъжете си зяпаме палеца на ръката?
Това е Системата от Мускули, която (ако я погледнем като един орган) обхваща над 50-60% от всички тъкани, а при добре развит възрастен човек може да надхвърли 40% от общото телесно тегло.
Това означава, че извън костите, сухожилията (които обаче преминават в мускул), кожата, тъканта на вътрешните органи (черен дроб, бъбреци, далак, мозък, жлези и т.н.) и съединителнатата, епителната и нервната тъкан, всичко останало е мускул.
Та, истинският въпрос би трябвало да е:
“Какво се случва с нас и нашето здраве, ако оставим този “съвкупен” орган да бездейства, да се отпуска и да закърнява?”
ПРИ НАМАЛЯВАНЕ или дори изключване на активната физическа дейност, първото което се променя към по-лошо, са кръвотокът и бъбреците.
1. При хора, които генетично имат добро усвояване на желязото и бърза пропускливост на захарите към кръвта, се вдига кръвното налягане, защото:
– кръвта се сгъстява и вътрешният напор се увеличава
– увеличените кръвни захари водят след себе си мазни холестеролни петна и те запушват всичко
– лимфната система също започва да се затлачва
Резултатът е обща напрегнатост, високо кръвно и бъдещи проблеми с бъбреците – като начало.
2. При хора с генетично лошо усвояване на желязото (това са може би 60-70% от жените), кръвното налягане пада, защото:
– в клетките и лимфната система се образуват много неорганични микро-утайки, кръвта обеднява и става рядка.
– започват епизодични подувания на лимфните възли, което води до понижена имунна защита и проблем с жлезите.
– киселата тъканна (клетъчна) реакция кара организма да “дърпа” калций от костите и поставя начало на остеопороза, калцификация на меките тъкани, хормонални проблеми и начален пясък (камъчета) в бъбреците.
С малки (медицински) разлики в нюансите, това са двете общи схеми на постепенното и настъпателно увеличаващо се болестно състояние.
Краят, обаче, е един и същ.
Тежка, прогресираща и пълна с отчаяние безизходица, започнала още в детството – на 13-14-16-20 годишна възраст с уж, безобидните думи: “Оф, остави ме с тоя спорт, искам да си седя на едно място”
Под милозливия, овчи поглед на също толкоз мързеливите, неуки, безволеви и, всъщност, уплашени родители.
ОБЕЗДВИЖВАНЕТО кара кръвта да се бави, да се застоява, а наред с нея и всички останали течности в организма.
Това са така наречените “застойни болестни явления”.
Бавната, мудна и (вече) различна като консистенция кръв кара белите дробове да забавят функцията си, което води до отлагане на отпадъчна течност, а работата на алвеолите става “мираж”.
И ето: мръсотия (гнусен, чернокафяв отпадък) в дъното на белите дробове, чието място въобще не е там и която стремително намалява обема им, като накрая (ако пушим) може да се стигне до пълен белодробен колапс.
Каквато и да е чисто медицинската (клинична) картина – плеврит, пневмония и пр. – краят е… кофти.
В края на този кофти край изплюваме на парчета дробовете си – безценен чалъм да видиш себе си… отвътре.
Ето защо заседим ли се, започваме да се закашляме, да не ни достига въздух – наблюдавайте влажното, старческо покашляне и свирене на дробовете при възрастните, обездвижени хора.
Това ли искате за себе си… след някоя друга година?
Това ли искате за близките си?
Това ли, по дяволите, искате за децата си?
ОСТАНАЛИТЕ ЕКСТРИ от масираното обездвижване:
– инфаркт и инсулт,
– простата, разрастнала се колкото плюшено мече,
– бъбреци с вид на раздраната от котки кожа на фотьойла,
– воднисти, изскочили от налягането и глаукомата, бели и слепи очи тип “Омир”,
– кости с диаметър на солети и стави, трошливи като ореховка, при което влизането в банята се превръща в непреодолим “Сървайвър”,
– диабет до степен, ако се изпикаете в чаша, да объркате урината с подсладено сокче,
… и пр. (за които екстри, уж, знаят всички), ще ги отмина, иначе обемът на публикацията ще се доближи до оригиналното издание на “Приказки от Хиляда и една нощ“.
“А БЯХМЕ МЛАДИ” – Напоследък из несъществуващото, измисленото пространство на ФБ (то е за хора, които не живеят, нямат истинско изживяване на активни емоции, но много държат другите да вярват, че е точно обратното) се въртят глупости, че… животът започвал на 40 (50, 60 и т.н.)
Животът не започва, той просто си тече и ако сте здрави, животът ви е удоволствие както на двайсет, така и на петдесет, шейсет и нагоре.
Но, условието е, да сте здрави.
Погледнете се в огледалото, приятели, другари и другарки, които сте (поне) над четирийсет!
