ВЪПРОС:
“Какво мога да направя, за да се излекувам от язвата, Емо и след това да си живея както искам?”
ВЪПРОС:
“… и нали идеята да се излекуваме е, че след това ще можем да се наслаждаваме на живота?”
ВЪПРОС:
“Виж сега, Емо, бих приел за известно време да играя с детето, да спортувам с него за да прихване малко, но това не може да е постоянно, нали и аз имам право да си живея живота?”
ВЪПРОС:
“В крайна сметка, нали най-важното е, като сме здрави да можем да живеем така, че да опитаме от всичко?”
ВЪПРОС:
“… надявам се, като спазвам препоръките ви, да се излекувам от хроничната кашлица и пак да мога да си пуша!”
ВЪПРОС:
“Колко време трябва да спазвам диетата ви, за да се излекувам. Защото, надявам се, след това ще мога да си се храня нормално?”
—
ОТГОВОР:
Да ви задам един въпрос, приятели:
Ако в училище ви изпитат и не сте научили урока си, какво ще получите?
Двойка, очевидно е.
Тя е писмено потвърдено предупреждение да положите старание и да научите урока, иначе ако на следващото изпитване…
Или по-следващото…
Или още по-следващото…
Ако получите няколко двойки и не покажете старание, има огромна вероятност да останете в същия клас.
Изводът е простичък: научи урока си и ще продължиш напред.
—
НИКОЯ БОЛЕСТ НЕ ИДВА ОТВЪН
Освен ако прословутата тухла (дето никога, ама съвсем никога не пада) не вземе, че наистина ни се стовари отгоре.
Болестите, приятели, съмишленици, другари и другарки винаги започват отвътре. Накратко: създаваме среда за развитието на болестотворни микроорганизми Вътре В Своето Тяло и процесът тръгва.
Болестотворната среда се създава (отглежда, поддържа, усилва), когато…
– преяждаме
– пием малко (или недостатъчно) вода
– пием вода по време на хранене или веднага след него
– смесваме безогледно храните
– употребяваме прекомерно количество захар, сол, тесто
– завършваме храненето със сладко (десерт)
– употребяваме алкохол, тютюн, наркотици
– не се движим достатъчно
– не извършваме редовни мускулни усилия
– не прекарваме в активно движение достатъчно време на чист въздух
– не провеждаме редовни гладни паузи (дни)
– не оставаме редовно в тишина, спокойствие и единение с Природата
Също, ако сеем разделение, противопоставяне, подтикваме към злоба, несигурност и нестабилност.
И още, и още, и още.
Изброените условия са само насочващи и в никакъв случай изчерпателни.
—
ВСЪЩНОСТ, ПРИЯТЕЛИ…
Изброените условия (и десетките и стотиците им разклонения и нюанси) са израз на Онова, За Което Ни Е Замислила Природата: да сме активни участници в неспирния процес на Обмен, Преливане, Обновяване, Постоянно Създаване, Избликване, Преобразуване и Структурирането На По-високо Ниво на…
На всемирната енергия, която е в основата на всичко съществуващо, видимо и невидимо (за нас, хората). Защото, нали не допускаме, че Мирозданието е само онова, което очите ни виждат?
Би било наивно, ограничено, егоистично, самонадеяно и твърде себично от наша страна.
Първото, което се открива пред взора на съзнанието ни (когато изучаваме природата) е, че колкото по-навътре в нея биваме допуснати, в толкова по-необятни светове навлизаме и пред толкова по-неведоми тайнства се изправяме.
Говоря ви за неспирното, все по-интересното и все по-завладяващото приключение, което е…
Което е нашият живот, приятели.
Животът на всеки от нас (уж) поотделно и на всички ни Заедно.
—
НАШИЯТ УРОК
Щом бъдем изправени пред препятствие (не го наричайте проблем), ние естествено се активираме да го преодолеем.
Но!
Но, за да го преодолеем е необходимо да го изучим, да направим план за всяка своя следваща стъпка и след това, разбира се, да действаме.
Точно това се изисква от нас.
Точно затова сме създадени.
Възможно е, опознавайки препятствието, да се изправим пред невъзможност да се справим със собствени сили. Всъщност, почти винаги е така и тогава на помощ идват приятелите или непознати, но изпълнени с топлота и чувство за взаимопомощ, хора.
