Какво ни казва нашият глас? (теория и практика)

ВЪПРОС: „Емо, от известно време гласът ми изтънява и не знам защо. Имам проблем с простатата, с бъбреците, а преди четири месеца направих бронхопневмония. Какво се случва?“

ОТГОВОР:
Чувал ли си мощния рев на лъвовете след полов акт? Дълбок и преминаващ в застрашително нискочестотно ръмжене, от което цялата савана трепери.

Гледал ли си сериите на „Дискавъри“ за нискочестотните звуци в рева на мъжките слонове-защитници на стадото? Почти същото като при лъва е, но разтреперването на гащите (и евентуалното им оцапване) е с няколко степени по-гарантирано – слонският рев буквално граничи със земетресение.

Чувал ли си бойния вик „Ура!“ на много хиляди войнишки гърла (когато бяхме БЪЛГАРИ и имахме армия) по време на необятните военни учения „Щит-82“?

И, общото между трите, е…

Да?

Гласът. Ревът. Тонът. Честотите.
Онези страховити вибрации, които носят недвусмислено, заплашително послание и казват:

1. С мен не можеш да се биеш. Тръгнеш ли – умираш.

2. Аз съм мъж (боец, защитник, преграда, последна инстанция) и, освен че ще се бия без да отстъпя, съм изпълнил (и ще изпълнявам) мъжкия си дълг – да имам едно, две, три, дори повече деца. Които, разбира се, ще отгледам, ще храня, ще защитавам и ще убия всеки, който посегне на тях.

Без НПО, измислени евроатлантически ценности и педофилски конвенции.

В ТИБЕТСКИТЕ (и въобще древните традици по света) преценки за здравето на човека, тонът на гласа е първото, което се взема предвид.

Примерно:
– Потиснат, глух глас – притеснителен характер, евентуални проблеми със стомаха и червата.

– Дрезгав, грачещ глас (все едно някой ни е стиснал за гърлото) – неумение за преценка на ситуацията, невслушване и оттам – проблеми в личните контакти, с щитовидната жлеза, генитални инфекции и бъбреците.

– Изтъняващ, писклив, вдигащ неприятно октавите, глас (като тънък, пробивен лазерен ръч) – притеснение примесено с агресивност, лъжа, евентуални проблеми с дробовете, сърцето, щитовидната жлеза, пикочнополовата система, простата.

– Привидно дълбок, леко разцентрован, примляскващ глас – храносмилателни проблеми, проблем с кръвното и сърцето, прикрито притеснение, лъжа.

Това е на прима виста и съвсем по повърхността.

Възможни са десетки, дори стотици проблемни размесвания и комбинации, но общото е възпрепятстваният ход на психо-физиологичната енегия и оттам – болестна промяна в гласа.

МИТЪТ, че тембърът на нашия глас ни е даден веднъж завинаги, е просто мит.

Гласът се влияе от всичко – буквално.

Достатъчно е да наблюдавате политически предавания и, ако сте запознати как гласът „попива“ настроението и скритите емоции, лесно можете да познаете, кога даден политик лъже концентрирано.

Концентрирано, защото, като правило, политикът винаги лъже.

И – обратното: когато човек говори истината, когато е спокоен, ненапрегнат и знае, че владее положението, октавата на гласа пада, тембърът се избистря и това може да се контролира, тренира и да се предизвиква съзнателно.

На заниманията по йога често насочвам участниците да наблюдават видимите промени и модулации в тембъра, тона и дълбочината на гласа, в зависимост от:

– положението на тялото,
– вида дишане,
– напрегнатостта или отпуснатостта на гърба и шията,
– положението на коремната стена,
– продължителността на говорене

ЗА ЖЕНИТЕ:
Е, да – за жените винаги само добро, ласкателно, нежно… или нищо. Не върви да кажеш на една жена, че гласът и е дразнещ и писклив.

Наскоро, в телевизионно предаване, наш актьор разказа за неприятното усещане, когато, влзайки в училището на сина си, чул истеричните, пискливи и пронизителни гласове на учителките. Думите му, буквално бяха: „Ако тия ми пищят така на главата по цели дни и аз ще стана непослушен и агресивен“

Разбира се, агресивността (детската и въобще) има други предпоставки и причини, но върху казаното е добре да се замислим.

Женският глас, също както и мъжкият, подлежи на положителна промяна, ако жената, реши да го подобри.

Правилото е, че всяка тренировка за снижаване на гласа (освен, ако не е нисък като даденост), води женския глас към алтовия диапазон и това го прави приятен за слушане.

ЕНЕРГИЯТА В ПРИРОДАТА тече непринудено, непрекъснато и плавно.

