ВЪПРОС: “… и децата не ме слушат, Емо. Голямата е на седемнайсет, малкия на осем. Кажа едно, те правят друго, даже и като съм строг, пак не ме слушат. Някакъв съвет от твоя страна?”
ОТГОВОР:
Възможно ли е някой да слуша някого, без да му е интересно? Ако му е втръснало?
Ами, ако му е противно?
ЕЖЕДНЕВНИ, КОФТИ ВАРИАНТИ. Идете на детската площадка и ще чуете:
– Не играй там, ще се удариш!
– Не се качвай (на каквото там) ще паднеш!
– Не отивай нататък, че е далече (щото родителя го мързи, да си вдигне задника)
– За какво си го помъкнал тоя камък (клон, желязо, очевидно нещо интересно за детето)
Идете на плажа и:
– Не влизай във водата, дълбоко е (студено е, топло е, мокро е, има вълни, медузи, морски дяволи)!
– Стой под чадъра, че ще изгориш!
– Без поясчето и без мен няма да влизаш! (на родителя, разбира се, му е кеф под чадъра – цигара, бира, карти и влизане в морето не се задава на хоризонта)
Идете в открито (дворно) заведение и, когато детето пита нещо:
– Остави ме, имам разговор (предполагам животоспасяващ)
– На ти една солета и млъквай!
– Не ме занимавай с глупости!
– Иди си играй, ще говорим друг път!
– Зает/а съм, пуша цигара, не виждаш ли!
ПОЗНАВАМ семейство, в което наричат галено дъщеричката си Солетка. Когато отиде при някого от тях – да играят или да пита нещо, реакцията неизбежно е… подаване на пакетче солети.
Бяха открили, умниците, че тя харесва солети и пакетчето винаги ги спасява от проблема да се занимават с нея.
Разбира се, момиченцето расте глезено, обидчиво, ревливо, неконтактно спрямо родителите и… дебеличко.
Чудно, защо?
И – кой кого пръв е отхвърлил: тя – тях или те – нея?
АМИ ТАБЛЕТИТЕ и останалите електронни измишльотини?
“Взимай си таблета и ми се махай от главата!” – последната форма на документиран родителски мързел и безотговорност.
Впоследствие обвиняваме децата и подрастващите, че са некомуникативни и индиферентни.
“Възрастните са наистина много странни – каза Малкият принц.”
ИСТИНСКИЯТ ВЪПРОС, всъщност е:
“Кое дете ще е толкова пълно с енергия и жизненост, че след хиляди “не”-та, забрани, отрицания, директни игнорирания, скрити обиди и откровено недоверие… накрая ще остане да слуша?”
Да слуша – кого? Компрометирният в детските му очи, родител?
Да слуша – какво? Нравоучения тип “Когато говориш с мен, ще мълчиш”?
Да слуша – защо? Защото ще чуе нещо ново, интересно или занимателно, въпреки че опитът му до сега показва, че това е на 100% невъзможно?
И никаква подадена ръка за истинско, човешко общуване.
И КОГАТО, след всичкото отрицание и негативност, улицата предостави на детето по-интересни занимания, родителят отива в (българското) училище, предолява охраната (стар чичко в пенсия), нахълтва в класната стая и налита да бие учителката.
Защото, горката, смачкана от системата, безпаричието, униженията и възрастта женица, била виновна за, ъ-ъ-ъ, поведението (всъщност, липсата му) на чедото му.
И защото в (българското) училище няма мъже-учители или са рядкост. Системата ги изгони към по-доходоносни професии – всички, извън учителската, са такива.
Защото иначе, представяте ли си, ядосан тъпак, колкото и силен да е, да нахлуе безнаказано в сграда, където има поне петнайсет мъже-учители, половината от които в тестостеронна възраст между 30 и 40 години?
КЛЮЧЪТ КЪМ СЪКРОВИЩЕТО е в умението (ни) да дадем насока за действие (на детето), която му е интересна и, в която участваме и ние. Така то свиква да свързва с нас, правенето на нещо ново, занимателно и завладяващо.
Вече няма да сме онези, които само забраняват и наказват, а тези, с които е интересно. Но това означава, самите ние да сме интересни, да сме интересни на самите себе си, да се занимаваме с интересни неща, да четем, да експериментираме, да носим със себе си приключението и решаването на проблемите – не отрицанието, забраните и скучнотата.
Да отречем (или забраним) нещо НИКОГА не върши работа, защото остава незапълнен вакуум: “Добре, забраниха ми това, но като не го правя, какво, всъщност, да правя?”
Чрез този подход поемаме инициативата и това е методика, която се използва от професионалистите: от водачите на групи, овладяването на тълпа, “пресичане” на назряващ конфликт до… възпитанието и мотивирането на децата.
ДА СЕ ВЪРНЕМ на някои от “Ежедневните кофти-варианти” и да ги превърнем в такива с перспектива и бъдеще:
– Когато детето домъкне нещо (интересно за него), похвалете го за любознателността му, учудете се с него, клекнете до донесеното (камък, дърво, боклук някакъв) и го разгледайте заедно. Обсъдете го, установете контакт с детето, вземете инициативата и тогава лесно ще го накарате САМО да го остави, да ви слуша и да ви вярва.
Защо?
Ами защото е видяло (усетило, докоснало се е) до някого, който мисли, чувства и вижда нещата като него.
– Когато поиска да влезе в морето (реката, басейна, язовира, ако щете и… локвата), излезте от сянката на тъпия чадър и влезте с него. Плувайте с него, гмуркайте се, покажете му нещо ново, интересно и – отново! – поемете инициативата. Детето ви ще е с вас и ще ви вярва, защото не е изгонено, спряно, навикано или силом натикано под чадъра.
– Когато дойде да ви занимава с глупости, помнете, че за него те НЕ СА глупости. За него те са важни неща. Приседнете заедно на тревата, на пода, на стъпалата (нарушете тъпия си, безперспективен и ялов рахат) и се включете с възклицания, с интересен разказ, бъдете дете като него.
По дяволите, дори вземете лист хартия и нарисувайте нещо (дори и да не ви се удава), накарайте го да дойде близо, да се подпре на коляното ви и да се интересува от това, което правите. Стане ли му интересно, види ли, че да бъдете с него, за вас е по-важно от всичко останало, оттам нататък детето ви ще се води по вас, ще ви следва, просто ще Е С ВАС.
“Дайте и ще ви се даде” (Лука, 6:38)
РАЗБИРА СЕ, за да правим нещата така, трябва да открием у себе си любопитството на детето – не може да седим на стола с вид и мозък на възрастен и да назидаваме собственото си дете.
Любопитството няма възраст.
В КРАЯ:
Късите гащи, сандалите и – бегом на площадката.
Площадките са за децата и… за децата в нас.
Носим детето в себе си, нали?
П.С: Ако сте съгласни с написаното или тази статия Ви е харесала, може да я споделите от бутоните по-долу, за да достигне до повече хора.