Ще четете за:
– боледуването, менталната увреденост и раздвоението на личността
– какво всъщност е имунната система?
– какво се случва, когато ограничаваме достъпа до Природата?
– по-големият проблем
– имунната система при малките деца
– имунната система не е само хранене
– имунната система на зрелия човек
– дедите ни и ние
– можем и сме длъжни да вървим към промяна
– “Ако си дал… “
—
ВЪПРОС:
“Емо, вярно ли е, че имунната система се срива с напредване на възрастта и затова започваме да боледуваме по-тежко?”
ВЪПРОС:
“… и да ти кажа, дядо ми не е правил никакви физически упражнения, но живя без да боледува почти до сто години. Сутрин с животните, през деня на нивата, вечер пак с животните и така му минаваха дните.”
—
ЗНАЕТЕ ЛИ, ЧЕ…
Децата, отглеждани на открито (в къщи с дворове, на село) боледуват почти десет пъти по-малко от децата, чието детство минава най-вече между четири стени?
Преди ден бях из Североизточните разклонения на Стара планина и ми беше приятно да видя из селата хлапета на около десет-дванайсет години да тичат боси, по къси панталони и без нищо нагоре. Почувствах се свой човек, минавайки бос, само по шорти и с раница на гърба.
По същото време техните връстници в градовете са навлечени с тежки обувки, с няколко ката дрехи, с шапки и качулки и, разбира се, със слушалки на ушите. Насядали са някъде изгърбени, вторачени наркотично в телефоните.
И, което е още по-лошо, градските деца никога (в последните години) не са напълно здрави, а винаги се намират в период на нестабилност и настъпващо разболяване.
А най-лошото е, че над 95% от възрастните са в същото положение, което вече се счита за нормално.
Бавно, но закономерно, слабохарактерните хора, вярващи на телевизора, на фашизираните платени медици и прозападните, абсолютно противоприродни агитации (ваксини, мерки, маски, дистанция), съсипаха психофизически не само себе си, но и децата си и тази полуовча-получовешка парадигма продължава да се разпростира и да зарибява умовете и съзнанието на лековерните и доверчивите.
И днес е пълно с интелектуално изостанали, ментално увредени личности, стремящи се да се дистанцират и избягат от самите себе си, седейки с маски сами в колите си.
Последния “връх” в лековерността и липсата на мисъл, е приемането на “великото историческо прозрение”, че конфликтът в Украйна възникнал, щото Путин бил лудо джудже с високи токове на обувките и изпълнено с мания за величие.
То разбиране на историята, то знание за движещите сили в човешките общества, то схващания за причинно-следствените връзки, то – чудо!
—
КАКВО, ВСЪЩНОСТ, Е ИМУННАТА СИСТЕМА?
Не, приятели, не е страж.
Не е армия от клетки-бойци.
Не е защитника на здравето.
Забравете тези клишета.
Имунната система е сетиво, с което мозъкът оценява обстановката на входовете на тялото (физиологичните отвори, порите на кожата, очите, ушите и пр.) и реакцията вътре в организма.
Имунната система е сетиво, също както зрението, вкуса, обонянието, докосването, температурните датчици и т.н.
—
КОГАТО ОГРАНИЧАВАМЕ ДОСТЪПА
На Природата до външните физиологични рецептори, възможността на мозъка да получи реална и точна картина за нещата вън и вътре, става проблематична или въобще се изгубва.
Всеки сантиметър ненужно покрита кожа прави мозъка все по-незрящ, нечуващ, невиждащ и неразбиращ.
Накратко:
Заложената от Природата тъканна интелигентност отива на кино, ако се пренавличаме.
—
ПО-ГОЛЕМИЯТ ПРОБЛЕМ
От навличането е, че не получавайки адекватни сигнали, мозъкът започва да се оттегля от контрола върху сетивата, които не получават (или получават грешни) сигнали.
Т.е. щом нещо не върши работа, Природата (мозъкът, тялото) лека-полека прекратява съществуването му.
Казано иначе, никой не може да излъже природата.
Може само да загуби връзката си с нея.
—
МАЛКИТЕ ДЕЦА
Боледуват, защото тяхната имунна система е в процес на изграждане и настройване. Това изисква време, но колкото по-близо до природата е детето, толкова по-леко преминава този начален адаптивен процес.
Сами разбирате, че ако родителите:
– объркват и претрупват детското хранене
– навличат детето с ненужни дрехи
– не го оставят да играе на открито
– изграждат начин на живот без излизане сред природата
– употребяват тютюн, алкохол, наркотици
– се хранят претрупано, с мъртви храни
– имат светоглед насочен към угаждане и мързел
… тогава и детето ще заприлича на тях.
Детето на хипопотама е малко хипопотамче.
Детето на слона е малко слонче.
Детето на бялата мечка е малко бяло мече.
Невъзможно е от хипопотам да направиш сърна или крокодил да отгледа орел.
Нека родителите имат предвид това.
