Е, ТОВА е сходно с “утвърдителния” отговор на един известен естествоизпитател, когато го питат, помага ли носенето на факла срещу нападение от лъвове: “Помага – отвърнал – но… зависи с каква скорост носите факлата.” (сър Ричард Атенбъроу)
НО… ФИЗИОЛОГИЧНАТА ЕНЕРГИЯ (активност на кръвотока и лимфата, скорост на обменните вътреклетъчни реакции, проводимост на порите в кожата) се подтиква от активното, интензивно физическо, дихателно и ПОВТОРЯЕМО в серии, усилие. Ако искаме да внесем живот и хранителни вещества в една тъкан, трябва да я накараме да ги “иска”, да е “гладна и жадна” за тях.
ОЩЕ ПРЕДИ повече от петдесет години известният професор Драгомир Матеев, член-кореспондент на БАН, обоснова и защити тезата, че за нашия климат (средна сезонна температура, хранене, манталитет и пр.) практиката на йога трябва да бъде допълнена именно с аеробни (бегови), циклични, серийни и силови упражнения. Така се постига цялостен ефект – вкл. върху сърдечния мускул и обмяната на веществата.
Този “подмладяващ” ефект е немислим, ако подхождаме единствено с гладуване (и само с йога), което е пасивен подход – гладуваме и чакаме нещо да се оправи и да се подобри.
—
И – “БОМБАТА” НА ДОБРИЯ ВЪНШЕН ВИД: КЛЕТЪЧНИЯТ АНАБОЛИЗЪМ. Йога-асаните и стречингът подготвят пътищата за качествен вътреклетъчен обмен… но само толкова. Изпълването/подмладяването на клетките, подмяната на стари с нови (същността на анаболизма) се извършва само след активна физическа работа и при съобразено ниво на прием на белтъци. Защото терминът “анаболизъм” може да се опише и като “синтез и ресинтез” на белтъчините в организма.
Бурното и постъпателно изграждане на аминокиселини е характерно за младото и здраво тяло, но може да се поддържа в зряла и напреднала възраст с разумен (разчетен, премерен и обоснован) прием на белтъци, физически упражнения, силова подготовка и активно дишане (бягане, плуване, йога).
—
ПСИХОЛОГИЯ на възрастта и тялото: Масовият манталитет (“Аз навремето колко съм спортувал…”, “Спортът е за младите”, “Какво ще кажат хората, като ме видят да тичам насам-натам?” и пр.) кара човек да приема статуквото на социално-възрастовото поражение и да остарява млад, много преди тялото да е започнало да остарява. “Ефектът на Стотната маймуна” в негативен план.
Редовно идват млади хора на двадесет и пет, трийсет, трийсет и пет, четирийсет години, убедени, че са възрастни за спорт. Загубили са (детинско-младежката) амбиция да бягат по-бързо, да преплуват повече, да вдигнат по-тежко (за мъжете), да станат по-издържливи и въобще – да надмогнат себе си. Кредото им: “Идвам в залата, за да се поддържам”, би било разбираемо, само ако човек е в много дълбока старост. За активния млад, зрял и вървящ напред човек е (би трябвало да е) характерно желанието, неуморността, активното търсене и опитване.
(1) физически – спорт, йога, стречинг;
(3) социално – контакти, общуване, емоции, секс;
(4) философски – търсене, повдигане на неудобни въпроси и
(5) духовност…изглежда винаги по-добре, по-здрав, с него може да се намери общ език и да се води смислен и съдържателен разговор.
П.С: Ако сте съгласни с написаното или тази статия Ви е харесала, може да я споделите от бутоните по-долу, за да достигне до повече хора.