ВЪПРОС:
“Емо, на лагера започна темата за смъркането на вода през ноздрите, но ми се струва, че остана недовършена. Може ли да я продължиш?“
ОТГОВОР:
КОЛКО ОТ НАС знаят, че придобилата гражданственост “джала нети” (санскрит, йога) всъщност е хигиенна практика, която присъства в целия древен свят?
1. Авицена споменава, че когато отправя молитва, човек трябва да е чист отвътре и отвън, като разглежда и начините, по които се прочистват основните физиологични отверстия и носът е едно от тях.
2. Утринното измиване в реката при северноамериканските индианци задължително е включвало прокарване вода през носа и устата. В спомените си, немският историк, етнограф, египтолог и изследовател на индианците Лизелоте Велскоп Хенрих (трилогията “Синовете на Великата мечка“), която е живяла близо двайсет години в индианското племе дакота (сиукс-оглала) разказва за това.
Ако наистина се интересуваме, ако сме любознателни и четящи, ще открием, че хигиенните практики по света никога не са изолирано явление и под една или друга форма присъстват навсякъде. Разликите, когато има такива, са свързани с конкретното географско положение и температурните особености.
ЛЮБОПИТНО е, че разликата в хигиенните процедури, бива представена от фанатиците, като религиозна такава, спусната свише… а картината е съвсем тривиална. Прим: колко хора по света знаят, че пенисът на мъжките маймуни, които живеят около екватора, поради топлината е изваден в полуеректирало състояние почти през цялото денонощие; обратно – при маймуните, обитаващи студените ширини, пенисът е свит, дълбоко прибран, в крайно незавидно положение.
Мъжете знаят защо.
Привидното различие (продиктувано от двайсетина температурни градуса) много наподобява разликата между обрязан и необрязан член, но на маймуните и през ум не им минава да го издигнат в символ на верско противопоставяне.
ДА СЕ ВЪРНЕМ на лигавиците: Нашето тяло е почти 75% вода и връзката с външната среда на този обвит в кожа, воден балон, са лигавиците. Там се извършва газообменът (бели дробове), там се пречиства влизащият въздух и се неутрализират болестотворните агенти (нос, носоглътка, устна кухина, език) и там се извършва биологически контакт с другия пол – полови органи. Ако клетъчната вода намалее (или имаме болестотворна зараза) лигавиците изсъхват и самопочистването им се нарушава. Така гърлото се зачервява и подува, дробовете “кашлят”, там “долу” също се зачервява, сърби, щипе и пр, а дебелото черво не може да оводнява отпадъците и ние с огромен труд изхвърляме нещо подобно на овчи… брубонки.
Накратко: Колкото по-влажна (водна, лепкава, лигава) е една лигавица, толкова по-добре тя извършва дейността си, а това изисква постоянен приток на вода – отвън и отвътре.
И ВСЕ ПАК – колко?
Добре е да смръкнем три-четири пъти сутрин при измиване през всяка ноздра и да изплюем водата през устата. Също и вечер. Ако не ни е комфортно, разтваряме щипка сол в една чаша и ползваме подсолена вода. Но истината е в обикновената питейна, речна или морска вода – така сме мобилни в хигиената и не ни е необходима специално място, време, вид вода и специален съд.
Съвет-1: Изградете си навик да смъркате по малко вода всеки път, когато пиете вода или минете край чешма. Така носът ще улавя над 98% от евентуалните въздухопреносими болестотворни причинители и ще ги изплювате, без да ви навредят.
Съвет-2: Сутрин, преди да прочистите ноздрите и носоглътката, наплискайте лицето със студена вода и разтъркайте/масажирайте с кръгови движения очите в посока слепоочията. Така ще отнесете застоялата и сгъстена през нощта очна течност към лимфотока. Не го ли направим, напрежението при издухване на ноздрите “удря” очите и повишава вътреочното налягане. А повишеното вътреочно налягане е 60% готова глаукома.
ПРАВИЛО: Хладният, оводнен нос, през който (почти) винаги можем да издухаме капки вода, показва здраве и води до здраве. По тоя показател не се отличаваме кой знае колко от кучетата и въобще от повечето животни.
ТЯЛОТО Е УМНО – добре е, да си го припомняме. Малкото бебе, пуснато в дълбока вода – плува и има перфектно дишане. Ако подобен подход продължи, детето расте спокойно, почти не плаче, боледува по-малко и впоследствие няма страх от водата. Обратно – ако родителите решат обратното (както при почти 100% от хората), следствията – физиологически, здравословни и психически, са точно противоположни.
Страховете, неразбирането, тесногръдието и неяснотите на родителите… се превръщат в страхове, неясноти, неразбирания и болести на детето.
Буквално.
ПЛУВАЙТЕ: Страхът от водата започва от… носа. Свикнем ли, да потапяме главата си (без да стискаме носа), да се гмуркаме гъвкаво надолу, страхът изчезва. Когато плуваме (кроул, бруст, бътерфлай), се случва водата да минава през носа и устата като през хриле, но за добрия плувец това е нормално (почти приятно) усещане. Умението да плуваме по-дълго под вода е свързано с преглъщането и трептенето на гърлото (подобно на джаландхара-бандха в йога), а не с обема на дробовете. Изгарящото усещане, че не ни достига въздух, изчезва, ако работим и овладеем техниката на преглъщане.
Намерете някого, с когото можете да се гмуркате и да се любувате на подводния свят.
На ежегодния Летен Лагер задължително преподавам техниките на преглъщане и задържане – на сухо и в басейн.
ПОГЛЕД НАВЪТРЕ, ВСТРАНИ И НАГОРЕ: Водата успокоява, защото е основа на нашата материална природа. Когато тялото е оводнено, непретоварено с храна, тренирано и гъвкаво, то трепти в съответствие с околната среда и основните енергийни центрове (в 90% лигавични – анус, подпъпна точка, слънчев сплит, сърце и гърло – щитовидна жлеза) изпращат и приемат енергия без затруднение.
Всичко е енергия, ние също. Ако го разберем и почувстваме, започваме да осъзнаваме огромната необятност и невъобразимо многообразие на Вселената/Природата/Господ/Всичкото, частица (много важна) от което сме и ние.
Това е началото на медитативната практика.
Свързване. Сливане. Единодействие.
Едно.
В КРАЯ:
Капка вода, в кято е целия свят.
Това сме ние.
П.С: Ако сте съгласни с написаното или тази статия Ви е харесала, може да я споделите от бутоните по-долу, за да достигне до повече хора.