Стъпки в стъпките

Ще четете за:
– как започнах?
– нещата „зад училище“ и мъжете в образованието
– усмихнатият, мускулест батко
– момичетата са в основата на всичко
– по пътя на баща ми
– за мъжете и бъдещите татковци
– вижте снимката
– времената и тестостерона
– рецепта за Мъж
– какъв мъж искате, жени?
– ами, ако се сгънем и приемем?
– какво да се прави? (съвети за мъже)
– за силата, благородството, честта и достойнството

– „Без борба няма победа“

 

ВЪПРОС: „… и ми е притеснително, защото момчето ми е на дванайсет и имам усещането, че не е от правилния бряг, ако ме разбираш. Като цяло аз съм доста зает, пътувам, а като се върна гледам да си почина и жена ми се грижи почти изцяло за него. Точно тя ми обърна внимание, че нещо с момчето не е както трябва. Възможно е да грешим, но съм притеснен.“

 

ОТГОВОР:

 

Допускам, че някога (когато съм бил в пети-шести клас) моят баща също е бил леко притеснен от факта, че бях налепил по стените само снимки на яки мъже – Гойко Митич, Стив Рийвс, Лари Скот, Рег Парк, Глен Бишоп и пр.

 

Вечер (извън тренировките по тенис на корт, плуване и скокове във вода) изпълнявах до припадък лично моя, самоубийствена, по идиотски интензивна силова програма с гирите от пет килограма, които бяха подарък от дядо ми.

 

Бях с нормална ориентация, но много рано установих, че силата и застрашителният мускулест външен вид могат да бъдат твърде тежък и недвусмислен аргумент в спорове и улични схватки.

 

ПО НАШЕ ВРЕМЕ, приятели, другари и другарки, нямаше лигаво-позитивен поглед върху нещата и 70-80% от споровете и разногласията се решаваха в бой зад училището, на тревата, сред кръг от десетки възбудени приятели и съученици.

 

Когато спечелиш седем-осем боя и размажеш другите (най-често по-яки и по-високи училищни хулигани или второгодници) мълвата за теб тръгва навсякъде и нямаш проблеми:

 

– с първото място на училищната лавка в голямото междучасие
– с място в тоалетната (бяха малки, недостатъчни и винаги имаше чакащи)
– с поканите за по-специални събирания
– с по-добро място в автобуса/камиона на училищните бригади
– с компанията на немалко момичета, защото носиш ореол на герой

Екстрите бяха неизброими, осезаеми и съпътстващи навсякъде в ежедневието.

Момчешко-мъжкото ежедневие, разбира се.

Накратко: еволюцията на живота и оцеляването в нагледно действие.

С една малка, уж, незначителна подробност: мъжете съставляваха над 40% от всички учители, а това оформя изключително балансирана училищна атмосфера.
 

Днес процентът на мъжете-учители в средното и начално образование е под десет, а в немалко училища и под два-три процента.

 

ПОМНЯ, че често седях на пейките на градския басейн и наблюдавах как някакъв як батко с мускули, които подскачаха под кожата и се движеха като на кино, пристигаше, компанията от момичета скачаше възторжено, той казваше нещо весело и всичко се завърташе около него.

Не си го признавах, но мечтаех да стана такъв.

ВПОСЛЕДСТВИЕ използвах изграденото, направо неистово желание да чета книги и да научавам нови неща като основа за умението да се изразявам добре, да разговарям, да привеждам аргументи, да бъда занимателен и да увличам хората след себе си.
 

И така… до днес.

В ОСНОВАТА, обаче, бяха момичетата.

Вдигаш гирите и си представяш как ще те гледат.

Плуваш на състезание, дробовете ти изгарят, но чуваш неистовото скандиране на името си и това ти дава сили.
 

Играеш четвърти час на републиканско по тенис на корт, всичко те боли, във всяка кожна гънка имаш ранички от претъркване (праха от червената сгурия влиза навсякъде), белият екип е мокър, мръсен и червен, но скандирането на екзалтираната публика те вдига във висините.

 

Четеш книга и си представяш, че говориш като главния герой, който хем е силен, хем обаятелен, хем е образован и винаги знае какво и как да каже.

 

Героят, който с ум, разум, предвидливост и мускули овладява положението, решава проблемите и накрая (почти) винаги си тръгва с хубавото момиче.

 

Страховит стимул… ако си на точноориентирания бряг.

ОБАЧЕ:

Зад всичко гореописано стоеше баща ми.

