Ще четет за:
– степенуване на важните неща: храна, вода, въздух
– колко дълбоко дишаме в ежедневието?
– проблемът “ниска дихателна амплитуда”
– бавното задушаване във времето
– плиткото дишане и тежките болести: инфаркт, инсулт, рак
– силната имунна система, кислородът и дишането
– кога кожата диша най-мощно?
– йога-дишане и плуване
– дихателни практики на сухо
– не стойте, а се движете активно
– важните осем
– светогледът, енергията и светлината
– светлината е за всички
—
Въпрос: “Емо, знам, че темата за дишането е дълга, че си писал много за нея, но можеш ли да дадеш основни препоръки, които подобряват имунитета, водят до добро здраве и са лесни за практикуване? Извини ме, ако въпросът ми е елементарен!”
—
ОТГОВОР:
Нещата около дишането никога не са елементарни, защото…
Без храна можем да оцелеем три-четири месеца.
Без вода до четири-шест дни.
Без поредната глътка въздух си отиваме за минута, две, най-много пет-шест… ако приемем късмета за реалност.
—
КОЛКО ДЪЛБОКО ДИШАМЕ в ежедневието?
Отговорът е “николко”.
Дихателната амплитуда в ежедневието е едва 15-30% от възможностите на
– дробовете
– дихателната и междуребрената мускулатура
– раменно-ключичната и гръбначната амплитуда
При над половината от хората, обаче, липсата на дихателна дълбочина е в отчайващия долен диапазан – 10-12%, често под 10%!!!
Ето защо, ако наблюдавате някого отстрани, ще видите, че на две-три-пет, не повече от седем минути той прави по едно-две дълбоки вдишвания, които да компенсират (абсолютно невъзможно) наслагващата се кислородна недостатъчост, иначе човек просто би се задушил.
Което и става напред във времето: кожата побледнява, изтънява, става почти прозрачна, изпъстря се с вени, способността и за потене изчезва и на пипане е неприятно лепкава.
—
ПРОБЛЕМЪТ С НИСКАТА ДИХАТЕЛНА АМПЛИТУДА е, че мускулите свикват да работят само в този минимален “старчески” диапазон. Останалата част от дихателната мускулатура закърнява, губи вода, скъсява се, изсъхва и (с напредването на годините) свива скелета, като вкостява гъвкавите хрущяли…
… които при жизнените, тренирани хора, придават обем на гръдния кош, динамична гъвкавост на гръбнака и младежки вид на тялото.
Външният срив от липсата на дълбоко дишане продължава: възрастта напредва, раменете падат надолу, притискат горната част на дробовете и човек бавно, неусетно, но абсолютно закономерно се задушава.
С всяко вдишване (а те са стотици на ден) наслагваме все по-голям, изцяло неосъзнат, кислороден недостиг, който принуждава хиляди клетки да страдат и, в крайна сметка, да умират.
С годините, обаче, немалка част от клетките се трансформират в ракови.
Девет десети от хората, вместо да спортуват, вместо да започнат специализирани тренировки, опитват да компенсират задушаването и падането на раменете (поради очевидна мускулна слабост), като поставят ръце отзад, в ниската част на гърба и ги хващат една за друга. От това изгърбеността се засилва, дихателната амплитуда съвсем се загубва и постепенно дишането става по старчески немощно, като на умиращ човек.
Този кофти резултат е подготвен още на десет-дванайсетгодишна възраст поради:
– тотално незнание на родителите за изискванията на растящото, детско-юношеско тяло
– масова липса на осъзната родителска отговорност да тренират и да увличат със себе си
– липса на спортни тренировки за изграждане на тялото
– липса на здравно-хигиенни закалителни навици
– липса на тренировъчно натоварване, изискващо дълбоко дишане
И абсолютна липса на гранични тренировъчно-състезателни натоварвания, при които човек не само диша дълбоко, но и, буквално, се бори за глътка въздух.
Тренировъчна борба за живот, която кара тялото да работи на качествено ново равнище, непознато за мързеливо седящите.
Вижте снимката и думите са излишни.
—
ПЛИТКОТО НЕДОСТАТЪЧНО ДИШАНЕ и тежките, смъртоносни болести:
1) ИНСУЛТ
Дългогодишната липса на кислородна наситеност, прави кръвта бедна, мудна, мазна и образуваща плаки (мастни втвърдявания).
Въпрос на време е (ако имаме гетнетично предразположение, но и без него гаранцията е 60-70%) плуващите с кръвта мазни топчета да заседнат в някой малък кръвоносен съд на мозъка и…
И инсултът е готов.
