Бий самара, да се сеща магарето (за родителите, за децата и пак за родителите)

Ще четете за:
– знаете ли, как се чувства човек след тренировка?
– попивателната, наречена „дете“
– родителите са разгадани още, докато детето е под една година
– за закаляването и за родителите, които висят по оградите
– откъде идва агресията?
– защо децата си гризат ноктите?
– пример от моята практика
– имате избор: да промените себе си
– вече разбирате, нали?
– целият свят е в нас
ВЪПРОС: „Емо, можеш ли да кажеш нещо за закаляването при децата, а също така и за възпитанието им? Все са болни, а сега с тоя коронавирус съвсем на зле отиват нещата. Отделно и агресивността, която виждаме сред подрастващите е направо плашеща… „

ОТГОВОР:

Ще започна с въпрос:
Знаете ли как се чувства човек след тренировка?
Спокоен.
Отпуснат, умиротворен и все пак приятно възбуден.
Готов да прощава и да се усмихва дружески.
В състояние да разговаря и да изслушва.
Абсолютно лишен от его-нападателност и агресивни нагласи.
Всички, които тренираме здраво, го знаем.
Изпитваме го всеки път на излизане от залата.

Но!

Който не тренира няма никаква възможност да се доближи до усещането. Може да си мисли, че знае, може да обвие представите си в интелектуално и, уж, сериозно звучащи думи, но те отразяват единствено его-комплексираността да докажеш, че знаеш и да покажеш, че уж, разбираш.

Уж…

Истината, обаче, е: не знаеш и не разбираш нищо, докато не го преживееш лично.
Възниква още един въпрос:

Ако вие държите да не преживявате (горното), как мислите, откъде, по дяволите, ще започне детето ви още на три-четири години да оформя подобна психо-физиологична чувствителност?

Защото…
ЗАЩОТО, приятели, съмишленици, другари и другарки,

Добре е да знаете, че след първата година живот, а и доста преди това, детето е напълно готово да попива (и то попива ли, попива, без родителите да си дават сметка) излъчването на най-близките:
– техните притеснения
– радостта им
– неяснотите и страховете
– самочувствието или липсата му
– лошите настроения
– безволевите моменти (а те са десетки)
… и всичко, свързано с манталитета, светогледа, отношението към околните, към природата и пр.

Детето попива и подсъзнателно запаметява вашата енергичност или вялост, вашия начин на реагиране спрямо проблемите.

Попива готовността ви за действие и психологическа адекватност, както и бягството ви от действителността, отразено в нервното палене на цигарата, многобройните кафета или безперспективната чаша концентрат късно вечер.

Казано точно, малкото човече (без да подозираме) е една топка активна готовност да научава за света неща, предъвкани от нашия опит, нашия обем от изживявания и всичко онова, което съставлява сърцевината на нас самите.

Нас самите.

Нищо повече, но и нищо по-малко.
ОЩЕ ЗА ПОПИВАНЕТО

Още по-интересното е, че детето попива причината за вашите мигове на удовлетворение и спокойствие:
– дали са продиктувани от цигари и алкохол
– дали от изкачването на „Хълма на боровинките“
– дали от това, че сте спретнали хубав скандал
– дали от тренировка или разходка сред природата
– дали от интелектуално занимание – прочит на книга, слушане на музика, посещение в картинна галерия, театрална/оперна постановка или хубав филм

Чистата „попивателна“, вградена в детето отчита безпогрешно дали като цяло сте спокоен човек, който понякога е изнервен или сте изнервен (злобен, дребнав, заядлив, свадлив и пр) човек, който има краткотрайни нестабилни мигове на (поне) външно спокойствие.

ЗА СНИМКАТА и закаляването:

Температурата на въздуха е към два, а на водата четиринайсет по Целзий.

Момичето тренира карате в нашия клуб и е ученичка в един от класовете, на които преподавам.

За разлика от останалите родители, които масово висят пред оградите на училищата, увити във всевъзможни подплатени грейки, шалове, шапки, ръкавици и изпращат сигнали до инспекторатите, ако при температура 12-13 градуса децата им играят на двора…

… та, за разлика от тях, родителите на това дете тренират (също в клуба) и знаят отлично колко е здравословно въздействието на студа, ако се използва с разбиране, редовно и неотстъпно.