– първата книга за Троянската война, където Ахил е великият герой, побеждаващ всички… беше негова.
– „Илиада“, която прочетох на един дъх още в четвърти-пети клас (и наизустих цели пасажи) беше негова.
– стотиците книги за вулкани, дълбоки пещери и страховити места по Земята бяха негови
– романът за Сакр-Ел-Бар (Морският ястреб) беше негов.
– десетките романи на Карл Май (със стария правопис отпреди 40-те на ХХ в) с Винету и Олд Шетърхенд бяха негови. Четях ги до такава степен, че знаех цели пасажи наизуст.
– баща ми ме караше и правеше с мен десетки лицеви опори
– баща ми ме вдигаше в шест през зимата да тичаме в парка, а после да плуваме сред ледовете в Дунав
– с баща си преплувах за първи път като дете Дунав
– с баща ми направихме първия истински лък, който прехвърли стрелата през три железопътни коловоза и тя се заби в далечния склон оттатък.
– с баща ми водехме десетки тренировъчни схватки с нож и понякога правехме кратко показно (шоу) пред зяпачите по поляните

Мога да продължавам така колкото цял том на „Война и мир“, но надявам се, посланието е ясно.

МЪЖЕ И БЪДЕЩИ ТАТКОВЦИ!

Ваша отговорност е да се занимавате с детето, а ако е момче, отговорността прераства в задължение!

Както големите, яки лъвове играят с малките лъвчета, уж, на шега и ги подготвят за живота, така и вие.

От вас зависи да вплетете мъжкото, мощното, силното, закрилническото, приключенското, пълното с енергия, взривното, усмихнатото, кавалерското и победното в изграждащия се, момчешки характер.
 

Жената може да даде мекота, топлота и чувственост, но… ако липсва мъжката нагласа, у момчето се оформят

характерологични тенденции, които (когато поизрастне) никак, ама никак няма да ви харесат.

 

И които (не на шега и под влияние на обстоятелствата) могат да подкарат лодката… към онзи, другия бряг.
Особено във времена като днешните.

ВИЖТЕ СНИМКАТА, приятели, другари и другарки:
 

Момчето (бъдещият мъж) зад мен се е изпъчил, за да наподоби поне малко… мен.

Нито съм му казвал как да застане, нито съм го учил.

Просто плуваме.

Същото се получава и днес, когато тръгна към строените за час деца, особено по-малките, които са готови да попиват, да имитират и да се учат. Отдалеч се вижда, как момчета и момичета се изпъват, глътват коремите и изпъчват гърдите, защото…
 

… ами защото мъжът (учителят), идващ към тях, изглежда точно така и на повечето това им оказва стимулиращо въздействие:
– да изглеждат по-стройни
– да са по-стегнати и спортни
– да покажат, че нямат корем и тлъстини

И, разбира се, защото им харесва.
 

Въпросът ми е:

Получават ли същия стимул от родителите, най-вече от татковците вкъщи?
КАТО СПОМЕНАХМЕ ВРЕМЕНАТА…

Знаете ли, че днес дори юношите имат в пъти по-малко тестостерон, отколкото мъжете на 40-50 и стойностите му продължават да спадат?
 

Тъй като се занимавам и срещам със стотици с хора, преди време едно момиче на седемнайсет ми довери, че когато решила да „го направи“ за пръв път със свой съученик, той не успял да… го вдигне.

 

Такива случаи не са единици, а хиляди.

 

Проблемите с ерекцията са пряко следствие от подтиснатостта, в която живеят мъжете и момчетата днес. За отровите в храната и ГМО-тенденциите за убийство на възможностите за възпроизводство на тестостерон не отварям дума.

 

Моя позната ми разказа как в Испания не дават на момчетата да играят футбол през междучасията, защото това занимание било… твърде агресивно. В замяна ги карали да пеят, да декламират, да изрязват фигурки от цветна хартия или просто… да мълчат.

 

Говорим за момчета на четиринайсет-петнайсет години.

 

ПРЕДИ ВРЕМЕ беше излъчен научно-популярен филм как различните дейности влияят върху количеството сперматозоиди при млади, здрави и яки мъже.

В първата част:
Накараха ги да тичат, да се борят, да викат на боксов мач, да цепят дърва и въобще – отявлено мъжки дейности.

Тестостеронът им литна в небесата.

Във втората част:

Дадоха им куки и плетки, облякоха ги в розови дрешки, пускаха им весели детски песнички, накараха ги да повиват бебета, да рецитират стихотворения, да слушат сюити и да присъстват на женско парти, където да говорят културно, тихо, меко и образовано.
 

Тестостеронът на тия яки, здрави мъже падна до стойности, отвъд които екипът, провеждащ експеримента беше притеснен за хормоналното им здраве.

 

Интелектуалните виждания и заключения (които всеки може да направи) са едно, но Природата си е природа.

 

МЪЖЪТ, приятели, другари и другарки, се оформя като такъв в по-груби игри, в момчешки противопоставяния и не съвсем безобидни стълкновения, които го подготвят за ролята му, отредена от природата:

 

– да доминира, да пази, да защитава, да закриля,
– да води, да има опит в битките,
– да излъчва недвусмислена опасност и застрашителност
– да е войнствен и агресивен (когато е необходимо),
– да устоява на лишения, на болка, да надмогва несгодите,
– да е пълен с енергия, за да опложда женските.

