Дупката на цар Мидас или „Бръщолевене без покритие“

ВЪПРОС:
„Много ме притеснява „духовността“, която няма здрави корени, Емо. Пълно е с хора, събиращи се да практикуват „духовни практики“, които си позволяват да говорят за заземяване, например, без една мотика да са хванали през живота си. Ще имаш ли смелост и желание, да кажеш няколко думи?“

ОТНОШЕНИЕ-1:
Не се иска смелост, а здрав разум и, донякъде, да не ти пука, че ще загубиш няколко ФБ, уж, приятели, които извън приказките за карма, божествената светлина, ен-бройките на човешките фини тела, абра-кадабрите около прераждането и хиляди статуси/публикации за рептилиите, арктурианците и „промени себе си и ще промениш света“, за друго не могат да говорят.

Е, на мен не ми пука…

ОТНОШЕНИЕ-2: Моят дългогодишен приятел Весо Лучански е човек, пред когото се прекланям: той е един от най-титулуваните майстори на йога, а когато го попитат за по-мистичните страни на практиката, отговаря чистосърдечно, че не се занимава с това и преподава най-вече хата-йога.

Чист и открит човек, когото всички уважават.


ОТГОВОР: Преди много, много години имах следното преживяване над Рилските езера: изкачвахме се нагоре в колона, беше пълно с „духовни“ майстори и „фини“ специалисти. Сред близо 200-те „докоснати от бога“ приказливци, аз бях единственият нисш представител на обикновеното и презряно нещо, наречено спорт.

Бяхме отминали „Бъбрека“, когато далеч напред възникна паника и се оказа, че дете на 6-7 год. е колабирало и е много зле. Майка му кършеше ръце, плачеше и молеше да му помогнем. Високодуховният народ се събра около детето и чух:
– „Може би бог е решил да го прибере…“
– „Сигурно му е дошло времето“
– „Да не се бъркаме в делата на Природата“
– „Ако това е кармата му…“
– „Няма какво да направим“
– „Виждам, как аурата му започва да се губи…“

Аз, разбира се, побеснях, взех детето в ръце и заедно с още един навит приятел хукнахме надолу. През петдесетина метра се сменяхме, прехвърляхме си детето, а майката, която подтичваше край нас, остана далеч назад.

Скапахме се от умора, но когато пристигнахме в хижата, лекарският екип там успя да стабилизира детето. Заключението бе, че още десетина минути и с него е било свършено.

В „БХАГАВАД ГИТА“ се казва, че йогинът (майсторът на йога) трябва да е силен, както в духовността, така и в ежедневието, да бъде опора на хората и, ако се наложи, да ги поведе дори в бой. Учителят Дрона е точен пример за Духовен Учител: компетентен, мъдър, здрав, физически силен, а съветите му са изпълнени с разбиране както на фините неща, така и на воинските практики.

КОЙТО Е ЧЕЛ внимателно пътеписите на Е. Блаватска, ще си спомни буквалното и възхищение от присъствието на индийските йогини, техните изваяни, мускулести тела и как тези, видимо високодуховни учители, прогонват диви животни, вкл. тигри и помагат на местните племена с ценни, крайно практични съвети.

Учат ги и им показват, как да опазват селата си, да подобряват живота си и заедно да устояват срещу опасностите.

Никакво офлянкване, никакви празни приказки, нравствеността на тия хора – до небето, а практичността им – удряща 100-те %.

ПРЕДИ НЯКОЛКО години при мен дойде духовен майстор, който предложи да покаже, високоенергийни техники. Почти половин час говори, че при него духовното и физическото се сливат в едно и всеки тежък удар и техника се разбиват в енергийния му щит. Избра един от черните пояси и му заповяда да го удари – можел да понесе всичко. Колегата ме погледна (този с ума си ли е?) и след повторно подканяне го ритна през краката.

Резултатът бе, че няколко минути свестявахме „месията“, после го успокоявахме (човекът се разплака от болка и унижение) и накрая го изпроводихме – ноблес оближ, все пак.

Този „духовен“ майстор в момента се подвизава в интернет, във ФБ, представя се за учител, провежда високоплатени семинари, на които лъже, че бил самият бог, а подире му се влачи паство от лековерни, мързеливи като него, вярващи в глупости… овце.

