ВЪПРОС: “Емо, преди седмица д-р Неделя Щонова беше поканила една фитнес-инструкторка, която твърдеше, че ходилата трябва винаги да са топли. Ако са студени или дори хладни, било болестно състояние. Какво ще кажеш за това?”
ОТГОВОР:
Не съм гледал интервюто, но уважавам д-р Щонова, защото се опитва да предоставя форум за различни и, понякога, необичайни гледни точки.
Но – до тук.
Случва се, немалка част от гостите, дори титулувани, да говорят откровено неверни или подвеждащо-тенденциозни неща.
ОТГОВОРЪТ е прост: повечето хора, включително и лекарите, смесват задължителната хладност на ходилото (то е част от температуро-регулаторния механизъм на тялото) с чувството за студ.
По второто, съветът е: движете се.
Няма как (особено през студените зими) ходилата да са топли, ако се заседим за дълго. Има добри, по-добри и най-добри двигателни методики, водещи до качествено и стабилно затопляне, но това е съвсем друга тема.
ХОДИЛАТА са част от механизма за терморегулация на организма – в еволюционно отношение те винаги са контактували директно със земята (праха, калта, пясъка, тревата, водата, въздуха).
Директния контакт се изразява в две посоки:
1. Отдава се топлина (енергия)
2. Приема се топлина (енергия)
Запушим ли ходилото (с обувки) и тялото с ненужни (за температурата) дрехи, точки 1) и 2) отиват на кино.
Директно.
ЗА ДА ИЗПЪЛНЯВА функцията на приемо-предавател, ходилото винаги е леко хладно и влажно (прилепчиво към земята). Именно нормалната (по-малка или по-голяма) хладност на ходилото, доста хора я тълкуват като студенина.
Вижте носа на животните: Ако е топъл, животното е на път да се разболее.
ПРОБЛЕМЪТ, обаче е, в… липсата на прах по ходилото.
Всички животни държат на праха (природната мръсотия, която всъщност, не е мръсотия) по себе си – търкалят се по земята, устройват си прашни и кални бани, което въпреки изсушаването, поддържа кожата в оптимално добро състояние, особено ако бъде омазнена.
Животните използват за омазняване екскременти, близане или търкане едно в друго, с цел разнасяне секрецията на мастните жлези.
Древните народи (и днешните, които, слава богу, не сме успели да “цивилизоваме”) са използвали и използват мас, лой, масла, слюнка, животинска кръв, понякога екскременти и урина.
Забележка-1: Поинтересувайте се за керванджиите, бойците и мореплавателите в дълбоката древност. Ще откриете прелюбопитни факти. Но за това е необходима… любознателност.
И четене.
Забележка-2: Вижте използвания от Гладиатора (Ръсел Кроу в “Гладиатор”) похват – да натърква с почва/прах/кал дланите си преди битка. Това е древна методика, идваща още от времената на камъните, бойните въжета с камък в края, сопите и бойните тояги – има я при американските индианци, почти цяла Азия, Африка, Австралия.
НАШИТЕ ПРЕДЦИ – тук на Балканите – са търкали дланите и ходилата си с дървесна сок и смола, а след това с прах и кал. Римляните го описали в докладите си и след това е имало податки да бъде въведено в армията им – заради отличното сцепление между дланта и оръжието.
Доста сме дали на измислената “Стара” Европа, дето я е нямало никаква по времето на Велика България. Сега чакаме Пожарникаря да го галят папите и да се целува с Меркел.
В КОНТЕКСТА на последното, какво направиха разглезените европейци преди има-няма няколкостотин години?
1. Пуснаха турците чак до Виена, подмазваха им се, вместо да се опълчат и предадоха унгарците, които бяха последния, тогавашен бастион – крепостта Егер. (Днес, между другото, ЕС прави същото)
2. Събраха крадците, убийците и изнасилвачите от затворите, дадоха им три полуразпаднати кораба, упълномощиха Христофор Колумб да ги води и ги прати да откриват, откритата вече (от финикийците, гърците, Египет, викингите, Пири Рейс – от кого ли не?) Америка.
