Да разлаем (яко) кучетата: нормалните „идиоти“ и позитивното мислене (по братя Стругацки… или не съвсем)

   ВЪПРОС: „Емо, оня ден се записах на йога и като отидох, видях една дебела инструкторка, което ме отврати. Тръгнах си, но се питам, аз ли не съм наред или хората, които приемат това за нормално?“

   ОТГОВОР:
   Ако ще те успокои, преди много време напуснах международен лагер по карате, след като видях „THE GREAT“ пристигането на титулувания отвъдморски сенсей: Чуждоземецът, малко под шейсетте (с торбички под очите, шкембе и абсолютно нездрав вид) спря пред вратата на тренировъчната зала, където освен зрели мъже и жени, бе пълно с деца, подрастващи и юноши. Подадоха му току-що отворена бира, а той запали цигара.

   Остана там, докато приключи цигарата и пиенето, обграден от шефовете на федерацията, които също пушеха и надигаха бирите. След две-три бири и няколко цигари, майсторът&СиЕ отидоха да учат хората на карате.

   (Впоследствие ми разказаха, че т. нар. сенсей до посред нощ пил в отбраната компания, след тренировката пак и това било нормалното му, обичайно ежедневие)

   Дори и да беше бог на карате, скара-бираджийския тютюнджилък на подобни майстори няма нищо общо с моя подход към нещата. Тръгнахме си от лагера преди края на тренировката.

   УГОВОРКА: Ако от следващите думи някой реши да се обижда, да се знае: Нищо лично.

   ПРЕЗ ГОДИНИТЕ съм виждал и, за съжаление продължавам да виждам всякакви парадокси:

1. Откровено пълни (направо дебели, не можещи да си видят пръстите на краката) „инструктори“ по йога, тай-чи и други екзотики, които си умират да дават акъл за здраве, стегната фигура и начин на живот.

„Погледнете наляво бавно, погледнете надясно бавно. А сега се отпуснете и починете“ – отпускането навярно е, защото от толкоз работа и трениране (гледане вляво и вдясно) вече са се скапали.

На прима виста се сещам за сто и кусур килограмовата Шри Матаджи.

2. Спортни треньори с цигара в ръка (в залата, на стадиона, край басейна), които учат децата на спорт и здраве. „Не гледай попа какво прави…“ и т.н. – знаете поговорката.

3. Инструктори по йога, които говорят за тренираност на тялото, закаляване, свръх-сили и единение с природата и стихиите, но…

   При температура под десет градуса (да не говорим за нула или минусови стойности), същите тия „приказливци“ не могат да останат на място, в медитативна поза, голи до кръста поне десетина минути и с йога-дишане да игнорират студа, да отпуснат и нагодят тялото, да контролират пулса, дишането и физиологичните си процеси.

   Да четеш и да дискутираш на топло, какво правят хималайските йоги (или Ледения човек – Уим Хоф), е едно. Да го правиш наистина – съвсем друго.

   Нека сме наясно: ФБ-активността (статуси, коментари, споделяне на статии, клипове, снимки и селфи-усмивчици) няма абсолютно нищо общо с истинското трениране, истинския досег със студа, истинското оставане (почти по гол задник) върху вледенения сняг и истинския контрол върху дъха при температура минус 5, -7, -10 и надолу.

   (В нашия клуб студът и снегът са на почит, защото са истинските ни учители. Със студа шега не бива. Имаме въведен стандарт: до -5 градуса, е топло и тренираме боси. На снимката в началото: 07:20 ч, -2 градуса, сиреч – топло)

   Канил съм десетки т.нар. инструктори по йога (накичени с дипломи, грамоти, всевъзможни свидетелства и индийски прозвища, които в разговор „хариомкат“ през две-три думи), преподаващи в хубави, отоплени и кокетни залички, да медитираме насред снега и пустошта – както препоръчват истинските майстори. Резултатът е… остават си там, на топло, в залите.

   Единственият, от когото съм се учил и от малкото, които уважавам, е дългогодишният ми приятел Весо Лучански – мъж, доказал и доказващ себе си през годините, здрав, як дори и днес. Човек, с когото може да се проведе нормален и задълбочен разговор, за когото планините, студът, снеговете и дългите, изнурителни преходи не са проблем.

4. Инструктори по йога, медитация, вътрешни практики, праноеди и пр. вселенски майстори, които заявяват, че са в състояние да понесат всякакви удари от тренирани бойци, понеже били изпълнени, излъчвали и боравели (олеле, божке!) с космическа енергия.

   Срещата на тия изолирани, самопровъзгласили се, самоповярвали си и абсолютно нетренирани, нещастни хорица, с реалността на бойните изкуства е неприятна, болезнена, жалка и унизителна – кръв, сополи, комоцио и психо-срив, от мигновеното прозрение, че Спейсът, Там Горе не пази от яки юмруци и жестоки ритници.

