(- за медитацията и псевдо-медитацията,
– методи за изчистване на съзнанието,
– как лекуват депресията в Япония
– за хормоналните смущения и автоимунните процеси,
– за скритата депресия и вътрешното самоизяждане,
– за липсата на истински път и раковите предпоставки
– за единството
– за действието, реалността и промяната)
ВЪПРОС: “… възможно ли е да напишете нещо за хормоналния дисбаланс при жените в менопауза, за депресивните състояния свързани с увеличаването на килограмите и има ли начин да избегнем това? Дали медитацията би могла да помогне?“
ОТГОВОР:
В прав текст: Не, медитацията няма да помогне.
Не и тази псевдо-медитация, която е навлязла в масова молска употреба (в пластмасови, тип-молски зали), като средство за печелене на пари:
– безидейно мързеливо зяпане в отоплено, лъскаво помещение
– тела в плътно пристегнати найлонови трика и чорапи
– лежане на меки постелки при температура 25 градуса
– слушане на позитивно-мъгляви мелодийки и напеви
– първите три подточки, но във вибриращи, меки кресла
– повтаряне на чуждоземни, уж, сакрални мантри
– истерични, идиотски, възторжени възгласи “о,йеее!… “
– изкуствен смях и търкаляне по пода, щото тялото така се прочиствало
… и пр. техники свише, сведени до знанието на простолюдието от също толкоз, хе, хе, небесно подготвени инструктори по…
… интересно по какво?
Въпросът е сериозен: По какво?
ИСТИНСКАТА МЕДИТАЦИЯ
Приятели, другари и другарки: Медитацията винаги (винаги, винаги, винаги!!!) започва с приучаване на тялото да пребивава в неподвижност много дълго време и да се отпуска…
Но…
Отпускането е невъзможно без контролирано физическо, тренировъчно, прочистващо застоялата енергия, напрежение.
Всички знаят колко добре се чувстваме след умело дозирана и точна като натоварване тренировка.
Ето защо навсякъде по Земята, където се работи за дълбока, истинска медитация (традиционните бойни изкуства, високопланинската индийска йога, тибетската йога, китайското медитативно у-шу, японски зен-будизъм, практиката на индианските шамани от Скалистите планини, племенните майстори от Андите и Огнена Земя, въртящите се дервиши на Изтока и пр.)…
Навсякъде по Земята на първо място се започва с тренировка на тялото, като методите са известни откакто свят светува:
– сериозен, почасов дневен режим (тренировки, хранене)
– редовно упражняване на видовете гъвкавост
– дълговременни повторяеми здравни навици
– редовни, ежедневни водно-студови процедури
– дозирано гладуване
– постепенно повишаване на тренировъчното натоварване
– постепенно повишаване на студовата издържливост
– постепенно понижаване на калорийността в храненето
– постоянно повишаване на личното образование
… и още, и още, и още.
Така съзнанието става стабилно, вярата непоклатима и едва тогава…
Едва след всичко това започва навлизането в медитативната практика, която стъпва върху истинска, стабилна и непоклатима психо-физическа основа.
Да упорстваме с медитативна практика без съпътстваща физическа тренировка и съответен хранителен режим в над 99% води до:
– задълбочаване на проблемите
– отлагането на проблемите във времето
– прикриването им като бомба със закъснител
– неосъзнато наслагване на купища неизяснени страхове
– влизане в медикаментозна и наркотична зависимост
– психическа зависимост от инструктор, терапевт
– постоянно депресивно състояние
– по-леки или по-тежки шизофренични пристъпи
Или комбинация от всичко изброено.
СЦИЛА И ХАРИБДА съществуват и в нашето тяло.
Помните ли слабостта на митичните Симплегадски скали, която Одисей използвал, за да премине помежду им?
След всяко приближаване (напрягане) те се отдръпвали (отпускали.)
Одисей пуснал между тях предварително приготвения гълъб, скалите се приближили със страховито бучене, ударили се, но гълъбът отлетял високо и се спасил. При отдръпването им Одисей заповядал на моряците да гребат бясно, корабът преминал, а скалите останали неподвижни за цялата настъпваща вечност.
Неподвижността, постигната след сериозното физическо усилие, е именно медитативната практика. Летящият към синьото небе гълъб е освободеното, безгранично свободно съзнание.
