Пещерата на тайните – защо децата не слушат…?

ВЪПРОС: „… и децата не ме слушат, Емо. Голямата е на седемнайсет, малкия на осем. Кажа едно, те правят друго, даже и като съм строг, пак не ме слушат. Някакъв съвет от твоя страна?“

ОТГОВОР:
Възможно ли е някой да слуша някого, без да му е интересно? Ако му е втръснало?

Ами, ако му е противно?

ЕЖЕДНЕВНИ, КОФТИ ВАРИАНТИ. Идете на детската площадка и ще чуете:

– Не играй там, ще се удариш!
– Не се качвай (на каквото там) ще паднеш!
– Не отивай нататък, че е далече (щото родителя го мързи, да си вдигне задника)
– За какво си го помъкнал тоя камък (клон, желязо, очевидно нещо интересно за детето)

Идете на плажа и:
– Не влизай във водата, дълбоко е (студено е, топло е, мокро е, има вълни, медузи, морски дяволи)!
– Стой под чадъра, че ще изгориш!
– Без поясчето и без мен няма да влизаш! (на родителя, разбира се, му е кеф под чадъра – цигара, бира, карти и влизане в морето не се задава на хоризонта)

Идете в открито (дворно) заведение и, когато детето пита нещо:
– Остави ме, имам разговор (предполагам животоспасяващ)
– На ти една солета и млъквай!
– Не ме занимавай с глупости!
– Иди си играй, ще говорим друг път!
– Зает/а съм, пуша цигара, не виждаш ли!

ПОЗНАВАМ семейство, в което наричат галено дъщеричката си Солетка. Когато отиде при някого от тях – да играят или да пита нещо, реакцията неизбежно е… подаване на пакетче солети.

Бяха открили, умниците, че тя харесва солети и пакетчето винаги ги спасява от проблема да се занимават с нея.

Разбира се, момиченцето расте глезено, обидчиво, ревливо, неконтактно спрямо родителите и… дебеличко.

Чудно, защо?

И – кой кого пръв е отхвърлил: тя – тях или те – нея?

АМИ ТАБЛЕТИТЕ и останалите електронни измишльотини?

Взимай си таблета и ми се махай от главата!“ – последната форма на документиран родителски мързел и безотговорност.

Впоследствие обвиняваме децата и подрастващите, че са некомуникативни и индиферентни.

„Възрастните са наистина много странни – каза Малкият принц.“

ИСТИНСКИЯТ ВЪПРОС, всъщност е:
„Кое дете ще е толкова пълно с енергия и жизненост, че след хиляди „не“-та, забрани, отрицания, директни игнорирания, скрити обиди и откровено недоверие… накрая ще остане да слуша?“

Да слуша – кого? Компрометирният в детските му очи, родител?
Да слуша – какво? Нравоучения тип „Когато говориш с мен, ще мълчиш“?
Да слуша – защо? Защото ще чуе нещо ново, интересно или занимателно, въпреки че опитът му до сега показва, че това е на 100% невъзможно?

И никаква подадена ръка за истинско, човешко общуване.

И КОГАТО, след всичкото отрицание и негативност, улицата предостави на детето по-интересни занимания, родителят отива в (българското) училище, предолява охраната (стар чичко в пенсия), нахълтва в класната стая и налита да бие учителката.

Защото, горката, смачкана от системата, безпаричието, униженията и възрастта женица, била виновна за, ъ-ъ-ъ, поведението (всъщност, липсата му) на чедото му.

И защото в (българското) училище няма мъже-учители или са рядкост. Системата ги изгони към по-доходоносни професии – всички, извън учителската, са такива.

Защото иначе, представяте ли си, ядосан тъпак, колкото и силен да е, да нахлуе безнаказано в сграда, където има поне петнайсет мъже-учители, половината от които в тестостеронна възраст между 30 и 40 години?

КЛЮЧЪТ КЪМ СЪКРОВИЩЕТО е в умението (ни) да дадем насока за действие (на детето), която му е интересна и, в която участваме и ние. Така то свиква да свързва с нас, правенето на нещо ново, занимателно и завладяващо.

Вече няма да сме онези, които само забраняват и наказват, а тези, с които е интересно. Но това означава, самите ние да сме интересни, да сме интересни на самите себе си, да се занимаваме с интересни неща, да четем, да експериментираме, да носим със себе си приключението и решаването на проблемите – не отрицанието, забраните и скучнотата.

Да отречем (или забраним) нещо НИКОГА не върши работа, защото остава незапълнен вакуум: „Добре, забраниха ми това, но като не го правя, какво, всъщност, да правя?“

Чрез този подход поемаме инициативата и това е методика, която се използва от професионалистите: от водачите на групи, овладяването на тълпа, „пресичане“ на назряващ конфликт до… възпитанието и мотивирането на децата.

ДА СЕ ВЪРНЕМ на някои от „Ежедневните кофти-варианти“ и да ги превърнем в такива с перспектива и бъдеще:

– Когато детето домъкне нещо (интересно за него), похвалете го за любознателността му, учудете се с него, клекнете до донесеното (камък, дърво, боклук някакъв) и го разгледайте заедно. Обсъдете го, установете контакт с детето, вземете инициативата и тогава лесно ще го накарате САМО да го остави, да ви слуша и да ви вярва.

Защо?

Ами защото е видяло (усетило, докоснало се е) до някого, който мисли, чувства и вижда нещата като него.

– Когато поиска да влезе в морето (реката, басейна, язовира, ако щете и… локвата), излезте от сянката на тъпия чадър и влезте с него. Плувайте с него, гмуркайте се, покажете му нещо ново, интересно и – отново! – поемете инициативата. Детето ви ще е с вас и ще ви вярва, защото не е изгонено, спряно, навикано или силом натикано под чадъра.

– Когато дойде да ви занимава с глупости, помнете, че за него те НЕ СА глупости. За него те са важни неща. Приседнете заедно на тревата, на пода, на стъпалата (нарушете тъпия си, безперспективен и ялов рахат) и се включете с възклицания, с интересен разказ, бъдете дете като него.

По дяволите, дори вземете лист хартия и нарисувайте нещо (дори и да не ви се удава), накарайте го да дойде близо, да се подпре на коляното ви и да се интересува от това, което правите. Стане ли му интересно, види ли, че да бъдете с него, за вас е по-важно от всичко останало, оттам нататък детето ви ще се води по вас, ще ви следва, просто ще Е С ВАС.

„Дайте и ще ви се даде“ (Лука, 6:38)

РАЗБИРА СЕ, за да правим нещата така, трябва да открием у себе си любопитството на детето – не може да седим на стола с вид и мозък на възрастен и да назидаваме собственото си дете.

Любопитството няма възраст.

В КРАЯ:
Късите гащи, сандалите и – бегом на площадката. 
Площадките са за децата и… за децата в нас.

Носим детето в себе си, нали?


**Забележка: за въпроси и контакт натиснете по-долния бутон и използвайте формата

Вашият коментар