Ето, за всичко това е необходим таткото от (изявен и недвусмислен) мъжки пол.

 

И ЧУЙТЕ ДОБРЕ, ЖЕНИ:

Научите ли мъжа да седи на топло, да говори меко, да лежи на дивана с пуканки и бира в ръка, да избягва предизвикателствата и ако (о, господи!) това вземе, че ви хареса, защото ви е пред погледа и го контролирате…
 

Вие сте го превърнали в мързелив, евнухоподобен, мазен, плюшен котарак.

 

Технически погледнато пред вас ще е нещо средно между жена и мъж.

Женомъж.

 

Това ли същество сте харесали някога, когато са ви се подкосявали коленете?

 

АМИ АКО СЕ СГЪНЕМ ДО СТЕПЕН И ПРИЕМЕМ…

 

Джендър-правилата да станат норма още от детската градина?

Ако подчиним образованието на тях?
 

Ако трябва меко, толерантно и беззъбо да приемаме всичко?

Какво ще получим?

Това, което виждаме навсякъде:

Закономерният жалък, мековат и мекушав псевдо-мъжки продукт на обществото, което ни налагат от лигавия, лицемерен, лишен от ценности Запад.

Плужек, който не знае как и няма смелост да защити семейството си.

Мекотело, което не грабва брадвата, не излиза на улицата и не събаря правителства.

Тълпа от обезмъжени мъже, които се наливат с алкохол, бият жени по кръстовищата, веят байрачета, пеят песни, кичат се с подвизите на истинските мъже (от портретите и историята) отпреди век-два и не правят нищо.
 

Мъже, които не знаят какво е Родина и как се воюва за нея.
КАКВО ДА СЕ ПРАВИ?
(не по Чернишевси)

1) МЪЖЕ, СТАВАЙТЕ, тичайте, търкайте се със сняг, тренирайте и увличайте децата (момчетата задължително) със себе си.
 

2) МЪЖЕ, ИНТЕРЕСУВАЙТЕ СЕ от открития, опасности, от начините за победа над врага и увличайте момчетата със себе си. Това са истинските умения за защита и „препикаване“ на територията, която се пази от мъжкото животно.

 

3) МЪЖЕ, БОРЕТЕ СЕ с момчетата, карайте ги да проявяват воля, контролирайте агресивността и настъпателността им, давайте им възможност да вземат нещата в свои ръце и да водят.

 

4) МЪЖЕ, ЧЕТЕТЕ И СЕ ИНТЕРЕСУВАЙТЕ ОТ НОВИ ЗНАНИЯ!

 

Колкото повече знаете, толкова по-сериозни, по-стойностни и всеобхватни ще са целите, които си поставяте. Вашите цели, мъже, ще бъдат истинският примамлив кръгозор за малките, бъдещи мъже, които ви следват.

 

5) ТРЕНИРАЙТЕ, ЗАКАЛЯВАЙТЕ СЕ и представяйте нещата пред момчетата по начина на Том Сойер с боядисването на оградата. Накарайте ги да искат да правят нещата с вас, да считат играта с вас за чест и приключение. Но… ще трябва да изградите у тях чувство за чест и достойнство.

 

ЗА СИЛАТА, БЛАГОРОДСТВОТО, ЧЕСТТА И ДОСТОЙНСТВОТО

Те се изграждат в болка, а за мъжете болката и преодоляването ѝ, са истинското израстване.

Когато се научиш да побеждаваш, разбираш, че си силен.

 

Нищо не може да замени опияняващото усещане за силата и мощта, които притежаваш.

Загубиш ли, разбираш, че има по-мощни и по-силни от теб. Тогава започваш да се учиш, да се вслушваш и се смиряваш.

 

Така се изгражда достойнство и липса на дребнава злоба.

 

Когато си смирен и вслушващ се, усещаш болката на другия, защото някога и ти си бил като него. Опитваш да му помогнеш и започваш да преоткриваш по нов начин силата и мощта, които притежаваш.

 

Така проявяваш благородство.

 

С годините разбираш, че ако плюеш на благородството, ако плюеш на силата, с която помагаш на по-слабите, ще се превърнеш в нищожество, а ти никога не би го допуснал.

 

Дадеш ли дума, заявиш ли обещание (пред себе си, пред друг, пред небето) ти никога не би се отметнал.

Така се превръщаш в човек на честта, силата и достойнството.

 

Това е Пътят към Мъжеството и вървим по него, стъпвайки в стъпките на нашите бащи – мъжете, които много преди нас са изживявали болка, стискали са зъби и са я надмогвали.
В КРАЯ:
„Без борба няма победа“
Думите са на Манфред фон Браухич, един от най-известните автомобилни състезатели от първата половина на ХХ век

 


П.С: Ако си съгласен с написаното или тази статия ти е харесала, може да се запишеш на имейл, за да не пропускаш и да получаваш най-новите публикации. 

Нова публикация всяка неделя! 

Записване от тук >>

Вашият коментар