ИЗВОДИТЕ са много прости, приятели:
Много преди да проговори, у детето е отпечатана емоционално-познавателната основа (матрица) на двамата родители.

Ако, разбира се, присъстват и двамата.

Всеки многократно повторяем акт на неконтролируемо (родителско) безсилие, на всеобхватен егоистичен гняв и озлобление, поставят изграждащият се вътрешен свят на малкото човешко същество пред избор и решение, които…

… които то не може да извърши, защото няма физическата, психическата, интелектуалната и зрелостната възможност.

Детето е затворено вътре в себе си и крайният продукт е нарастващо (нарастващо и нарастващо) напрежение.

И когато настъпят моментите на относителна самостоятелност (може да се движи, да излиза, да има приятели, да взема решения), накъде ще избие напрежението, зависи от:
– изградените вкъщи навици (спорт или липсата му; четене или липсата му; разговор или липсата му; скандал или емоционално-физическа агресия)
– изградените семейни ценности и възможности за общуване и стабилизиране: заедно вършене, заедно излизане, заедно спортуване, заедно ходене на кино или… липсата им.

Ако изброеното в двете тирета е (почти) липсващо, въпрос на време е…

Въпрос на време е Улицата Да Надделее Върху Вземането На Решения и изпълнението им.

Тогава, уж, отникъде идват
– агресията и побоищата
– болестното вътрешно нежелание да се концентрира върху даден проблем и да търси разрешаването му
– нежеланието за учене и слабите оценки
– абсолютният отказ за подчинение на спортен треньор
– енергийните напитки, алкохолът, цигарите, леките, а в последствие и по-тежките наркотици

ЗАЩО ДЕЦАТА СИ ГРИЗАТ НОКТИТЕ?

В последните години броят на децата, които си гризат ноктите, се е увеличил с над десет пъти

А знаете ли, че гризенето на ноктите е израз на:
– липсващо общуване и топлота вкъщи
страх и несигурност
– потисната агресия, която се обръща срещу собственото тяло
– липса на семейни спортно-здравни навици
– ниско и смачкано самочувствие
– липса на идея, как да постъпим

И още, и още.

Гризенето на ноктите в над 80% се припокрива с подвитата (от страх) между краката опашка при животните.

Такива деца ли искаме да виждаме?

С подвити опашки и самоизяждащи се отвътре?

Да не говорим за абсолютната, буквално разболяваща липса на хигиена, заключена в този навик.

Проблемът, драги родители е, че децата идват „фабрично“ гризящи ноктите си от вкъщи, а впоследствие причините за гризенето избиват в „улицата го/я развали“.

Истината, всъщност е, че детето е „подвило опашка“ вкъщи и родителите въобще не са отчели факта, че за това са виновни те.

И камъкът, търкалящ се по надолнището, се засилва, събаря други камъни по пътя си и, когато пристигне страховитата каменна лавина, ние се чудим откъде се е появила.

Ние, възрастните и родителите (с агресивното си нежелание да разберем и да решаваме проблемите) сме истинската причина за лавината.
СКОРОШЕН ПРИМЕР от моята практика.

Бях поканен от заможно семейство да тренирам детето им и да го приуча на „мъжко“ поведение.
Ден, след като започнахме, влязох в стаята на момчето и то ми показа играчките си. Интересът ми беше неподправен, детето го усети, завързахме разговор, заиграхме се и лека-полека прехвърлих общуването върху познавателната плоскост – за миналото на планетата Земя, за динозаврите, за вулканите, за планетите и за отношенията между хората.

Оказа се, че детето не е „трудно“ за общуване, нито вироглаво, нито индиферентно, нито мекушаво, нито лигаво – просто му е необходим доверен приятел, в когото да се вслушва, с когото да общува и който да го води.

Дойде време за вечеря, а ние като стари приятели, говорехме ли говорехме. Малкото момче, ми довери, че никой не искал да играе с него и поиска да обещая, че ще дойда пак.

Въпросът тук е, защо бащата (на първо място) не се е заел, нито имаше намерение да се заеме с това, което направих аз за един ден?

Защо той, бащата не е „водачът“ на растящия, млад лъв, а аз – пришълец отвън?

