„Дупката на цар Мидас“ или сериозно за алергиите (теория и практика)

ВЪПРОС: „Емо, имам няколко алергии: сезонна – към пролетен полен и целогодишна – към прах и плесен във влагата. Получих полипи в носа, хипертрофия на носната лигавица, увредиха се синусите и често правя кожни обриви. Има периоди, когато мога да дишам, само ако приемам стероиди. Имунната ми система отслабна много и в последно време не ме подминава нито един вирус или бактерия. Какво да направя?“

ОТГОВОР:
Контра-въпрос: Знаете ли, че в природата нито едно диво животно не развива алергия или алергични симптоми?

Нито едно.

Алергични признаци (по подобие на човешките) се наблюдават единствено при животни, живеещи в затворени помещения, с огромно обездвижване, без досег с живата природа, без контакт с естествените условия, в които (и за които) са създадени.

СИНДРОМЪТ НА „КРЕНВИРША“: Кренвиршът, дори развален, не излъчва миризма, защото е запечатан в пластмасов (направен от нефт) полиамид.

Т.е. развалената субстанция не контактува с въздуха и не може да бъде разнесена, докато не отворим найлона.

Повечето хора днес живеят, съществуват и функиционират (физически, физиологически и психически) точно като пакетиран кренвирш, а затварянето води до страх, изолация и постоянно вътрешно напрежение, което наричаме с модната дума „стрес„.

Примери:
1. Убеждението, че природата (земята, тревата, водата, храстите, въздухът и пр.) е опасна – има кърлежи, бактерии, зарази, течения, студ и какво ли не. Човек (ако родителите му не са го възпитали в единство с природата) се „затваря“ психически и физически и става уязвим от всякакви външни тенденции.

2. Убеждението, че трябва да сме добре облечени (изолирани, предпазени, отделени) от всичко – шал на устата, шапка (дори при 20 градуса), ръкавици, няколко ката дрехи, маратонки (едно от най-вредните приспособлния), овлажнители, омекотители, лосиони, предпазващи кремове, защитни фактори – почти всичко изброено е на нефтена основа.

3. „Врагът е навсякъде и трябва да го унищожаваме“ – това, цинично, западно (предимно англосаксонско) отношение към ВСИЧКО е обобщение на предпоставките за съвременния комплекс от болести и повсеместната липса на енергия. Колкото повече затваряш и „предпазваш“ енергията, толкова повече я губиш – обновлението и зареждането с енергия идват, когато се отвориш и отдаваш енергия и настроение.

4. Убеждението, че трябва да сме чисти, по-чисти, най-чисти е най-голямата глупост и тя води до директно и масирано нахлуване на Цялата Природа у нас. Това нахлуване, при неподготвения (изолиран) човек, най-често се изразява в… алергия и болест.


УЖАСЯВАЩО е, да наблюдаваме съвременни 4-6-10 годшни деца, които (пуснати свободно на горска поляна), започват да гледат с недоверие тревата, да ровичкат боязливо и не смеят да седнат, защото… било пълно с кърлежи и болести.

Вместо, както някога ние, да се разпръснат като изтървани пинг-понг топчета, да тичат, да се търкалят, да се боричкат, да се цапат и въобще – да се радват неудържимо.

Също: 5-10 годищни деца, които при 20 градуса, са потни, зачервени, навлечени с якета, шалове и шапки, но не им минава през ум да се съблекат – както нас някога, които хвърляхме де що дреха имаше отгоре ни и играехме по потници или само по шорти. И въобще не ни интересуваше температурата и сезона.

Което е естественото състояние и реакция на младото, растящо, здраво, пълно с енергия живо същество.

Казано иначе – днес създаваме 5-10 годишни старци, чийто живот, мислене и разболяване са предопределени от родителите, роднините, училищната интерактивна (олеле, божке!) среда, от обществените нагласи и държавната политика.

Развалени деца, за което сме виновни ние.
Възрастните.


ТИХИЯТ УЖАС НА ОГРАНИЧЕНИЯТА: Днес сме ограничени (почти) колкото героите на Бредбъри (451 градуса по Фаренхайт) или на Оруел (1984), но ръководните (западни) извратеняци се постараха да докарат хората до тук много бавно, с масирана античовешка пропаганда, която изглежда, като „нормални“ условия на живот…

Изглежда, но не е.

Точно като сваряващата се жаба в привидно хладката, после топла и накрая убийствено гореща вода.

Всеки може да изреди поне десет, държавно узаконени, престъпни невъзможности, които го карат да крещи и дори му иде да убива… но продължава да мълчи, да ходи на работа, да си наляга парцалите и да изглежда нормален гражданин.

„Нормален“ гражданин на страната, която днес е някаква друга, паралелна, непозната и чужда България – не онази, за която са се борили дедите ни.

(Между другото, ние, да – ние, борим ли се? Или само псуваме, мърморим и комплексирано развяваме знамена?)

