ОТГОВОР:
Профилът ми, както и страницата, са работни механизми, свързани със здравето и начините, по които да се освободим от болестите. Разбира се, без хапчета, сиропи, лекарства и прочие.
Няма да видите музикални клипове, филми, кученца, котенца, снимки на софри, сълзливи сентенции, нито неща свързани с личния ми живот, извън онези, които реша да покажа. Ако го направя, то ще е за да подсиля нещо, което съм казал за здравето.
Това е професионалния ми облик.
Хората от близкия ми кръг, знаят, че извън видимата публична плоскост, живея нормален, но много действен живот.
И много, много интересен.
Лайтмотивът с мен е „Добре дошли в приключението!“
Повечето хора наистина (съвсем наистина) не осъзнават че в живота ни тук, на Земята, почти всичко зависи от здравето.
И още, и още, и хиляди пъти по още.
Всъщност, не можем да правим (почти) нищо, което за здравия човек е обичайно.
Имате съмнения?
Виждали ли сте човек с рак на панкреаса?
Познавате ли някой с тежка форма на остеопороза?
Как изглеждат сковани от дискова херния хора, при които дори най-малкото движение води до ужасяваща болка, все едно те режат през гръбнака? (редовно се срещам с такива)
Знаете ли от първо лице що за живот води мъж с уголемена като юмрук простата?
Имате ли наблюдение върху някой с тежка двустранна бронхопневмония?
Открийте (и ми се обадете!) игриво настроение и безоблачна, свежа като пролетно утро усмивка при човек с набъбнали, постоянни, разранени и кървящи хемороиди.
И (колкото и да е жестоко) вглеждали ли сте се в очите на някого, който е загубил детето си от агресивна форма на левкемия?
Опитайте (само за миг) да си представите нещо от изброеното (или друго по темата) във вашето тяло и във вашия живот и (ако не сте безчовечен идиот) ще се смирите, ще замълчите, ще погледвете с други очи децата и близките си и…
И, може би ще вдигнете очи към небето и ще благодарите, че (засега) всичко е наред.
Казано тъпо, но реалистично, успокоително е, че можем да отидем сами в тоалетната, да се изходим по нормален начин и, най-важното, можем сами да си избършем задника.
Просто сме библейски щастливци, приятели.
ВЪПРОС №2:
Още от бебешка възраст.
Леко разтъркване на тялото с влажна кърпа, докато кожата почервенее. Оставяте детето за минута (ако в стаята е хладно, още по-добре) и след това го повивате или обличате.
Когато навърши година, вече можете да го вземате със себе си навън и, ако е проходило добре, да се затичвате, като го придържате. Усетите ли, че се загрява, събличате по нещо – и вие и на детето. Така от най-ранна възраст малкият човек ще попие чувство-усещането, че сте изцяло с него, че правите нещата заедно и ще ви вярва.
Тук бащите са на първо място – енергията да увлечеш детето (и въобще семейството), да донесеш усмивка и желание за действие, зависи преди всичко от тях.
МАЛКИТЕ ДЕЦА нямат изградена психо-физическа концепция за студа. Големият човек си представя студа навън и настръхва.
При малкото дете тази рефлекторност липсва и от нас зависи да я използваме – наплискваме го с хладна вода, обтъркваме го с мокра кърпа до зачервяване, оставяме голата детска кожа на открито за минута (подтикваме вътрешния термометър да свикне с хладния въздух) и след това го повиваме или обличаме.
Ако детето е по-голямо, можем заедно да правим гимнастика, да се загреем, да се изпотим и заедно да се разтъркаме със сняг или да се наплискаме на чешмата.
Когато детето вижда, че правим същото като него (а не го наставляваме от дистанция), навързването на рефлекторните механизми „зрение-осъзнаване-мисъл-реакция“ се изгражда по коренно различен начин от рефлекториката на останалите деца, чиито родители се страхуват от студа и с държание и думи показват, че им е студено, защото… навън е много студено.