В нашият организъм (когато органите работят в съзвучие) също. Получи ли се неравновесие (физиологично или психологично), в протичането на енергията възникват пукнатини, неравномерни тласъци и напрежение.

Това автоматично се отразява на тембъра, височината и равномерността на гласовите вибрации.

Най-общо:

1. В дрезгавия глас има много „пукнатини“, задирания и прескачания – ако продължава дълго време, трябва да огледаме общия вътрешен здравен статус.

2. Ако гласът е необичайно тънък, понякога глух, енергията е „притисната“ – при жените щитовидната жлеза, при мъжете – простатата, дробовете, проблеми с гръбнака.

3. Ако гласът е станал необичайно нисък – някъде по горните дихателни пътища назрява инфекциозен проблем, който може да има различна предистория – храносмилане, понижена имунна система, възпаления и пр.

Разбира се, да поставяме диагноза априори, е нахално, самонадеяно и безотговорно – просто е необходимо, да знаем, че гласова промяна без причина не съществува.

ИСТИНСКИ ВАЖНОТО:
Човешкият глас се влияе от личностната реализация.

Колкото по-успешни се чувстваме, толкова по звънлив, авторитетен, плавно течащ, спокоен и относително нисък е гласът ни.

Обратното: усещането за лична неудачност, безперспективност, притиснатост и безизходица водят до вдигане на гласовата октава и смущения в плавността – пискливост, дрезгавост, пресекливост, неприятна смяна на тона – от висок в нисък и обратно.

„ГЛАСЪТ НА ДЪРЖВАТА“ (нейната чуваемост на международната сцена) е конгломератна съвкупност и отразява самочувствието (или липсата му) на хората и народа, които я изграждат.

Интересни наблюдения върху мъжкия и женския глас в преходни, предкатаклизмични обществени периоди – прим. предвоенно положение – извършва и обобщава международен екип от учени в края на миналия и в началото на нашия век.

В напрегнатите предвоенни времена женският глас става по-алтов, звънлив и „чуваем“. Съответно – облеклото е с една идея по-предизвикателно – т.е. жените са леко до видимо по-агресивни като присъствие. Обяснението е просто: жената търси възможност за по-бърза реализация като жена (партньор, деца), защото е несигурна, че ще има тази възможност занапред.

При мъжете е точно обратното: гласът става глух, притеснителен, по-нечуваем, все едно мъжът се крие, не е сигурен в себе си и не знае дали ще оцелее.

Всеки може да премисли и да види къде сме днес – като нация, държава, народ, общество, като отстояване на всеобщите български ценности, сплотеност или липсата и, очакване и градивни действия за бъдещето – нашето и на децата ни.

ГЛАСЪТ НА ДЪРЖАВАТА-2:
Както знаем, гласът на държавата е обединеният глас на всички ни.

А когато е НЕобединен… също има глас: гласът на обединените простаци, родоотстъпници, престъпници, крадци и убийци, на които ние (дето не успяваме да се обединим) позволяваме да имат глас.

В момента този „глас“ е лицето на държавата.

Колко още… зависи от всички нас.

ПРАКТИЧНО:

1. Пейте, декламирайте, говорете пред хора – така изграждате бързо включваща се връзка между намерение-решение-действие и контрол върху емоционалността.

2. Пейте силно и с пълен глас – сами или в група. Не е необходимо да пеете вярно – важното е да изразявате емоции. Повторението кара вашия глас да звучи обработено, плавно, авторитетно и бързо да преодолява притеснитетелността в началото.

3. Викайте, когато сте сред природата – за да чуете, да изследвате и опознаете силата, мощта и възможностите на гласа си да преодолява разстояния, планински склонове и околни шумове.

4. Изградете си навик да проверявате как напредвате: по реакцията на околните и чрез запис и прослушване на гласа си.

5. Работете върху артикулацията си – това прояснява звученето, чистотата и плавността на гласовия тон.

6. Говорете, декламирайте или рецитирайте (ако сте сами), когато тренирате – умението да контролираме равния тон на гласа при физически натоварвания, утвърждава дихателно-волевия контрол и вплита нови нюански във възможностите за изразяване.

7. Поддържайте (най-общо) здравето си – вече знаете, че промяната в здравния статус веднага се отразява на гласа.


ДА ПЕЕМ сами, е израз на събрана, човешка емоция.
Да пеем с близки – проява на емоция, топлота и задушевност.
Да пеем в група – чувството, че не си сам и има много други с теб.

В КРАЯ:
Когато запеем стотици, дори хиляди заедно… ставаме част от пулса на Мирозданието и можем да променим всичко, което застане на пътя ни.

Или да го изметем като вихрушка, все едно никога не го е имало.


**Забележка: за въпроси и контакт натиснете по-долния бутон и използвайте формата

Вашият коментар