Измерете си обиколките на талията, на ханша, вижте си пулса, кръвното, ерекцията, овлажняването, вижте си дишането след качване до четвъртия-петия-шестия етаж, вижте си инфарктите, инсултите, хемороидите, простатата, кистозните яйчници, изкуствените стави, вижте си самочувствието и си представете…
(сега идва неприятното)
… та, представете си, приятели,
Че изживявате бурна, емоционална, безумна, страстна (колко страстна, по дяволите, при всичките болежки, болести и липса на функционална сексуалност?)…
… ъ-ъ-ъ… любов.
Всъщност, любов, вече невъзможна… във всичките и измерения.
Кофти редове, но реални за 45-75% (ако не и повече) от народонаселението над петдесет в днешната горда, просперираща, евро-атлантически ориентирана, българия.
Малката буква не е случайна.
ЗАЩОТО, (някои от нас) живеехме активно и преди 1987-88-ма, бяхме по на 25-30-35 и помним от първа (четете добре – от първа) ръка:
– усмихнатите, активни пенсионери
– петъчните и съботните им вечеринки, където тия активни, възрастни хора танцуваха, пееха и се веселяха (дула на калашници има само във вресливите приказки на про-американските продажници и предатели)
– гайдите, акордеоните и дългите вечерни хора из многолюдните и наистина китни, някогашни български села, където стари и млади се събираха да се веселят заедно. А днес… просто се разходете из селата и (ако не сте любовник на Меркел, прегръщач на Онзи с Ишиаса от Брюксел или протеже на МВФ, Лондонското Сити и ЛГБТ), ще видите от първа ръка за каква разруха и смърт (по новговор – европейски просперитет) става дума.
– отношението към тях от всички и от цялото общество
– спортните клубове за хората над 60 и спортните състезания по плуване, волейбол, футбол и още и още.
Някой някъде много държи тази страница и паметта за нея да бъде изтрита, изличена и обявена за несъществуваща.
Да, ама – не.
Нас ни има.
Помним и знаем.
КОФТИ-ЕМОЦИОНАЛНА ИМПРЕСИЯ:
Без движение, бъдещето, което ви очаква (преди кармфилите и опечалените лица) е пейката на неудачниците пред входа, където предалите се, седят и си говорят за болки, болести, магнитни бури и магнитни наколенки, за “ох, как ме лъхна течението”, за “кръвното ми играе, значи има слънчеви изригвания”, за опиканите панталони и окапаните от старческа лига вмирисани пуловери…
Старческа ли казах? На шейсет и пет-седемдесет-седемдесет и пет?
Е – “Както ви се харесва” – по Шекспир.
И ОБРАТНОТО:
Доброто здраве, уменията, знанията, импулсът към откривателство, желанието за движение и усещането, че сме гъвкави, стройни, тънки и мускулести ни предоставят неизброими възможности да изживеем нови, неповторими емоции с хора, на непознати и (считани за недостижими) места.
Това е удоволствие, носещо удовлетворение, за което си струва да се живее.
(На по-горнат снимка отпреди два дни: Дълбоко в страховитите тунели на една от подводните пещери по Северното Черноморие, където без добра форма, без сериозна плувна и дихателна подготовка просто сме загубени)
Текущият, фигуративен въпрос е: С мен или на пейката пред блока?
ИМАТЕ глава на раменете си, мозък в главите и очи, с които да четете…
Книги.
Именно – книги.
Ония хартиени неща, с по-тънки или по-дебели корици, в които е истинското знание.
Книги, които да:
– ви дават знания,
– поддържат будна паметта за Истинското Ни Минало (древно, далечно, близко и скорошно) и истинските стойности на живота,
– ви карат да се погледнете и преосмислите поведението си,
– ви подтикват да промените отношението си към околните, към по-слабите, към възрастните, към жените и към децата
– ви дават импулс да търсите, да откривате, да помагате, да бъдете силни и пълни с енергия,
– ви подтикват да се съпоставите с реални (или типизирани) герои, и това съпоставяне да ви накара да надграждате себе си, да ставате по-добри, по-състрадателни и по-често да подавате ръка на нуждаещите се,
– ви предоставят възможността да осъзнаете, че сме съществена част от всичко (хора, животни, растения, минерален свят, Земя, космос) и имаме отговорност към нещата, към хората, към живите същества, които ни заобикалят и, че тази отговорност изисква от всички, да сме здрави, можещи, усмихнати и в добра форма,
– ви изпълват с енергия за действие и НЕспиране.
Именно: Мисъл, Вяра и Действие.
В КРАЯ:
Два тъпи въпроса, приятели:
Кои са последните три книги, които прочетохте?
И кога?
П.С: Ако сте съгласни с написаното или тази статия Ви е харесала, може да я споделите от бутоните по-долу, за да достигне до повече хора.