Дихателни смешки, планинарски неволи и фитнес-изцепки
ВЪПРОС:
“Емо, бяхме в Рила и докато вървяхме нагоре, опитвах да дишам едно към две, както ни казваш, но се задъхвах и дишането ми се накъсваше. Във фитнеса е същото. Греша ли някъде?”
ОТГОВОР-1: Да, грешиш: в непознаването на физиологията и, колкото и да е чудно, в липсата на работеща мотивация.
Още веднъж: работеща мотивация.
ОТГОВОР-2: Идеята да опитваме йога дишане, докато извършваме друга дейност, е добра. Но трябва да знаем, че организмът е гъвкаво-динамична, бързо адаптираща се система и дишането реагира мигновено на промените, които ние често не отчитаме. Затова упражнението е краткотрайно и не трябва да го налагаме за дълго – нека оставим тялото да ни води.
ДИШАНЕТО е съпътстващ процес: житейски погледнато, оцеляването е водещо, а неговите компоненти са движението, скоростта, силата, отскокливостта, гъвкавостта, хладнокръвието, запазването на самообладание, реалната преценка на ситуацията и, разбира се – дишането.
ПЛАНИНСКОТО ИЗКАЧВАНЕ е продължителен, но (скрито) неравномерен процес. Мотивацията е да преодолеем височина, връх или да постигнем договорено време. Емоциите от природните красоти и разредения въздух също допринасят за неравномерността и ако се опитаме да наложим на организма ритмично дишане, той ще го отхвърли почти веднага.
Идеята е точно обратната: да забравим дишането и да се съсредоточим върху споменатите приоритети. Така тялото само ще нагоди вътреклетъчните процеси към външния обмен на енергия, каквото е дишането.
ПРЕДИ ГОДИНИ изпаднах в същото неразбиране – изкачвахме в бързо темпо височините около Рилските езера, Весо Лучански водеше и говореше за дишането. Опитах дихателно съотношение едно към две, и за кратко успях. Всеки следващ опит беше по-кратък, защото се наслагваше кислороден недостиг. Измина доста време, преди да разбера, че нормираното йога-дишане е упражнение, което изисква покой и е неприложимо към екстремни натоварвания, в които ритъмът се задава от организма.
Разбира се, и днес срещам измислени йога-инструктори, които никога не са били спортисти (състезатели пък съвсем), но обичат да дават “спортни” съвети. Всеки дългогодишен треньор би ги оборил на мига и затова “съветите им” виреят единствено сред наивни и лековерни хорица, които въобще не знаят що е състезателно и тренировъчно спортно натоварване.
ДЕВИЗЪТ В СПОРТА Е “По-високо, по-бързо, по-силно” и мотивацията (концентрацията на съзнанието) е именно върху постиженията. Наложим ли логически (уж) обоснован дихателен ритъм, изтърваме основната цел, изтощаваме физиологията и губим състезанието.
Дихателни изисвания в спорта
Всеки спорт има свои технически и в частност – дихателни изисквания. Няма единно спортно дишане. Пример: дишането при стиловото плуване е съвсем различно от това при вдигането на тежести.
Надеждният и работещ дихателен ритъм в спорта, се постига с цената на много тренировки, в които се научаваме да слушаме и чуваме тялото, а не да вървим със “суха и студена” логика срещу него.
И ВСЕ ПАК – КАКВО ПОСТИГАМЕ с упражняването на йога-дишане? Подобряваме “чуваемостта” на организма и готовността да откликваме на изискванията му. Но – дали НАИСТИНА чуваме тялото, се проверява не в спокойната обстановка на тихата стая, а в ежедневната реалност – емоции, психологически спадове/възходи, физическо натоварване и спорт.
Бих попитал: Ако не умеем да приложим с гъвкавост в ежедневието, наученото в практиката и тренировките – защо въобще сме тренирали и практикували?
ОБЩА ФИЗИЧЕСКА ПОДГОТОВКА. Задавали ли сте си въпроса “Каква е разликата между ОФП и фитнес?” Отговарям: във фитнеса т.нар. КАРДИО се използва като встъпление към програмата, а при ОФП кардио, в смисъла на фитнес-програмата, няма.
Самата ОФП е кардио, но целта й е високи комплексни възможности в контекста на съответния вид спорт. Общата Физическа Подготовка е изградена върху олимпийските спортни принципи: прим. бягането на един, един и половина и три километра е за покриване на време (спортни и армейски нормативи, Купър-тест и пр.). Упражненията на успоредка са близки до техническите изисквания в гимнастиката, а лицевите опори, коремните преси и възлизанията на висилка гонят по-висока бройка.
Между другото, ОФП се прави почти винаги на открито, което я превръща в сериозен закалителен процес – студеният въздух, съприкосновението с почвата и хладното желязо имат отрезвяващ ефект, а гъбичните проблеми изчезват от само себе си.
Така сме близо до природата и свикваме да живеем без “Код Жълто” и други подобни глупости. В над 80% използваме собственото си тегло, което подпомага дейността на сърцето и ОФП лесно се прикрепя към утринната физзарядка.
Който е ходил в казарма или на някогашното “военно обучение” – знае.
За спортистите е ясно.
За съжаление, т.нар. “фитнес” е съвременното недоносче и глезената издънка на някогашната Обща Физическа Подготовка.
ОБЩИ СЪВЕТИ:
1. Не пропускайте утринна гимнастика и един-два пъти седмично си поставяйте полу-състезателни изисквания при някои упражнения. Така запазваме борбения, младежки дух и готовността за преодоляване на препятствията. Опитвайте се да растете и да израствате физически и психически – тренирането за поддържане е за старите, безволевите, предалите се и неможещите.
2. Поставяйте си по-високи цели в залата: повече серии, повече техника, повече натоварване, контрол върху дишането, повторения с по-голяма тежест и пр. Ако трябва да съм честен, за това е необходим партньор, клуб, съмишленици, които да ви надъхват или треньор. (пишете ми тук)
3. Бъдете готови за промяна и действие, защото бездействието, застоят и липсата на промяна са първата крачка към… умирането. Не искаме това, нали?
В КРАЯ:
Има поговорка “И най-трудният път започва с първата крачка”
Да поседнем преди тръгване… или просто да тръгнем.
Изборът е наш!
П.С: Ако сте съгласни с написаното или тази статия Ви е харесала, може да я споделите от бутоните по-долу, за да достигне до повече хора.