—
Ще започна с въпрос:
Изпитваме го всеки път на излизане от залата.
Който не тренира няма никаква възможност да се доближи до усещането. Може да си мисли, че знае, може да обвие представите си в интелектуално и, уж, сериозно звучащи думи, но те отразяват единствено его-комплексираността да докажеш, че знаеш и да покажеш, че уж, разбираш.
Уж…
Истината, обаче, е: не знаеш и не разбираш нищо, докато не го преживееш лично.
Възниква още един въпрос:
Защото…
Добре е да знаете, че след първата година живот, а и доста преди това, детето е напълно готово да попива (и то попива ли, попива, без родителите да си дават сметка) излъчването на най-близките:
Детето попива и подсъзнателно запаметява вашата енергичност или вялост, вашия начин на реагиране спрямо проблемите.
Попива готовността ви за действие и психологическа адекватност, както и бягството ви от действителността, отразено в нервното палене на цигарата, многобройните кафета или безперспективната чаша концентрат късно вечер.
Казано точно, малкото човече (без да подозираме) е една топка активна готовност да научава за света неща, предъвкани от нашия опит, нашия обем от изживявания и всичко онова, което съставлява сърцевината на нас самите.
Нас самите.
Нищо повече, но и нищо по-малко.
Още по-интересното е, че детето попива причината за вашите мигове на удовлетворение и спокойствие:
Чистата “попивателна”, вградена в детето отчита безпогрешно дали като цяло сте спокоен човек, който понякога е изнервен или сте изнервен (злобен, дребнав, заядлив, свадлив и пр) човек, който има краткотрайни нестабилни мигове на (поне) външно спокойствие.
ЗА СНИМКАТА и закаляването:
Температурата на въздуха е към два, а на водата четиринайсет по Целзий.
За разлика от останалите родители, които масово висят пред оградите на училищата, увити във всевъзможни подплатени грейки, шалове, шапки, ръкавици и изпращат сигнали до инспекторатите, ако при температура 12-13 градуса децата им играят на двора…
—
Много преди да проговори, у детето е отпечатана емоционално-познавателната основа (матрица) на двамата родители.
Ако, разбира се, присъстват и двамата.
Всеки многократно повторяем акт на неконтролируемо (родителско) безсилие, на всеобхватен егоистичен гняв и озлобление, поставят изграждащият се вътрешен свят на малкото човешко същество пред избор и решение, които…
… които то не може да извърши, защото няма физическата, психическата, интелектуалната и зрелостната възможност.
Детето е затворено вътре в себе си и крайният продукт е нарастващо (нарастващо и нарастващо) напрежение.
– изградените семейни ценности и възможности за общуване и стабилизиране: заедно вършене, заедно излизане, заедно спортуване, заедно ходене на кино или… липсата им.
Ако изброеното в двете тирета е (почти) липсващо, въпрос на време е…
Тогава, уж, отникъде идват
ЗАЩО ДЕЦАТА СИ ГРИЗАТ НОКТИТЕ?
А знаете ли, че гризенето на ноктите е израз на:
И още, и още.
Гризенето на ноктите в над 80% се припокрива с подвитата (от страх) между краката опашка при животните.
С подвити опашки и самоизяждащи се отвътре?
Да не говорим за абсолютната, буквално разболяваща липса на хигиена, заключена в този навик.
Проблемът, драги родители е, че децата идват “фабрично” гризящи ноктите си от вкъщи, а впоследствие причините за гризенето избиват в “улицата го/я развали”.
Истината, всъщност е, че детето е “подвило опашка” вкъщи и родителите въобще не са отчели факта, че за това са виновни те.
И камъкът, търкалящ се по надолнището, се засилва, събаря други камъни по пътя си и, когато пристигне страховитата каменна лавина, ние се чудим откъде се е появила.
Ние, възрастните и родителите (с агресивното си нежелание да разберем и да решаваме проблемите) сме истинската причина за лавината.
СКОРОШЕН ПРИМЕР от моята практика.
Ден, след като започнахме, влязох в стаята на момчето и то ми показа играчките си. Интересът ми беше неподправен, детето го усети, завързахме разговор, заиграхме се и лека-полека прехвърлих общуването върху познавателната плоскост – за миналото на планетата Земя, за динозаврите, за вулканите, за планетите и за отношенията между хората.
Оказа се, че детето не е “трудно” за общуване, нито вироглаво, нито индиферентно, нито мекушаво, нито лигаво – просто му е необходим доверен приятел, в когото да се вслушва, с когото да общува и който да го води.
Дойде време за вечеря, а ние като стари приятели, говорехме ли говорехме. Малкото момче, ми довери, че никой не искал да играе с него и поиска да обещая, че ще дойда пак.
Въпросът тук е, защо бащата (на първо място) не се е заел, нито имаше намерение да се заеме с това, което направих аз за един ден?
Защо той, бащата не е “водачът” на растящия, млад лъв, а аз – пришълец отвън?
И – колко устойчиви биха били краткотрайните навици и интереси, провокирани от външен човек, при положение, че когато си тръгна, още от утре липсата на общуване в семейството ще е отново на обичайното… липсващо ниво?
Липсващо, липсващо, липсващо.
—
ИМАТЕ ИЗБОР – ДА ПРОМЕНИТЕ СЕБЕ СИ
Хората и детето ви имат нужда от вас.
От вас самите и присъствието ви.
От това, което сте.
Не от вашите дидактични наставления.
Колкото по-добре “запълните” тази нужда, толкова по-добре ще се чувстват те и толкова по-голяма част от тях ще се повлияе от вашата същност.
Разбирате ли, колко е лесно и просто, приятели, другари и другарки?
Как ще се развие този “кълн”, зависи от вашия начин на живот в семейството и от навиците, които детето изгражда.
Наскоро научих, че мой познат (не приятел) има огромен проблем с двете си момчета (общо казано децата са тръгнали да се превръщат в завършени хулиганчета). Малки момчета под дванайсет години.
Бягат от училище, пушат, пият, не слушат никого в къщи, псуват родителите си – пълно скъсване.
Въобще не бях учуден, защото бащата живее свой живот, майката също, а когато са семейно някъде (прим. на плаж) и децата ги попитат нещо, отговорът е “Бягай от тук и не ме занимавай с глупости!”
Резултатът?
Той е предрешен: докато са малки, децата ще са някъде наблизо, отчуждени, неразбрани, самотни и с назряваща озлобеност.
Започнат ли да поотрастват, ще (ви) го върнат тъпкано заради студенината, отблъскването, заради липсващите разговори и пропилените възможности.
Случи се да разменя няколко думи с момчетата и веднага видях, колко лесно могат да бъдат обърнати в пътя и колко силна (макар и потисната) е готовността им за разбирателство.
Проблемът е, че вечерта (ако не са по улиците) ще се приберат при своите (всъщност, липсващи) родители, които…
… които, ако решат да променят себе си, ще спечелят децата си.
Схващате ли?
Проблемът е навсякъде другаде, само не у тях самите.
Дето се вика, надежда всяка тука оставете.
ВЕЧЕ РАЗБИРАТЕ, НАЛИ?
Бъдете интересни за самите себе си.
Ако сте такива, останете ли свободни за секунда, няма да посегнете към телефона, а:
И когато се приберете вкъщи, при своите хора, ще донесете…
Или необятност от вярата, която сте затвърдили.
Това е начинът да променяме реалността и да създаваме по-добра действителност.
Целият свят е в нас, приятели.
П.С: Ако сте съгласни с написаното или тази статия Ви е харесала, може да я споделите от бутоните по-долу, за да достигне до повече хора.