—
ИМУННАТА СИСТЕМА НЕ Е САМО ХРАНЕНЕ
Мислите ли, че ще усвоявате кой знае какво от храната, ако живеете в стая, работите в стая, почивате в стая, храните се в стая и излизането навън е само колкото да купите продукти?
Мислите ли, че ако се храните абсолютно съобразено, но сте пушещ, алкохолизиран “къщно-стаен човек”, тялото ви ще приеме кислорода от природосъобразното ви меню?
А случайно, да не би да допускате, че ако вие сте обездвижени дебели пушачи, детето ви (когато порасне) ще е тънко и стройно, с чистите горски навици на пъргаво, расло сред природата животинче?
Не, приятели, когато порастне и започне своя живот на възрастен, детето ви ще стане точно копие на вас.
И ако мислите, че то е имало избор (дали да живея така или иначе?), ще ви кажа, че не, то не е имало никакъв избор.
Абсолютно никакъв, защото…
Защото, то, горкото, не познава, никога не е виждало и никога не е живяло в друг свят, за да започне да го изгражда.
Животът му е бил предопределен още преди да се роди.
В над 96% се получава именно това.
—
ИМУННАТА СИСТЕМА НА ЗРЕЛИЯ ЧОВЕК
Тя е изградена и стабилизирана, с готови ответни реакции на възможните инфекции от вирусни или бактериални агенти, както и натрупващите се (при неправилен начин на живот) вътрешни възпаления.
Така би трябвало да е в идеалния случай и тогава с напредване на възрастта имунната система става буквално непробиваема.
Но!
С напредване на възрастта, заложеното (добро или лошо) от родителите вече дава плодове.
И тук идват две възможности:
1) ПРОДЪЛЖАВАМЕ да преповтаряме “наученото”, заложеното, възпитаното у нас от родителите, без да променим, да коригираме или да предприемем изцяло нов подход към живота.
Колкото и да не ни се иска, в един момент генетично заложените и предавани от поколения болести ще връхлетят и нас.
Разбира се, ще има различни нюанси в болестите, но принципът ще е този.
2) ПРЕДПРИЕМАМЕ ПРОМЯНА
Чели сме, образовани сме, практикували сме, придобили сме нова и работеща интелигентност, която налага абсолютно различен подход към Живота.
Следим реакциите на тялото, опитваме да бъдем по-близо до природата и въпреки, че не живеем на село, започваме деня на отворен прозорец или на открито, през деня се движим колкото е възможно повече, вечер отиваме на тренировка, а събота и неделя…
Събота и неделя грабваме семейството и обхождаме планините, полята и широките простори.
Вкарваме постепенно глада в ежедневието си, храним се пестеливо и в един момент виждаме, че разликата в здравето и външния вид между нас и връстниците ни става толкова очевидна и фрапираща, че е направо обидно (за тях) да се снимаме заедно, защото…
Защото видимата разлика между тях и нас надхвърля петнайсет, дори двайсет години.
Някога сме били на една възраст с тях, но днес не сме.
—
ДЕДИТЕ НИ И НИЕ
Дедите ни не са ходили на фитнес, да.
Но са ставали по тъмно и са се грижили за животните, а това е страховита по обем и физическо натоварване работа.
Разбърквали са им ярмата (храната) боси, галили са ги, разговаряли са с тях, били са близо до тях, т.е. до Природата.
Прекарвали са по цял ден на нивата, в работа и непосилен труд, а вечер отново са се грижили за животните и едва тогава са сядали на вечеря.
Въпреки умората, са се хранили пестеливо, без преяждане, общували са човек с човек и са лягали с идея за утрешния ден.
Простичък, човешки живот, в който егото, стремежът към нов айфон, нова кола или ненужна дрънкулка е бил почти липсващ.
Въпросът е, можем ли да наподобим този живот?
Да го пресътворим?
Пресъздадем?
Можем ли да изградим нашия днешен начин на живот, като използваме същите принципи, заложени от дедите ни?
—
ОТГОВОРЪТ на последния въпрос е, да, можем.
Но има още нещо:
Можем и сме длъжни.
Длъжни сме в името на старите избелели снимки от прокъсания албум, пазен в скрина, в раклата или в стария, овехтял куфар.
Длъжни сме заради здравето и бъдещето на децата си.
Длъжни сме, в името на народа, от който произлизаме.
Длъжни сме, защото отговорността за страната, която сме наследили, днес лежи със страшна сила върху нашите плещи.
Със страшна сила.
Съзнаваме ли това?
—
В КРАЯ:
Спомнете си си песента на Емил Димитров “Ако си дал… “
Какво се казва там?
“Ако си ял от залъка на свой приятел и го забравиш…
Дали е трябвало изобщо да се раждаш?”
Въпросът е:
Ще забравиш?
или
Ще помниш?
Кое избираш, ти, приятелю?
П.С: Ако сте съгласни с написаното или тази статия Ви е харесала, може да я споделите от бутоните по-долу, за да достигне до повече хора.