И – какво, всъщност, направиха откривачите?
Затриха – истинската – Америка.
Изтрепаха де кого видят, изклаха всеки, който иска да запази културата си и разрушиха всичко, което откриха и не разбираха.
А те, очевидно, нищо не разбраха и нищо не оцениха. Но пък сформираха държава – огледало на тях самите.
Днес ние, българите, сме се сринали до там, да оставим тия да ни учат, как да затрием държавата – България и себе си.
НЕКА СМЕ НАЯСНО: Физиологически (в огромна степен и психически) ние, хората, сме животни. Мазно-прашната (ни) кожа е най-добрия гарант за здраве, като изключим храненето.
Ходим ли голи, търкаляме ли се из праха и тревата, къпем ли се голи, вървим ли босо-голи (или много леко облечени), заложените от Природата механизми за връзка (енергообмен) с околния свят, работят на макс.
Сложим ли чорапи (че и втори чифт), гумени подметки, маратонки, навлечем ли се ненужно, обвием ли главата в кърпи, качулки, найлони, измислени шапчици и пр, тялото губи силата на имунната си защита, започва загуба на витамини, минерали, кожата изсъхва и лека-полека навлизаме във всички съвременни болестни екстри и предпоставки за изкуствени психологически сривове – стрес, депресии, фобии.
И взаимно отчуждаване.
НАСКОРО гледах клип с (измислен) инструктор, който хем разправяше, че разбирал от здраве, хем очевидно беше точно обратното, хем си вярваше, но даваше акъл за гъвкавост, дишане, енергия и пр, седнал върху гумено руло, обут с чорапи, маратонки и пристегнат в изкуствен клин.
И (в стая с включен климатик) с ластична, разбира се изкуствена, превръзка на главата – да гони лошите духове, навярно.
Тоя, същият (познавам го лично, както и десетки други) през месец и половина отлага по няколко тренировки, защото вдигнал температура, запушен нос, имал стомашно разтройство, хванал вирус (дошъл от Марс, може би).
То разбирачи, то – чудо.
Проблемът е, че народът – оглупял и оскотял, слуша подобни сапунковци.
ХОРАТА на средна и в напреднала възраст, помнят безгрижното време от 80-70-60-50-те години (и далеч назад) на ХХ век, когато прашни и мръсни, боси и голи, играехме по цял ден, а храната ни беше парче хляб, къс сирене, домат и краставица.
Сковавахме си лагерни колички, карахме колелета с контра и без спирачки и не бяхме чували за каски, наколенници и налакътници. Катерехме се по дърветата, падахме, търкаляхме се и се борихме в тревата и прахоляка. Кърлежи, вируси и зарази за нас нямаше. Най-често през целия ден родителите ни не знаеха къде сме, вечер отнасяхме по някой заслужен, нормален и абсолютно възпитателен шамар, понякога два-три и всичко беше прекрасно.
Бяхме здрави – в класове с близо петдесет деца, я едно-две се разболееха, я не, а “дървени и грипни” ваканции не съществуваха. В световен мащаб България водеше по столетници на глава от населението. Япония, Китай, абхазците и индианците от Кордилиерите бяха далеч назад и идваха да се учат от нас.
От нас – българите.
СЕГАШНАТА МОДА (обличане тип “презервативна опакованост”) и страх от всичко (студен въздух, зарази, вируси, кърлежи – какво ли не!) води точно до това:
Страх от всичко.
Прегради между нас и всичко.
Природата – натикана в ъгъла.
И – болести безкрай.
ОТ НАС ЗАВИСИ да се движим, да спортуваме, когато е възможно – да сме боси, леко облечени и близо до природата.
В КРАЯ:
От НАС зависи децата да ни следват.
Не от филанкишията.
И – не са виновни Путин и руснаците.
П.С: Ако сте съгласни с написаното или тази статия Ви е харесала, може да я споделите от бутоните по-долу, за да достигне до повече хора.