КОМЕДИЯТА-1 е пълна и широкоекранна: „Духовни“ учители без грам реална и изстрадана духовност, разни „духовни“ съветници, даващи акъл за щастливо семейно съжителство, но те самите – разведени, неженени или пък… монаси, които дори жена не са докосвали. Духовни съветници за добро здраве и форма, чието здраве и форма са видими и за слепите – при ръст 170, тегло 110 кг. „Духовни специалисти“ по възпитанието на малки деца, които (познайте от три пъти) никога не са заставали пред малки деца и (!?) те самите нямат… деца.

КОМЕДИЯТА-2: Макар и не в духовен аспект, колегите ми помнят какъв смях падна, когато една образователна експертка (158 см. на 82 кг.) ми заяви официално, че въпреки всичките ми дипломи, спортен стаж и очевидно добра форма, можела да ме сложи в джоба си. Стажът, титлите и формата нищо не значели, защото тя знаела за здравето повече от мен, а спортът „карате“ бил силата и – в четвърти клас баща и я записал на карате и тя, горката специалистка, тренирала, оппа, цели три месеца.

Бих го описал така: Все едно Делян Пеевски да учи Весо Лучански на йога.

ДУХОВНОСТТА е показател за степента на еднство и сливане с всеобщата енергия. Енергията е винаги в движение и реагира дори на най-дребните трептения. Това означава, че духовният човек не зяпа малоумно в една точка, а има висока степен на адекватност спрямо окръжаващата го среда – природа, природни феномени, общество, обществени промени, хора, близки, семейство и пр. Следва, че духовният човек е и компетентен, защото адекватната реакция изисква научни познания, без които адекватността е немислима.

Самоцелното изтъкване, самохвалството, комплексарството и празните приказки нямат нищо общо с духовността.

И НИКОЙ не отваря дума за сърдечността и емоционалната ангажираност на духовния човек. Обаче, надълго и нашироко се раздува, как трябвало да овладеем емоциите и да не се привързваме към нищо, все едно сме тенекиени роботи – не ни боли, не ни сърби, не обичаме, не се страхуваме за себе си, за близките и децата си и въобще сме… неунищожими.

Един мъж, когото уважавам, казваше: Цялата духовност приключва в мига, когато хванем кутрето на „духовния човек“, поставим го на масата и го праснем с чука.

ПРИМЕР: Да си припомним случая с известния Дзен-преподавател Сузуки в Япония: казал на един от медитиращите ученици да вдигне кутрето си и… го отсякъл с меча. Разбира се, превързали кървящия пръст, но шокът и ужасът на ученика (който бил от най-напредналите) показали нагледно на останалите, че едно е да приказваш благо, а съвсем друго е благостта ти да бъде поставена на истинско (не наужким!) изпитание.

АМИ ПОЛОЖЕНИЕТО В СТРАНАТА? Ами нашите близки, деца, майки и бащи?

И на тях ли да гледаме „високодуховно“ и непривързано?

Ами отговорността ни към миналото, към историята, към нашите деди и предшественици, които са ударили копието в пръстта, били са се, отстоявали и умирали за това красиво парче земя, за да можем ние днес… какво?

Какво? Да го харизваме на тоя, на оня и най-вече на всеки?

Страната – разградена (кой отдето дойде ни чука); отбрана – никаква; промишленост (т.е. препитание) – все едно никога не я е имало; образование – тенденциозно съсипано; историята – американски прочит; младежите – изгонени вън; майките и бащите ни ровят по кофите и мрат в нищета, а ние, вместо да се обединим и да вземем нещата (много твърдо и директно) в свои ръце… чакаме знак „свише“, зяпаме хороскопа за деня, плюем против уроки, изпадаме в полу-оргазъм, когато някой печалбар в бяла тога ни „просветлява“ седем ли ни бяха енергийните тела или осем и се питаме Луната в пети дом ли е или в шести.

В КРАЯ:
Краят е близо, ако не действаме.


**Забележка: за въпроси и контакт натиснете по-долния бутон и използвайте формата

Вашият коментар