Което говори, че днес човек е притиснат, смачкан, обезправен и му е отнета възможността да решава, а това води до страховито вътрешно напрежение, срив на имунната система и (често буквално) полудяване.


АМИ ЖЕНИТЕ И ДЕЦАТА? Забелязвате ли, че от алергии по-често страдат именно те? Колкото и да изглежда невероятно, в над 95% алергиите имат дълбока емоционална основа.

Вече разгледахме общата социална рамка, която „стяга“ хората от всички страни.

Проблемът „стрес“ не е това, което си представяме, а и думата не е точна. Обикновено разбираме стреса като напрежение и натоварване, нещо като „забързано ежедневие, проблеми на работа и притеснения как ще изкараме месеца“.

Не става въпрос, обаче, за това.

„Нещото“, което (ни) разболява е постоянно тлеещ, системно неразрешен вътрешен емоционален конфликт. Конфликт, спрямо който сме решили да не реагираме, защото не виждаме изход.


АЛЕРГИЯТА, всъщност, е свръхреакция спрямо моментен, незначителен дразнител, защото избягваме, отлагаме или се отказваме да реагираме и да разрешим големия проблем, който сме погребали дълбоко под купища, уж, „спасителни“ пластове.

Спасителни – друг път.

Да си го представим така: Не можем (или ни е страх) да реагираме нормално на всичко, което не приемаме и което съсипва живота ни, затова реагираме несъразмерно бурно на някаква дребна глупост – например, викаме истерично половин час, защото някой не си е оставил чинията в мивката, което, психологически погледнато, е проява на алергия.

В контекста на новинарското ежедневие:
– Правим бой на кръстовището и вадим ножове, защото… някой ни засякъл.
– Плюем по стачката на бременните жени, оставени без пари, защото… препречвали улицата.
– Бием лекарите, защото заради старата, амортизирана линейка… закъснели.
– Псуваме учителите (миньорите, химическите работници, изобщо всички), защото… искали по-високи заплати.

Накратко: не подкрепяме, не създаваме мост, не подаваме ръка и не изграждаме задружност, за да решим истинския, всеобщ проблем. А реагираме убийствено (почти буквално, но от какъв зор?) спрямо съпътстващи, относително безобидни „вълнички по повърхността“.

Което натрупва още повече напрежение на лично, социално и държавно равнище.

Е – до кога?

Противопоставянето, взаимоизяждането и разделението са признаци на разложение и разпад, т.е. смърт. Обратно – съпричастността, заедно-правенето, задружността и единството са признаци на здравия, жизнен и оцеляващ (обществен или биологичен) организъм.

В контекста на зададения въпрос: правиш алергична реакция (вдигаш физиологична „врява“ – имунна истерия), защото си вдишал полени, но причината е съвсем, съвсем другаде.

Връзката е очеизбождаща.


ПРИ АЛЕРГИЧНА ПРОЯВА е наложително да се замислим какво в живота не ни дава „да си поемем дъх“, кое ни спира „да дишаме свободно“ в емоционален план.

За съжаление при жените това твърде често е… съпругът. Или който там прилича на такъв.

Децата и жените по-често страдат от алергии, защото в поведенчески и емоционален смисъл не могат да застанат директно срещу някого. Това трупа вътрешен емоционален конфликт, който избива навън по този начин.

Това е и основната причина да наблюдаваме повсеместната „необяснима“ детска агресия. Необяснима? Я пак?

Погледнато сериозно, избиването на алергичните пъпки и обриви навън са е естественият, заложен от Природата, механизъм на единството „душа-тяло“ да изтласка опасността (конфликта, проблема) колкото може по-навън. Все едно, ако водим война, да се стремим бойните действия и линията на фронта, да са възможно най-далеч от столицата.


ПРАКТИЧНО:

1. Редовно прочистване на чревната система – един ден на вода с малко лимонов сок – всяка седмица.

2. Редовна приемане (в умерено количество) на растителни храни, съдържащи комплекс от витамините на група Б – овесени ядки, покълнало жито, суров сусам и пр.

3. На три-четири месеца – два до три дни на вода, с постепенно включване на различните групи храни (драстична корекция на захарите, млечните и житните) и следене за физиологичната (алергична, имунна) реакция. Тази точка – само след разговор със специалист!

4. Редовен спорт на чист въздух, походи, с хора и емоции – вече знаете защо.

5. Утринна и вечерна работа за огъвкавяване – за разнасяне на насложеното напрежение и превключване на енергията.

6. Редовно босоходство, с леко облекло и контакт на кожата и цялото тяло с природата.

7. Четене на книги, общуване с нови хора, редовен преглед на светогледа и вярата.

В КРАЯ:
Всяко възникнало препятствие нас чака.
Скачайте и действайте!

 


П.С: Ако сте съгласни с написаното или тази статия ви е харесала, може да получавате най-новите публикации директно на имейл. Запишете се като натиснете бутона по-долу! 

*** Нова публикация всяка неделя! ***

Записване от тук >>

Вашият коментар