5. Фитнес-инструктори (с диплом от едно- до тримесечен курс към НСА), които изготвят женски програми (за пълни жени) с примерен вид:
– вдигане от лег – 8 пъти;
– сгъване за бицепс 8 пъти;
– клек с щанга 8 пъти.

   И прочие нелепости, говорещи за тотално неразбиране на физиологията въобще и на женския организъм в частност.

6. Инструктори по медитация, разясняващи Широтата и Величието на Човешкия Дух, които обаче, не могат да приемат нищо извън собственото си мнение и се обиждат от най-обикновени, здравомислещи човешки въпроси.

7. Изявени българисти, общественици, директори на училища и преподаватели по български език, които пишат и говорят, примерно:

– Човекът възседна конЯТ.
– Ще се вземеМЕ в ръце и ще постигнеМЕ успехи.

   Нуждаете ли се, хе, хе, от разяснение?

   Това, че езикът ни днес се е развил от (някогашния) старобългарски, че имало голяма и малка носовки, които водели до сегашния Голям и Малък… Член и пр. – боже упази.

   Но, ако ги питате тия, ще ви извадят (хе, хе) поне една-две дипломи от оторизирани, български университети.

8. Про-евро-либерално-гей-джендър-натовски, западно ориентирани, поставени високо в йерархията експерти, които в пряк разговор са ми заявявали, цитирам: „Няма мъже, няма жени, няма момичета, няма момчета. Каквото могат едните, го могат и другите и всички са равни.“

   Което ме навежда на мисълта, че ако турим на стартовата линия Ивет Лалова и Юсеин Болт, примерно, симпатичната, усмихната, сто процента нашенска Ивет би имала същите възможности и даже, а-ха, да остави зад себе си, равния и… Юсеин Болт.

   То либерализъм, то позитивно мислене, то равенство между половете, то патриотизъм, то… чудо!

   ДОКАРАХМЕ СЕ до там, да вярваме на глупости – че всички са равни и че всеки може всичко, стига да опита.

   Ако беше тъй:

– щеше да е пълно с Бах-овци, с Моцартовци, а то даже и Салиеровците са кът;

– щеше да изобилства с Пушкиновци и Лев Толстоевци, с Байроновци и езерници, а те, горките останаха назад във вековете и забравените горски езера;

– починът „Във всеки дом и всяка класна стая по десетина Айнщайновци, двайсетина Мичио Каковци, Никола Тесловци и поне пет-шест Стивън Хокиновци“ щеше да е съвсем реален;

– новите (талантливи?) попълнения на златния актьорски клас – Парцалев, Калоянчев, Невена Коканова, Георги Георгиев-Гец, Апостол Карамитев, Велко Кънев и пр. щяха да са във всеки град, във всеки театър, на всяка сцена, да ни събират вечер пред телевизорите и да ни дават повод да се гордеем, че сме българи;

– под път и над път щяхме да срещаме Гришовци и Новак Джоковци, всички момичета щяха да скачат като Стефка Костадинова, по улиците щяхме да се блъскаме в стотиците Петър Стойчевци, а под купола на цирка щеше да има милиони Енчо Кирязовци.

   Обаче… няма.

   ИЗМИСЛЕНАТА (в подземията на ЦРУ и финансирана от Обществата на Сорос и СиЕ) подривна практика, да се възприемат безкритично всеки и всичко, докара хората до там, че говорят за беззъба не-лоялност, когато става въпрос за национално предателство, наказуемо единствено със смърт.

   – Да говорят за бизнес и „нищо лично“, когато става въпрос за окрадените спестявания на нашите бащи и майки, изкуствено доведени до болести и принудителна смърт,

   – Да употребяват евро-толерантното „обезпокоително ниво на корупция“, когато истината е, че някой е окрал и краде средствата, отделени за детски градини, училища и образование. Казано иначе – набутва децата ни в трета глуха и ги подготвя за краткотрайни бурмички в бананово-африканска структура без изход и бъдеще.

   – Да мислим, че революциите (Френска, Октомврийска, Бунтовете на тъкачите, Женските бунтове и пр.) са отживелица и могат да бъдат заменени с парламентарно празнословие и адвокатски увъртаници за права и толерантност.

   Е, не са отживелица и (ако се разходите из селата и ако поговорите по тъмните кьошета с обикновените хора) ще чуете как се точат ножовете, брадвите, сатърите и как се вързват най-жестоките клупове на въжетата. Което е крайно актуално, в контекста на днешния 19-ти февруари.

   Търкалящият се камък (който мъх не хваща) вече трополи по надолнището.

   И – край с небъларското понятие „толерантност“.

   Ще разберете, че библейското „око за око – зъб за зъб“ и, уж, някогашните закони на цар Крум, са толкоз реални и близки, колкото празния хладилник, липсващата заплата и научните работници, ровещи в кофите за боклук.

   В КРАЯ:
   Очевидно има работа за вършене и тя, очевидно, нас чака.
   А нашият, български народ съветва: „Не оставяй днешната работа за утре“.

   Има ли идиоти, които се нуждаят от превод?

 

Вашият коментар