Дали ще:
– се възстановите, но със завален и непонятен говор
– се възстановите, но със забавено и залитащо движение
– останете инвалид-зеленчук, без слух, говор и картина
… или просто ще се преселите в отвъдното,
… зависи от неведомата игра на случайността и генетиката.
2) ИНФАРКТ
Обосновката и пътят до сгърченото лице и непреодолимата, ужасяваща болка в гърдите, са същите като в точка 1.
Да дишаш без всъщност да дишаш години наред и да очакваш, че ще избегнеш и двете (инфаркт и инсулт), е като във вица с Бай Ганю, който си сложил сито на задника, пръднал и накарал Американеца да познае от коя дупка е минало.
Онзи, разбира се, не познал и загубил облога.
Та и тук: не дишате ли активно и спортно, по-вероятно е да познаете дупката от ситото, отколкото да се отървете без инфаркт или без инсулт.
3) РАК
Ракът е апотеоз на дълговременното лишаване на тъканите от жив, активен, пречистващ кислород.
Пътищата към рака са няколко и в последните години всички (вкл. и децата) масово са се юрнали по тях:
– висока консумация на захар и сладкиши
– висока консумация на подсладени газирани напитки
– пълна липса на пресни плодове и зеленчуци
– пълна липса на достатъчно чиста, питейна вода
– пушене, алкохол и наркотици още на осем-девет години
И като капак: абсолютна липса на спорт и физическо натоварване.
…
Каквато и болест да вземем за пример, дори най-обикновена настинка или кашлшца, някъде в дъното наред с всичко останало, винаги стои насложената в годините липса на кислород.
—
АМИ ИМУННАТА СИСТЕМА?
За разлика от рака, силната имунна система е апотеоз, символ на тяло, заредено с кислород.
Имунните клетки са кислородни клетки.
Ето защо, да искате силен имунитет, без тренировки, без съобразено хранене, без вода, пресни плодове и зеленчуци, без студови процедури (които наблъскват тъканите с кислород), без физическо натоварване и борба за въздух…
Е, вече знаете: ориентирайте се към ситото на Бай Ганьо.
По-вероятно е да успеете там.
—
ЗНАЕТЕ ЛИ КОГА КОЖАТА ДИША НАЙ-МОЩНО?
(защото, приятели, другари и другарки, тя наистина диша почти като трети бял дроб)
Ето я тайната:
Кожата диша най-мощно, когато е мокра (при излизане от морето, реката, водопада или след излизане от банята) и оставим капките вода да се изпаряват, без да ги избършем с кърпа.
Това е и най-добрият начин да поддържате в отлична физиологична форма
– естественото терморегулиране
– чистотата на порите
– кожното кръвообращение
– нормалното кръвно налягане
Нека майките, които тичат да увиват децата си в хавлии насред плажа при 35 градуса, да знаят, че им правят лоша услуга и подпомагат срива на имунната им система.
Нека татковците, които се излежават с цигара насред леглото, да са наясно, че имат мъжка отговорност, която чака тях, а не филанкишията: да скочат, да увлекат децата и семейството след себе си, да ги разсмеят, да ги поизпотят със спорт, да поплуват заедно в морето, а излязат ли навън…
Излязат ли навън, колкото и хладно да е – лицеви опори, клякания, спринтове, докато кожата изсъхне и се зачерви.
Правите ли го редовно, все едно подавате ръка на Природата и тогава имунната ви система може да се справи с всяко болестотворно предизвикателство.
—
ЙОГА-ДИШАНЕ И ПЛУВАНЕ
Дишането на здравия човек е в съотношение едно към две (1:2)
Накратко: Една част вдишване спрямо две части издишване, т.е. издишването е двойно по-дълго от вдишването.
Дишането 1:2 (най-общо) е основен пункт в различните дихателни йога-практики, като тук се включват и различните задържания и паузи.
Знаете ли, че при всички спортно-състезателни плувни дисциплини (кроул, бътерфлай, бруст, гръб) съотношението между вдишване и издишване се движи около и много близо до 1:2?
Така че, вместо да се правите на дядовци и баби с приказки от сорта (плувам както дойде – жабешката, моряшката и пр.) и да пляскате некоординирано, проявете амбиция и тренирайте в посока “научаване, усвояване и плуване в определен стил”, което ще ви накара да бъдете горди със себе си.
Ще докажете на себе си, че още ви бива да научавате нови неща, което е характерно именно за биологично по-младите организми.
—
ДИХАТЕЛНИ ПРАКТИКИ НА СУХО:
Когато се раздвижите сутрин, отделете пет-осем минути за тренировка на дишането – може би не всяко утро, но поне два пъти в седмицата.
Необходимо условие: вдишвате и издишвате само през носа.
