ВЪПРОС:
“Като че ли избягваш темата за възпитанието на децата, Емо. Можеш ли да набележиш методика за начините, по които да влияем ефективно на децата си?“
ОТГОВОР:
Да, избягвам темата, защото такава не съществува. И защото истинската тема (от която бягаме), е за възпитанието на възрастните и родителите.
ВСЯКО ЖИВО СЪЩЕСТВО попива и се учи от себеподобните си. В 90% това са родителите (възрастните, при които живее детето). Децата са бял лист, върху който се отпечатват характера ни, привичките, вярата, умението да обичаме (или липсата му) и скритите ни неудовлетворености. Нашата, уж, невидима същност прозира в начина ни на живот, в поведението и отношението към околните.
Децата попиват всичко, но колко от възрастните го разбират?
НАСТАВЛЕНИЯТА и “Седни, ще водим разговор!” не вършат работа. При детето (както и при всички нас) водещи са емоциите, доверието и усещането за близост. Детето “тръгва” с нас, ако правим нещата заедно и ако усеща, че на нас ни е приятно.
НАШИТЕ НАВИЦИ:
1. Ако пушим и алкохолът е наш спътник: Вероятността така да е и с детето ни, е повече от 90%
2. Ако му казваме, че трябва да спортува, но ние не го правим: Когато дойде момент детето да бъде самостоятелно, вероятността да НЕ избере спорта е над 90%.
3. Ако сме с наднормено тегло и “пасуваме” по въпроса, вероятността детето ни да има същия проблем е над 80%
4. Ако сме навлечени и в топло време, това става маниер на обличане и при детето ни.
5. Ако се отнасяме грубо към близките, момчетата попиват държанието, а при момичетата се наслагва неосъзнато търсене на същия модел и това често провяля връзките в дългосрочен план.
ИЗБРОЕНИТЕ “АКО-та” са несъществена част от стотици, но е ясно, че “вътрешните очи” на детето виждат всичко и копират всичко. Понякога копирането е с обратен знак и ние, възрастните се чудим, защо детето прави едно или друго.
Пример: Ако вкъщи викаме и крещим, има случаи на неосъзнат детски избор да се постъпва точно обратно – детето говори тихо, едва чуто, губи енергия и боледува.
ДА СЕ ПОГЛЕДНЕМ ЧЕСТНО в огледалото: Ако знаем всичко това, но не го вземаме предвид в начина си на живот, каква е причината? Причината се нарича МЪРЗЕЛ – не ни се играе с детето, не ни се тича с него, не ни се говори и сме убедени, че имаме по-важни работи за вършене.
По-важни? Още ли допускаме, че ако имаме дете, е възможно да има нещо по-важно от него?
НЕЩАТА НЕ СПИРАТ ДОТУК: Ако наслагваме у децата раздразнение, разединение, липса на съпричастност, липса на идея за правене на нещата заедно, непознаване на думата “извинявай” и незнаене как да подадат ръка – какъв свят и каква държава ще изградят, като порастнат?
Имаме ли смелост и “очи” да погледнем държавата и обществото, които “построихме”?
СЛЕД ПРОЧЕТЕНОТО – Как ще започнете деня утре… ако имате дете?
И да нямате – същото е.
В КРАЯ:
Не нужно да викаме Неволята – ние сме достатъчни.
Защото Силата е в нас.
Ние сме Силата.
П.С: Ако сте съгласни с написаното или тази статия Ви е харесала, може да я споделите от бутоните по-долу, за да достигне до повече хора.