ВРЕМЕ ЗА ДЕЙСТВИЕ: Светоглед и болестни отклонения (стомашно-чревни, отделителни, сърдечно-съдови и пр.)

   ВЪПРОС:
   “Човек не е само тяло, Емо и едва ли болестите са само химически, минерални и функционални несъответствия. Какво е мнението ти?”

   ОТГОВОР:
   Една от любопитните задачи пред нас е, да наблюдаваме и опознаваме, да осмисляме, да откриваме единството и взаимовръзките между Природата от една страна, и от друга – света в който живеем, хората, отношенията помежду ни и в частност – здравето.

   Всеки извод, е част от преживения опит и наблюденията, които правим. Буда съветва да се стремим към “правилни наблюдения и правилни изводи”, т.е. изводи, идващи от естеството на Природата, а не подчинени на тенденциозно-еклектични, обществено-социални, политически, групови и моментно-емоционални различия.

   ЛЮБОПИТНО: ФУНИЯТА НА ВРЕМЕТО И ПРОСТРАНСТВОТО. Който е пътувал със самолет, знае, че когато сме над облаците, широтата пред погледа ни отпуска, успокоява дишането, издига мисълта и ни кара да се чувстваме по-духовни. С наближаване на кацането, насочваме внимание към действията, които ще предприемем и проблемите за решаване. Пространственото мислене по време на полета, отстъпва на конкретното и “притиснато” мислене, съпътстващо навлизането във фунията на ежедневието и прагматично-пространствената проблематика.

   Стъпим ли на земята, вече сме “натясно”: коремът се стяга, сърцето увеличава пулса, адреналинът се вдига, включват се и двете части на мозъка и ние сме готови за бой. Духовността е бутната в задния джоб – за уикенда, за някой случайно откраднат миг или за епизодичния (веднъж в годината) туризъм, когато възкачени на някой връх, клатим глава в съгласие, че… това е то.

   Човек, звучи гордо… от време на време.

   СТЯГАНЕТО (ПРИСВИВАНЕТО) В КОРЕМА е първото следствие от индивидуално стесненото време-пространство. Продължителното пребиваване в това състояние, създава напрежение в цялото тяло, напрежението прелива и обхваща мозъка. Всеобщата стегнатост кара клетките да работят под натиск, което повишава киселинността, физиологичните сирени вият и имунната система заработва на макс – бие се срещу въображаем враг и се самоизтощава.

   СЛЕДСТВИЯТА (общ поглед) от тази ялова, автоимунна дейност:

1. Психически – болестни фикс-идеи, тунелно (еднопосочно, без нюанси) черно-бяло мислене, натрапчиви психо-състояния и пр.

2. Физически – нарушена алкално-киселинна секреция в червата и предпоставки за киселини, гастрит, колит, язва; ненужно повишеният адреналин разбива отделителните органи – бъбреци, пикочни пътища, “стяга” омазнява меките органи (простата, яйчници) и нарушава цялостната отделителна и очистителна дейност. Фира започват да дават черният дроб, жлъчката и щитовидната жлеза – не винаги в този ред.

3. Нарушение на течностите в организма – всеобщо тъканно изсушаване (повишена киселинност, суха кожа и висок холестерол), омазняване и сгъстяване на кръвта (сърцебиене, аритмия, високо кръвно, инфаркт, инсулт) и проблеми с белите дробове.

   ВТОРАЧВАНЕТО в каквото и да е (проблем, идея, мисъл) ни откъсва от действителността и води до ограничение на възможностите за решение – получава се решение “на парче”. Чрез одребняване на виждането, замитаме главния проблем под леглото, губим от поглед цялостната картина, а тя (цялата картина) е продукт на Природата.

   Просто е, но колко хора наистина го виждат?

   Кофти пример: Достатъчно е, да погледнем състоянието, до което доведохме “милата ни татковина” – всеки поотделно, без да се хванем всички заедно, да свършим каквото трябва и да коригираме бройката на… някои индивиди до минимум, колкото да ги има в Червената Книга. Лична индивидуалност, индивидуалистичност, егоизъм и страх, доведени до абсурд, дори когато всички вкупом отиваме на кино.

   РАЗБЕРЕМ ЛИ тези взаимозависимости, които изграждат брънките на всеобщността, светогледът ни става различен, а виждането за проблемите и хората придобива друго измерение. Накрая това повлиява, обогатява и извисява вярата ни.

   Резултатът от вървенето по стълбичката е Промяна в Ценностната Система и Промяна в Начина на Живот.

   РАБОТЕЩА ПРАКТИКА:

1. Тренировъчна дейност (и всяка друга дейност) на открито – широките пространства карат погледа да се фокусира надалеч, а това променя възприятията и мисленето.

2. Психологическа и медитативна практика – изберете (задължително кратки) моменти от ежедневието, в които да се отпуснете, да затворите очи и да мислите в широки представи и просторни цветни картини – небе, планини, поляни, водни пространства, музика.

3. Обща Физическа Подготовка – има упражнения, които можете да правите със затворени очи и психо-дистанция от хората наоколо – коремни преси, някои движения с тежести и т.н.

4. Хранене: Ако разберем, че всяка глътка вода и всяка хапка, която поставяме в устата си, идват от Природата, това ще промени дъвкателния ни процес, ще даде нов смисъл от присъствието и пребиваването ни на масата.

5. Работа за сплотяване и единство (стига с тоя “тийм-билдинг”, имаме наши, български думи). Когато подтикваме другите към осъзната заедност, ние вървим по невидимите стъпки на Природата, където няма нищо, което да е отделено от друго. На въпроса, как може да бъде описан Светът (Природата, Вселената), стотици майстори, учители и мъдреци отговарят с “Едно”.

   ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ: Всяка медитативна и съпътстващо-медитативна практика, трябва да е част от действие или идея за действие. Медитация без активна, можеща, действена и действаща физика е най-прекия път към лудницата – казано без заобикалки.

   ПОГЛЕД НАГОРЕ И НАВЪТРЕ: Нищо и никъде във Вселената не стои на едно място. Уж неподвижните звезди в нощното небе се движат с невъзможна за осмисляне скорост; Земята, нашият “стабилен” дом хвърчи с почти петдесет км. в секунда, а елементарните частици в предметите около нас и в тялото ни, оформят илюзорната, уж, материална действителност чрез скорости около и над (да, над!) тази на светлината.

   Само хората се надяват, мечтаят и опитват да задържат мига и да го превърнат в романтична неподвижност.

   Фауст “О, миг, поспри, ти си тъй прекрасен!…”

   В КРАЯ:
   “Най-същественото е невидимо за очите”
   Най-същественото зад картината на Вселената е… вечното движение.
   Ние сме част от него.


П.С: Ако сте съгласни с написаното или тази статия Ви е харесала, може да я споделите от бутоните по-долу, за да достигне до повече хора.

Leave a Comment

Ако си съглсен с написаното до тук,
може да харесаш страницата във Facebook!

Емил Златев - здраве, спорт, хранене