Седнете удобно на земята и издишайте бавно и докрай. Намерете пулса си върху китката на лявата ръка и вдишайте за десет пулсации. Задръжте с пълни гърди десет пулсации и започнете бавно, контролирано издишване за двадесет пулсации. Накрая направете задържане при празни гърди за пет удара на сърцето, като се стремите да ги направите десет.
Накратко: вдишвате за една част, задържате при пълни гърди за една част, издишвате за две части и задържате при празни гърди 0.5 части със стремеж 0.5 да стане една цяла част.
Т.е. съотношението е 1:1:2:1
Ако успеете да направите (поне) три дихателни цикъла, на прав път сте.
Това е едно от основните дихателни упражнения в йога и в дихателните практики за оксидация (насищане с кислород) на кръвта и тъканите.
Възможно е да започнете без задържане при пълни и празни гърди – тогава дишането придобива опростен вид 1:2.
Има десетки, дори стотици други упражнения, но посоченото е отлично като начало и средство за задълбочаване на дишането, забавяне и контрол на на дихателната струя и промяна на дихателните навици.
—
РАЗБИРА СЕ, за да раздишате дробовете сериозно, много по-добре е, вместо да седите вкъщи, да:
– отидете на открито и да потичате
– отидете на басейн, в морето, в реката, в езерото и да плувате
– изкачите стълбите на блока 3-5-7 пъти, в зависимост от етажите
– отидете на бърз (много бърз, екстремно бърз) поход през сериозно пресечена местност и немалка денивелация
Изберете ли някоя от изброените дейности, дълбочината и интензивността на дишането ви са гарантирани. Правите ли ги редовно, вие сте в графата на младите, можещите, тренираните, хората дишащи бавно, спокойно, с ниска пулсова честота и готов за екстремни натоварвания организъм.
И без предпоставки за инфаркт, инсулт и пр. болести на застояването.
—
ТОВА, ПРИЯТЕЛИ, СА НАЙ-ПРОСТИЧКИТЕ, наистина работещи основни препоръки, свързани с външното (чрез дробовете) и вътрешното (кожа, телесни течности, обмяна на веществата) телесно дишане.
Нека ги повторя отново:
1) Спорт и силови тренировки – без тях забравяте за дишането
2) Упражнения за гъвкавост (гъвкавата плът е кръвоснабдена и дишаща)
3) Специфични дихателни техники (йога-дишане, плувни дихателни техники и др.)
4) Походи (със сериозно темпо) сред долини и планини
5) Студ и студово-закалителни процедури
6) Вода, сурови плодове и зеленчуци
7) Съобразено хранене
8) Гладни паузи и гладуване
—
ОТНОВО ЗА СВЕТОГЛЕДА
Задайте си честно въпроса: Кой би живял по описания начин?
На кого би му било интересно да наблюдава изгрева?
Кой би разглеждал с удивление нощното звездно небе?
Кой би кипял от енергия да чете, да научава, да систематизира, а след това да прилага на практика, в живота и ежедневието?
Кой би кипял от неудържимост да открие нещо ново, да нарами раницата и да поведе хората към приключения и неизвестности?
Кой би имал толкова енергия, че да увлече децата и семейството си да тичат, да плуват, да изследват горите и планините?
Очевидно е, че само с планиране не става.
Не става и само със съобразено хранене.
Със стискане на зъби и самовнушения пък съвсем.
Би трябвало да има нещо вътре в нас, което да поддържа интереса, да подклажда огъня, да изпраща мислите и търсенията ни в посоки, които откриваме в книгите и филмите.
И това нещо, приятели, съмишленици, другари и другарки е нашият светоглед – съвкупността от възпитание, нравственост, родителски пример, знание и познание, образование, култура и интереси, отношение към изкуството, към спорта, към житейските, природните и космическите тайни, топлотата, която носим и схващането ни за животните, за човешките отношения, за добро и зло, за живота, вселената и всичко останало.
Всичко това запалва у нас неизгасващ (вечен) огън, който не се влияе от умора, от възраст и ангажименти, от това кой пореден подлизурко е на власт, не дава пет пари за времето, студа и вятъра.
Това е вътрешният компас, който ни води през морето на Времето и увлича след нас десетки други, които също горят от идеи, изпълнени са с нетърпение и желание да търсят неуморно.
—
В КРАЯ:
Открийте своя дълбоко скрит “железен светилник” и го следвайте, но не забравяйте: той е дар от Природата и не е за лични, егоистични цели.
Светлината е за всички.
П.С: Ако сте съгласни с написаното или тази статия Ви е харесала, може да я споделите от бутоните по-долу, за да достигне до повече хора.