И – колко устойчиви биха били краткотрайните навици и интереси, провокирани от външен човек, при положение, че когато си тръгна, още от утре липсата на общуване в семейството ще е отново на обичайното… липсващо ниво?

Липсващо, липсващо, липсващо.

Стотици хиляди семейства са в същото анти-възпитателно състояние.

ИМАТЕ ИЗБОР – ДА ПРОМЕНИТЕ СЕБЕ СИ

Не мислете, че трябва да възпитавате когото и да било и най-малко собственото си дете.
Хората и детето ви имат нужда от вас.

От вас самите и присъствието ви.

От това, което сте.

Не от вашите дидактични наставления.

Колкото по-добре „запълните“ тази нужда, толкова по-добре ще се чувстват те и толкова по-голяма част от тях ще се повлияе от вашата същност.

С детето ви е още по-лесно, защото то е с вас от идването си на този свят.
Разбирате ли, колко е лесно и просто, приятели, другари и другарки?

Ако нещо (нагласа, стремеж, мечта, търсене, черта на характера, вътрешен облик) го има у вас, то
– винаги
– винаги
– винаги
Винаги ще бъде попито от детето ви.

Как ще се развие този „кълн“, зависи от вашия начин на живот в семейството и от навиците, които детето изгражда.

Наскоро научих, че мой познат (не приятел) има огромен проблем с двете си момчета (общо казано децата са тръгнали да се превръщат в завършени хулиганчета). Малки момчета под дванайсет години.

Бягат от училище, пушат, пият, не слушат никого в къщи, псуват родителите си – пълно скъсване.


Въобще не бях учуден, защото бащата живее свой живот, майката също, а когато са семейно някъде (прим. на плаж) и децата ги попитат нещо, отговорът е „Бягай от тук и не ме занимавай с глупости!“

Резултатът?

Той е предрешен: докато са малки, децата ще са някъде наблизо, отчуждени, неразбрани, самотни и с назряваща озлобеност.

Започнат ли да поотрастват, ще (ви) го върнат тъпкано заради студенината, отблъскването, заради липсващите разговори и пропилените възможности.

Случи се да разменя няколко думи с момчетата и веднага видях, колко лесно могат да бъдат обърнати в пътя и колко силна (макар и потисната) е готовността им за разбирателство.

Проблемът е, че вечерта (ако не са по улиците) ще се приберат при своите (всъщност, липсващи) родители, които…

… които, ако решат да променят себе си, ще спечелят децата си.

Да се обзаложим ли, че каузата е изгубена, защото родителите (той и тя, двамата) са убедени, че проблемът е:
– у децата им
– в силното влияние на улицата
– в ниската квалификация на преподавателите и учителите
– в лошото влияние на класа, в който са
– в това, че децата им не четат книги (родителите, хе, хе, също)

Схващате ли?

Проблемът е навсякъде другаде, само не у тях самите.

Дето се вика, надежда всяка тука оставете.

ВЕЧЕ РАЗБИРАТЕ, НАЛИ?

Бъдете интересни за самите себе си.
Бъдете занимателни за самите себе си.
Бъдете запленени и вървете подир самите себе си.

Ако сте такива, останете ли свободни за секунда, няма да посегнете към телефона, а:
– ще погледнете небето
– ще се порадвате на слънцето
– ще направите план накъде да поемете утре с раница на гръб
– ще почетете книга
– ще се разходите и ще послушате шума на гората и природата
– ще се вгледате в очите на хората, минаващи край вас
– може би ще поговорите с някоя котка или улично куче
– може би ще седнете и ще подишате в медитативна тишина

И когато се приберете вкъщи, при своите хора, ще донесете…
… вълшебен миг от изживяното
… частица от премисленото
… кратък полъх от вятъра, който е минал край вас
… късче от простора, който сте попили

Или необятност от вярата, която сте затвърдили.

Това е начинът да променяме реалността и да създаваме по-добра действителност.
В КРАЯ:

Целият свят е в нас, приятели.
Всеки ще е любопитен да погледне, ако му го покажете.
Всеки ще е захласнат да чуе звука му.
Всеки ще е привлечен от безкрайността му.
А после ще тръгне след вас, ще ви слуша и ще ви вярва.

**Забележка: за въпроси и контакт, натиснете по-долния бутон и използвайте формата

Вашият коментар