От вашите мисли, думи, действия и реакции зависи изграждането на началното световъзприемане на вашето дете.
Ако ви е студено – и на него ще му е студено.
Ако сте без енергия – и то ще свикне да е вечно уморено.
Ако ви е досадно – досадата и липсата на интерес ще са видими и при детето ви, когато поотрасне.
–
ДЕТЕТО КАТО УЧИТЕЛ
Всичко това – в името на едно мъничко същество, което гледа на света с широко отворени детски очи.
Нищо хубаво.
Ако всичко за здравето, което преподавам и на което уча хората, е в една вселена, добавките (пък били те и най-натурални) са в друга.
В моята вселена те не съществуват.
ДОБАВКИТЕ И ВАКСИНИТЕ имат нещо общо:
Карат хората да разчитат на външна (създадена за печалба) помощ, а не да развиват себе си и собствените си възможности.
Казано образно, ела Невольо, да ни свършиш работата, че ни мързи да си вдигнем задниците.
„Човек, това звучи гордо!“, възкликнал някога поетът.
Какво звучене (тон за песен) даваш на близките и децата си?
НАКРАТКО:
Ако имате необходимите познания, ще оформите хранителния си режим така, че
– никакви добавки няма да са ви необходими
И преди някои да помислят и да си рекат, че тренират много и имат необходимост от, хе, хе, много добавки, нека вметна за кой ли път:
Колко много тренирате?
Повече от 15-18 (дори повече) тренировки на седмица?
НЕ СА ВИ НЕОБХОДИМИ каквито и да били (естествени, суперестествени, мега-полезни и прочие празни думи) добавки, приятели.
Пиете ли всеки ден по два литра (и повече) вода на празен стомах?
Имате ли в менюто си (почти) всеки ден лъжица-две-три суров, небелен сусам?
Имате ли във витаминния спектър на ежедневието си (т.е. всеки ден) два лимона и два портокала, две големи червени чушки, скилидка чесън?
Започвате ли деня (след гимнастиката и водата с лимон и портокал) с ябълка? Ядете ли ябълка половин час преди обяд? А след обяд в четири?
Накисвате ли през ден две-три лъжици сурови едри овесени ядки, за да ги изядете с лъжица мед?
Присъства ли редовно (от два до четири пъти) във вечерното ви меню прясна, печена риба с лимон и цветна зеленчукова салата?
Имате ли всеки ден сурова цветна (от няколко вида) зеленчукова салата на обяд и вечеря?
Ядете ли (почти) всеки ден на празен стомах по една шепа орехи, тиквени семки и бадеми?
Премахнали ли сте един от най-вредните навици – да пиете вода (течности) по време на хранене?
Намалили ли сте (премахнали ли сте до абсолютния минимум) преработените теста (т.е. захари) – хляб, кекс, пици, пасти, баници, мекици и т.н?
Намалили ли сте (премахнали) до абсолютния минимум бялата захар и сладкишите?
Изчезнали ли са от живота ви цигарите, алкохолът и наркотиците?
Имате ли утринна и вечерна 20-минутна гимнастика до изпотяване и с дълбоко дишане?
Имате ли специализирана тренировка два-три до четири пъти в седмицата по четирийсет минути?
Прекарвате ли много време на чист въздух, на открито, на слънце и с по-леко облекло? Плувате ли, гмуркате ли се?
Имате ли редовни (всеки ден по веднъж) водно-закалителни процедури – студено наплискване, студен душ?
Или тренировка на открито, голи до кръста през зимата?
Усмивката и настроението част ли са от вашия живот и вътрешното ви състояние?
–
Никакви вируси, бактериални инфекции и паразити.
Никакъв ковид и прочие смешки.
Здравето ни е очевидно, стабилно, лесно за наблюдение и още по-лесно за установяване. Директната връзка между опростения начин на хранене, спорта, специалното дишане и закаляването (от една страна) и липсата на болести (от друга) може да бъде наблюдавана, изследвана и използвана.
