Изхождания, изпражнения и други такива гадости

   ВЪПРОС: „Всичко, което казвш, Емо, е точно и много занимателно, но ме отвращава, когато започнеш да пишеш за изхождания, изпражнения и други такива гадости. Не може ли без това?“

ОТГОВОР:

   Ама, може, има си хас!

   Това му е втората грешка на господ – че е създал човека с дебело черво и задник, вместо да му направи там, отзад, второ, още по-одухотворено… лице.

   А първата грешка (или извинение), както знаем от г-н Анри-Мари Бейл, по-известен като Стендал, е че горкият господ просто не съществува.

   В КОНТЕКСТА на измислените глупости за позитивното мислене (т.е. да говорим само красиви неща) и активното опростачване на народонаселението, много хора са убедени, че когато не говориш за нещо, то проблемът се решава от само себе си.

   Т.е. заговорим ли за калории, плосък корем и стегнати задни части – това звучи някак рекламно-лъскаво, спортно-сексуално, някак позитивно (почти като рекламно-запотена бутилка бира) и тогава е добре да признаем съществуването на задника.

   Но…

   …отворим ли дума за вкоравени изпражнения, заседнали дълбоко в нас отпреди пет години, черни и твърди като тухла, миришещи на екарисаж, отделящи отровни субстанции и газове, агресивно залепнали за гънките на раздутото дебело черво и подготвящи бъдещия рак там долу… тогава имаме непозитивна, някак гнусна, неприемлива натуралистичност и в този случай… задник нямаме.

   Въпреки, че това болестно, вкоравено положение го откриваме при над 75% от хората – в последно време дори при дванайсет-тринайсетгодишните… но за това не трябва да се говори.

   ЧУДНО Е, как всички знаят и разбират, че здравето и животът на двигателя на една кола зависи директно от качеството на горивото.

   Но още по-чудно е, че (напоследък) никой не иска да чува, да знае и да разбере, че абсолютно същото е при човека – каквото (гориво) наливаш и вкарваш горе през устата, накрая стига (твърде често дори не стига) там, долу и…

   Или, както казваше нашият известен актьор Любен Чаталов в „Игра на любов„:
   „Пешев е подгонил директора, директорът ще подгони режисьора, режисьорът ще подгони нас и ще стане една…“

   ВРЪЗКАТА, приятели, между сияйното Човешко „горе“ и нелицеприятното, низвергнато „долу“ е директна както е директна връзката между шамара и болката.

   Ако не получим шамар, как ще научим, че болката съществува?
   А ако не знаем откъде идва болката, как се ще научим да я избягваме?
   И ако никога не получаваме болка, как ще възпитаме у себе си (и у децата) съпричастност, чувство и разбиране за другия, който изпитва болка?

   НАПОСЛЕДЪК силово провежданата, нагаждаческа политика е, подобен род разсъждения абсолютно тенденциозно да се избягват (в медиите задължително!), защото думата „съпричастност“ извиква в съзнанието ни близост, приятелство, другарство, единство, а единството води към сближаване на хората.

   Сближаването е на крачка от сплотеността и обединението, а това са другите думички, сигнализиращи Код Червено (за престъпниците горе) и класови синоними за Единство.

   Единството вече е опасно, защото ражда идеи, а идеите са високооктаново гориво и двигател на масите.

   Оттук нататък идват небръснати, яки и озверели мъже с камъни, ножове, въжета, геги, сопи и кирки, подтиквани от гладни и отчаяни жени, като в дъното на картината се мержелеят…

   …бесилки, стени за разстрел и затворнически решетки.

   Ако въобще се стигне до тях, защото улицата е страшна работа.


ЕТО ЗАЩО скритият подтекст е навсякъде да ни се вменява:

   – да говорим само тихи, красиви, позитивни, не-политически или политически правилни думи
   – да открием и откриваме себе си, отделно и далеч от другите
   – да отстояваме собствените си – ударението е върху „собствените“ – права (при което караницата, отделеността и НЕобединението с другите са гарантирани)
   – да се борим за правата си само по законов път (в съда, платен от ония, срещу които, уж, ще се борим)
   – че човешкото тяло може да се лекува поотделно „на парче“ (медицина), с хапчета (медицина) или – примерно – с билки (живей и яж, както дойде, накрая пиеш отвара от тревичка и се оправяш). Да, ама – не
  – че „глупостите“ от миналото (недоволства, размирици, стачки, въстания, революции, унищожение на цели обществени групи) са отживелица, примитивизъм, „ниска топка“ и вече са, ъ-ъ-ъ, невъзможни, защото сме високо еволюирали същества.

   НЕВЪЗМОЖНО Е да се проследи раковото разслояване на цялата свинщина с псевдо-красивото название „позитивно мислене“:

   – в „Чичо Томовата колиба“, „Том Сойер“ и „Пипи Дългото чорапче“ няма негри, а романът на Агата Кристи не е „Десет малки негърчета“, а „Десет малки афроамериканчета“ или някаква подобна глупост.

