Природата в триминутки

ВЪПРОС №1: „Емо, рекламират едни спортни триминутки за вкъщи, с които можем да се вталим и да се отървем от излишните килограми. Какво ти е мнението за тях?“

МНЕНИЕ:
Да-а-а, мъдро.

Толкоз мъдро, че се питам, как Природата, горката, не се е сетила да претупва дейностите си за три минути – бременността, например, която си е девет месеца загубено време.

Или съзряването на малките: какво би било, ако три минути след раждането, децата вече са на двайсет и не ни занимават с глупости като кърмене, среднощни будувания, първи звуци и думички, прегръдки, топлина в гърдите, куп ненавременни (за възрастните) въпроси, необходимостта от разговори, напътствия и пр.

Не че напоследък системата „Оруел’1984“ не опитва да ни подбутне в тая „позитивна“ посока – орязаха детските добавки и намалиха драстично времето за гледане на дете.

Дори се опитват да ни вкарат във въртопа на Великата Истанбулска Конвенция, в дъното на която (наред с всички други триминутни западни „ценности“) лежи и светлата идея – ако не успяваш да се впишеш във вижданията на Конвенционерите, да ти вземат детето за отрицателно време – плюс-минус три минути или малко повече.

Всичко в името на детето – както е, например, в „пътеводната“ Норвегия.

ОТГОВОР:
ЧОВЕШКОТО ТЯЛО, като прекрасен продукт на Природата, има отлично изграден механизъм на вработване във всяка натоварена физическа дейност.

Конкретно:
1. Около пет до седем минути – за общо раздвижване и подготвяне за предстоящата тренировка.

2. Около пет до седем, дори повече минути – за вкарване на сърцето в стабилен тренировъчен ритъм.

3. Около пет до седем и повече минути за загряване на мускулите и ставите, след което общото тренировъчно раздвижване навлиза в дълбоките тъкани, в обмяната, задвижва захарите, после мазнините и т.н.

Дотук – към двайсет минути, които при трениран човек могат да се съкратят до петнайсет – по-надолу рискуваме да навлезем в тъмната зона на травматологията.

И едва след това…

Да?

Ами, едва след това сме реално готови за тренировка.

Говорим за средностатистическа тренировка с неопределена, по-скоро непрофесионална цел – сваляне на тегло, например. Да не отварям дума за професионалните тренировки по различните олимпийски спортове, където времетраенето може да отиде над три, пет, дори шест часа.

Лично аз, на спортни лагери съм участвал в десетки тренировки по четири-шест (4-6) часа, с една десетминутна пауза по средата.

Тъпият въпрос е: „Къде, по дяволите останаха ония три минути от рекламираната, телоизграждаща триминутка?“

НАКРАТКО: Триминутките, петминутките, седем- и десетминутките са чист и недвусмислен продукт на анти-човешката маркетингова идея да се продаде още нещо на балъците.

Т.е. говорим за студена и пресметлива покупко-продажба: нашите пари в техните джобове.

Балъците сме всички ние.

Проблемът е, че е пълно с неуки, мързеливи шарани, дето се вързват (и са готови да се вържат) на тия анти-природни, абсолютно необосновани глупости.

АВТО-ОПРОВЕРЖЕНИЕ: Нека, хе, хе, опровергая сам себе си: Триминутките може и да са (Ви) от полза… ако ги повтаряте без спиране десет-петнайсет пъти т.е. 10х3=30 минути, което е добра основа за разсъждение.

Но, все пак, по-добрият вариант би бил 15х3=45.

Въпросът е, кой е толкоз луд, че да повтаря три-четири елементарни упражнения десет-петнайсет пъти, освен ако в главата му вместо мозък не е натикан магнетофон?

ТРИ- И ПЕТМИНУТКИТЕ не са възможни дори за утринна гимнастика, чието оптимално времетраене е поне десет-дванайсет-петнайсет до двайсет минути.

Дълбокото раздишване пред отворения прозорец продухва дробовете, но и поставя ударението върху сърцето, кръвоносната и лимфната системи – тяхното задвижване изисква поне седем-осем минути постъпателна физическа дейност.

Що се отнася до черния дроб и далака (като отпускащи кръв органи – при физическа необходимост), за да ги включим, се изискват най-малко осем-десет минути стабилно и непрекъснато натоварване.

АМИ КИСЛОРОДА И АЛКАЛНОСТТА, за която днес се говори навсякъде?

Който има образование, чете и се интересува, знае, че раздишването на дробовете (на чист въздух, има си хас!), вкарването на свеж кислород в кръвотока и задвижването на киселинните наслагвания, изисква (поне!!!) седем минути – и господ да сме, не става за по-кратко време.

Казано иначе, ако искаме здраве (а не само плочки – те се получават и с медикаменти), ако искаме да сме далеч от тежките заболявания (ракът, например), трябва да поддържаме висока кислородност в тялото – с движение, спорт, дишане и хранене.

Та, кой каза нещо за, ъ-ъ-ъ, триминутки?

ЗА ПЪЛНИТЕ И НАДНОРМЕНИ ХОРА: Цикълът с топенето на мазнините е много бавен и се задвижва едва (!!!?) след дванайсетата-петнайсетата минута от започването на сериозната тренировъчна част – когато вече сме се изпотили като теляк в банята… поне три-четири пъти.

Поне.

Ако оттам нататък поддържаме интензивността (което без треньор или нахъсен тренировъчен партньор е трудна работа), започва постепенното регулиране на теглото.

И АКО НЯКОЙ ДОПУСКА, че може да замести залата (стадиона, басейна, спортната площадка, тренировъчния терен, гората, планината, морето) с вяло подрусване, отчаяно пъшкане и самотно коремнопресоване вкъщи между масата, телевизора и хладилника… е, очевидно, че горният етаж е безнадеждно празен и ветровит.

Системата (държавна политика, липса на ценности, уж-наука, анти-образование, телевизия, реклами) се грижи за нарастващия брой ходещи ветрилници на втория етаж.

Разбира се, дори след стабилна тренировка в залата накрая всичко завършава с факта, какво няма да сложим на масата.

Ключовата думичка е „няма“.

В КРАЯ:
Ако, все пак, познавате човешки индивид, който е свалил десет-двайсет и повече килограми и е изградил изчистено, отлично изглеждащо тяло с три-, пет- и седемминутки, е тогава спокойно можете да ми теглите едно хубаво българско…

… от най-българските…

…пожелания.


П.С: Ако сте съгласни с написаното или тази статия ви е харесала, може да получавате най-новите публикации директно на имейл. Запишете се като натиснете бутона по-долу! 

Нова публикация всяка неделя!

Записване от тук >>

Вашият коментар