В Холандия изследваха техния Уим Хоф и учениците му. Десетки лекарски екипи се занимаваха с тях и резултатите бяха показани в няколко филма.
В България нищо.
От БНТ заснеха близо десетминутен филм за наше мероприятие (плуване в зимното море и сушене на мокри чаршафи), за което сме благодарни, но ако искаме здрав народ и здрава нация начинът на живот, храненето и близостта с природата са първите и основни стъпки.
Преди 1989-та ежеседмичните походи в училищата, утринната гимнастика, масовият спорт и насърчаването на закаляването бяха повсеместни. Песничката „Зеленчуци, който не яде“, (писана от Михаил Кочев в началото на ХХ век), се пееше навсякъде. Дори на тетрадките от първи до осми клас имаше специално надъхващо стихче за спорта, закаляването и храненето:
здрав, щастлив, непобедим“
Да задам ли безсмисления въпрос дали днес има някой във властта, който наистина (ама съвсем наистина) иска хората здрави?
–
АКО ИМАТЕ ДОБАВКИ У ДОМА, но наистина искате здраве, се отнесете много сериозно към тях в четири стъпки:
Толкоз по въпроса с добавките и магическите субстанции.
Именно, истерия.
Нищо друго.
Погледнато реално, едни много малко на брой лоши хора искат да имат власт над всичко по Земята. В болните им мозъци, виждането за света е в черно-бяло и две (уж, човешки) класи:
– (1) властова върхушка, изродена физически, психически и душевно до степен на абсолютна липса на човешка идентичност. Педофилският, полово неизяснен ЕС-елит и новите байдъновистки обитатели на американския капитолий (малката буква е на място) са представителна извадка.
и
– (2) смазани, смачкани, уплашени, обезличени до нивото на червеи, роби с маски, използвани за работа, удоволствие (на първата група) и органи. Определението „човек“ по отношение на робите е крайно ласкателно и лицемерно. Най-точното определение е живееща в медикаментозно-техногенен сън зомби-популация, без каквото и да е самосъзнание – нито животинско, нито човешко.
Проблемът в цялата извратена конструкция е, че пламъкът на борбата е запален (всъщност, винаги е горял) и боят започна.
Казано точно, боят се води откакто я има днешната т.нар. цивилизация.
На предходните такива (уж, цивилизации) им виждаме сеира от разкопките по целия свят: къде изпепелени от ядрен взрив, къде всичко станало на стъкло, къде… ни камък, ни кост.
Дето се вика, „светлият“ пример е пред очите ни.
Пред умовете, сърцата и отговорността ни.
Идва време (разделно?), в което и ние тук, в крайния балкански квартал, ще трябва да се самоопределим: ще блеем ли (в буквалния смисъл), ще дрънчим ли със звънчето на шията (с онова микро-блестящо нещо, дето прави пиу-пиу на ръката или в кръвта ни) или…
… или ще говорим с човешки език и ще отстояваме своята човешка същност.
Всичко друго (вирус, пандемия, разпространение, щамове, ваксини) е политико-фашистка мазка в общата планетарна черно-бяла картина, която се опитват да ни наложат.
(вижте пладнешко-бандитската картинка от последните дни: сбирщина оядени плашила и предатели (наричани, олеле божкей, лекари!) тръгнали да натискат (притискат, пресоват, заплашват) една шепа селски учители в Ямболско, повечето жени, затуй, че имат собствено, в случая отрицателно отношение към ваксините)
Запомнете: опитват се.
– и защото, в края на краищата, сме от страната на Доброто.
Защото носим знанието и стойността им в себе си.
Е, същото е.
В КРАЯ:
Просто трябва да извървим Пътя.
Вече сме тръгнали.
П.С: Ако сте съгласни с написаното или тази статия Ви е харесала, може да я споделите от бутоните по-долу, за да достигне до повече хора.