Тези “непознати хора” можем да сме самите ние по отношение на други, на които да помогнем.
В този необятен процес, неспирен, изпълнен с лично духовно обогатяване, израстване и умножаване на познанието, ние разширяваме съзнанието си, докосваме се до Реалности, за които не сме подозирали, откриваме скрити кътчета от ежедневния си живот и…
И в един момент ставаме съвсем други, нови, по-различни и по-добри хора.
Част от това израстване е опознаването на собственото ни тяло, на процесите, които го задвижват, на нещата, които го правят по-здраво, по-силно и дълголетно. А оттук…
Оттук се изпълваме с отговорност, на първо място към близките хора и най-вече… децата. Играем с тях, четем заедно с тях, храним се с тях, смеем се с тях и участваме в играждането на основите на живота им и Пътя, по който ще поемат.
Така, залягайки над уроците, предоставени ни от Природата (бог, всичкото), ние преминаваме от клас в клас и…
И вече не сме предишните двойкаджии, каквито всички сме били в налото.
—
ПОВЕЧЕТО ХОРА…
Търсят разрешение на проблема, тип “хапче“.
Не можем да заспиваме нормално и… вземаме сънотворно под формата на хапче, вместо…
Вместо да променим начина си на живот, начина си на хранене, да вкараме спорт и физическа умора, ние прехвърляме своята отговорност… на хапчето.
Заболи ни гърлото, глътнем хапче и… готово, уж.
Но истинският проблем и истинските причини за болното гърло остават.
Вдигнем температура и… отново хапче.
Но нерешеният проблем остава и отново ще се прояви след кратко време.
Същото е с бъбреците, високата захар, високия холестерол, високото кръвно, подаграта, кистите и пр.
Ненаучени от нас уроци, които Природата ни е изпратила.
Ако не умеем (от притеснение, ниско самочувствие, страх) да общуваме нормално, ако не можем да повярваме в себе си и да се отпуснем и… посягаме към тютюна, алкохола, тревата, наркотиците.
А проблемът се задълбочава все повече.
Когато приемаме субстанция тип “хапче” (медикаменти, лекарства, опиати, наркотици), ние бягаме от личната отговорност да извършим нещо, да разберем нещо, да научим нещо и да променим живота си.
Когато децата ни боледуват, би трябвало да се запитаме кое ги кара да влизат в болестен режим, а не да ги тъпчем с лекарства (хапчета). Ако си зададем правилните въпроси, след известно време ще се доберем и до правилните отговори, но…
Но това изисква мислене, четене, търсене, разговори на живо със специалисти, лично експериментиране, преосмисляне на разбирането ни за света, за живота и вярата.
Всъщност, изисква се цялостна промяна на самите себе си.
Нищо по-малко.
—
ОСТРИЕТО НА НОЖА
Виждате ли специализирания нож в ръката ми, приятели?
Онова, което реже, е острието.
Острието върши Истинската Работа и именно то се изхабява най-много.
Героите, приятели (исторически, реални или литературни), са именно Острието На Ножа. Те са, които подтикват, влияят, променят, увличат и карат останалите да си задават въпроси, да осмислят живота си и да се превръщат в нови хора.
Превръщат се, ако не в острие, то поне в част от острието.
Може би не в режещата част, но определено се преместват по-близо до мястото на действието и започват да поемат отговорност за действията си.
—
И ЕТО НИ ОТНОВО В НАШАТА, ЕЖЕДНЕВНА РЕАЛНОСТ
Променяме навиците си.
Променяме храненето си.
Променяме дишането си.
Откриваме нови, по-стойностни и по-духовни неща във всичко, което правим.
И вече можем да оценим най-простичките неща: една дума, миг мълчание, едно докосване, полъх на вятъра, появата на луната иззад облаците, изгревът и началото на деня, усмивките на децата, чашата вода, плодовете, закуската…
А здравето, приятели, е просто следствие от промяната и осъзнаването.
—
В КРАЯ:
Запомнете: имаме уроци за научаване.
Здравето не е цел и никога не е било.
То идва по най-лесния и най-простичкия начин, когато се учим.
П.П: Ако сте съгласни с написаното или тази статия Ви е харесала, може да я споделите от бутоните по-долу, за да достигне до повече хора.