Защо да запиша детето си на карате?


Пред-петъчно, пред-уикендно:

   Поглед от обратната страна на бинокъла

ВЪПРОС:
„Искам да запиша детето си при теб на карате, за да може да удря, като го бият в училище. Какво ще кажеш, Емо?“

   ОТГОВОР:
   ОТГОВОРЪТ ми е… нямам думи. Преди 20-30 год. записваха децата на карате, за да бъдат дисциплинирани, да изградят твърд характер, думи като „чест“ и „достойнство“ също присъстваха.

   Днес, още с идването, родителите казват „Искам да се научи да удря, когато него го удрят„.
Т.е. готовността за конфликт, противопоставяне и бой предхожда изграждането у детето на качества, които биха му позволили да присъства сред другите по различен, качествено по-извисен начин.

   Именно този „различен начин“ би направил така, че детето (след време – възрастният) да не се забърква в конфликтни ситуации, да усеща навреме накъде „духа вятърът“ и да контролира посоката на развитие на конфликтния момент.

   Първосигналните родители прилагат първосигнално възпитание и животът на детето (индивида) се превръща в низ от първосигнални ситуации.

   ПРЕДИ ВЕКОВЕ, непобедимият майстор на меча – Миямото Мусаши, казва, че ако предстои бой, най-добре е да решим положението с думи, присъствие и мекота – именно те отнемат агресията у другите.

   КОДЕКСЪТ И ВЪЗПИТАНИЕТО на рицарите на първо място поставя не физическата сила и упорството да въртим меча, а умението да говорим, да контролираме интонациите в гласа си, да откриваме различни доводи за да убедим опонента и да владеем езика на тялото – невидимите, уж дребни неща, които ни правят победители… без да влизаме в бой.

   ВЪПРОСЪТ Е: У кого детето ще открие тези интелектуални качества, за да ги попие? И отговорът е: в родителите и заобикалящите го възрастни.

АМИ АКО ВЪЗРАСТНИТЕ нямат еднозначен и точен отговор за нищо?

   Отговорност? Айде, холан, един живот живеем.
   Достойнство? То е отживелица.
   Чест? Да, но чия чест, на коя партия, организация и пол?

   Честта е заменена с изменчивото, миришещо на запад понятие „лоялност“, но в самата му етимология се съдържа и възможността за не-лоялност, защото си гоним интереса, sorry.

   Родина? Стига глупости, светът е глобален.

   НЕВЪЗМОЖНОСТТА детето да получи точен, ясен и недвусмислен отговор, потвърден от думите и делата на възрастните, оформя у него чувство на несигурност и недоверие.

   И първия признак на несигурността е… агресията. Агресията, която ние, възрастните (обществото) сме възпитали и предизвикали. Колко от нас знаят, че агресивният човек е, всъщност, несигурен и уплашен човек?

   ТРМИНЪТ „ENDLESS WAR“ е вкаран в обращение от Рузвелт. Отнася се до американската икономика, която винаги е печеливша, ако по света има противопоставяне, конфликти и се водят постоянни войни.

   Същото се отнася и до обществото: ЦРУ-разработките показват, че колкото повече хора са настроени едни срещу други (локалните дребни, ежедневни, междуличностни и междучовешки войни), толкова по-контролируеми са, а освен това сектори като психотерапия (на един американец – пет психотерапевта), фармацевтика (успокоителни, антидепресанти) и медицина – цъфтят.

   Над половината от проблемите на завоевателите с индианските племена в Америка, са решени чрез умело настройване и противопоставяне на отделните племенни общности. Във физиологията това се нарича „изкуствено предизвикана автоимунна реакция“ – една клетка изяжда друга.

   Едни хора (групи, обединения, племена, народи), които доскоро са живели в разбирателство, се превръщат в зверове и се избиват взаимно… и някой има директна полза от това.


Светва ли Ви лампичката вече?

   ХОРАТА СА ПОДАТЛИВИ на псевдо-научни и психо-страхови внушения, повтаряни чрез медиите, нагнетявани от средствата за масова информация и (неусетно) вплетени в образователната система – оставете тъпата бира и прочетете глупостите, предателската и родоотстъпническа лексика в учебниците на децата ви. Заложеният у всеки човек стремеж към единство и обединение, постепенно отстъпва на междуличностното противопоставяне, готовността за конфликти, свади и физически сблъсък.

   Когато обществото е раздирано от противоречия, семействата са нестабилни, а децата са несигурни и агресивни – погледнете картинката на съвременна България.

   ВЪПРОСЪТ, от който бягаме (мързеливо, страхливо и овчо) е: Кой, по дяволите, трябва да се погрижи за това?

   Кой?

   Съседа, оттатък оградата? Той ли ще успокои децата ни и ще оправи… жените ни?

   ИМАМЕ РАБОТА за вършене – черна, мръсна, червена (отде е червеният цвят на знамето ни?), трудоемка, неотложна и залогът са нашата чест, нашето достойнство, свободата ни, децата и бъдещето ни.

   С развяване на знамена по балконите не става.
   С ходене до Шипка, крещене, докато изпуснем парата, а после всеки (поотделно) в къщната кутийка – също.

   С референдуми и избори пък съвсем.

   В КРАЯ:
   Време е да разберем (да си припомним?), че дръжката на знамето е копие.


**Забележка: за въпроси и контакт натиснете по-долния бутон и използвайте формата

 

Вашият коментар