   – Френската революция е дело на ядосани миризливци, които не се били къпали (битов конфликт). Волтер, Русо, Дидро, Сен Симон, Фурие и пр. нещастни „идейници“ – в канала.
   – въстанието на Ивайло, Войнишкото въстание и Септемврийското въстание у нас са боричкания на тъпи, изхвърлени от системата аутсайдери
   – опълченците на Шипка устояли (срещу кого?), защото били подкрепени от братски финландски скиори
   – Левски не е изразител на могъщото дихание на потиснатия български народ, а… крадец, убиец и обикновен уличен престъпник, с право заловен от законните „турски представители“ (по думите на онзи – физкултурника, дето е приятел с Пожарникаря)

   Смешно и жалко, нали?
   Но и вредно.

   ПРЕДИ ДНИ една жена ме попита „Че има ли на света някой, дето се изхожда на ден три или четири пъти?“

   Въпросът, всъщност, беше твърдение и убеждение, че това е невъзможно.

   Но!

   Истината е, че познавам десетки, стотици такива хора и никой от тях…

   Да?

   Ами никой от тях не боледува – няма настинки, няма хрема, не съществуват грип, обичайните зарази, вирусни инфекции, глупостите с „уши-нос-гърло“ или пък мафията „лениви черва“, раздразнен стомах, хеликобактер пилори и каквото още се сетите.

   Нищо от това.
   Един от тия хора съм аз.

   НАСКОРО ПРОВЕДОХ среща-разговор с петдесетгодишен мъж от Русе.

   Човекът ми разказа, че цял живот страда от запек и е истинско мъчение да успее да се изходи поне веднъж на два дни. Настинките никога не го подминавали, чувствал се вдървен, болял го стомаха, имаше гастрит и още куп болестни отклонения.

   Направих му хранителна програма (там, на място), разбрахме се да я започне от следващия ден и му гарантирах, че до два дни със запека му е свършено – а оттам и с останалите заболявания.

   Мъжът не повярва.

   Обаче…

   След две седмици ми се обади по телефона – възторжен и обнадежден. Запекът изчезнал, та се невидял – започнал да ходи по два, три, дори четири пъти на ден. Стомахът престанал да го боли. Сковаността – все едно никога не я е имало, от сутрин до вечер бликал от неподозирана енергия и въобще бил като прероден.

   Наложи се да го попрекъсна, защото тези „екстри“ и новости (за него) за мен са ежедневие.

   ИЗВОД: Търсете истинските причини за проблемите (здравословни, социални, обществени) и откривайте работещ път за решаването им.

   ПО СТЪПКИТЕ НА ШЕРЛОК ХОЛМС №1:
   Какво можем да кажем за човек, който ходи по голяма нужда (до) един път на ден?

   1. Че има голямо задържане на отпадъци – ядеш три-четири пъти, а изхвърляш нечистотиите само веднъж. Колко не наясно трябва да си, за да не разбереш, че нещата хич, ама хич не са наред?

   2. Че не пие достатъчно вода – водата участва в обменните процеси, но и избутва механично хранителните остатъци. Ако я има, разбира се. В случая човекът е здраво обезводнен.

   3. Поне две от храненията му са сбъркани – липса на плодове и зеленчуци.

   4. Сериозна липса на активно движение – коментарът е излишен.

   Извод: Този човек се приближава (бавно или по-бързо) към сериозни заболявания.


   ПО СТЪПКИТЕ НА ШЕРЛОК ХОЛМС №2:

   Какво ще кажем за човек, който ходи по голяма нужда три пъти на ден?

   1. Че няма (почти) никакво задържане на отпадъци. „Почти-то“ е важно.

   2. Че пие (и приема с храната) достатъчно вода – има механичен воден тласък, но и достатъчно клетъчна вода за обменните, текущите физиологични и възстановителните процеси.

   3. Има най-малко един прием на сурови плодове и зеленчуци на ден. По-вероятно да са два.

   4. И (почти сигурно) тренира (относително) редовно.

   Извод: Този човек трудно се разболява, но ако все пак се случи, организмът се справя лесно.


   ЛЮБОПИТНО И ЖИВОТОСПАСЯВАЩО:

   Всяка мъничка, от милионите клетки, съставляващи нашето тяло, отделя (ака и пикае) постоянно – дори и да гладуваме.

   Дори да гладуваме десет, петнайсет или двайсет дни.
   И дори, ако тези петнайсет-двайсет дни са започнати с пълно прочистване на стомашно-чревната система.

   Какво всъщност ви казвам?

   Че извън отпадъците от всяко дневно хранене, в червата се събира и клетъчен отпадък (по-фин от гипс), който трябва да бъде изхвърлян Всеки Ден.

   Т.е. имаме едно (на ден) отиване до тоалетната, което няма абсолютно нищо общо с ежедневния храноден.

   Къде е това „отиване“, ако нашето разтоварване е (само) веднъж на 24 часа?

   Не го ли разберем, вървим към болест – в началото от време на време, после по-често, след години постоянно нещо не е наред и накрая – бум! – Голямата Болест… дошла, уж, от небето.

   От небето?
   Как ли пък не…

   КАКВА Е РЕАКЦИЯТА ВИ, приятели?

   Глупости?…
   Или:
   „Мамка му, трябва да направя нещо по въпроса!“?

   В КРАЯ:
   Обаче…
   По кой въпрос?


**Забележка: за въпроси и контакт натиснете по-долния бутон и използвайте формата

Вашият коментар