В немалка степен древните легенди крият познавателни психологически, фино-енергийни, астрофизични и космически тайни, зад които стои вековна практика, фино наблюдение и огромно знание.
ЗА ДА ИЗЧИСТИТЕ СЪЗНАНИЕТО, трябва да доведете тялото до положение:
– да усеща силно
– да чувства силно
– да подава сигнали
– да изисква почивка
– да изнемогва
– да се бори за въздух и оцеляване
И целият този извънредно силен, наситен и обхващащ изцяло психиката и физиката процес прави така, че мисълта за:
– ежедневните повърхностни глупости
– ежедневните обиди, дрязги и препирни
– яловите маловажности, заели съзнанието ни
– повърхностни, не водещи доникъде, цели
– неизяснени притеснения и страхове
… остават на заден план, защото тялото и съзнанието ги издухват безвъзвратно.
И когато се приберем, когато се отпуснем, когато се докоснем до близките хора, изведнъж осъзнаваме с цялото си същество, че онзи излишен, разболяващ ни товар е бил един изкуствено създаден и надут балон.
Почти 100% от хората живеят с тегоби, проблеми и вътрешни (уж) безизходици, които са…
… които са буквално несъществуващи.
Но, за да го разберем, е необходимо да излеем чашата на нашето АЗ и да я напълним отново – с чиста, искряща от свежа жизненост, енергия.
МЕДИТАЦИЯТА, приятели, е възможно най-чистото обръщане (в мълчание, спрян вътрешен диалог, с благоговение и преклонение) към Природата (Бог, Универсум, Създател и т.н.).
Медитацията е крайна инстанция – т.е. нямаш нищо друго, на което да се опреш и ти е останала само тя.
Истината е, че ние (всеки от нас) няма нищо друго (голи идваме на този свят и голи си отиваме), но колко хора го разбират?
Колко хора са готови психически, физически, образователно и интелектуално да го осмислят, разберат и осъзнаят?
Медитацията е процес, който има общо със смъртта и умирането (без самия акт на умиране) и всяко друго лековато подхождане (тип “я да ударим една медитацийка”) или печалбарско-комерсиално отношение “на ти – дай ми” е израз на непознаването на процеса.
КАК ЛЕКУВАТ ДЕПРЕСИЯТА В ЯПОНИЯ
Напоследък из интернет-пространството се върти показателен разказ на жена, която била изпаднала в непреодолима, самоубийствена депресия.
Отишла в Япония, където със завързани очи я поставили в ковчег и го зарили дълбоко в земята. Всичко било инсценировка, но тя го приела за чиста монета, което я довело до всепроникващ ужас.
След излизането от ковчега, се оказало, че е в същата стая като в началото, а от депресията и проблемите, с които дошла…
… не останала и следа.
Доколко разказът е автентичен, е под въпрос, но принципът “клин, клин избива” е абсолютно психо-физически обоснован и водещ до незабавни резултати.
НАКРАТКО:
1) Когато:
– правите утринна гимнастика на отворен прозорец
– се плискате със студена вода
– вземате половинчат или цялостен студен душ
– отивате на тренировка вечер, докато всички останали сядат пред салатата и ракията
– учите се да преодолявате физическите натоварвания и моментната липса на въздух
Вие използвате контролирани микро-шокове (микро-клинове), които взети заедно, мощно избиват страховите и депресивните състояния.
Извършвайки тези дейности, вие живеете много близо до закодираните от милионите години параметри за обемно движение, физическо натоварване, преодоляване и оцеляване сред физически несгоди и активна работа на целия организъм.
2) Когато:
– общувате с нови, жизнени, пълни с енергия, весели хора
– промените тягостната ежедневност с приятно емоционално очакване
– изпълните съзнанието си с нови, стойностни цели
Вие променяте въздушно-балонната ценностна система с истински, здрави и реалистично постижими стъпки към живите ценности на живия живот.
3) Когато работите по точка 1) и 2) вашият светоглед се разширява, нещата които ви интересуват се обогатяват, а отношението към живота (и смъртта, разбира се) стъпва на оптимистично-познавателната основа, която не позволява психически сривове.
Точките могат да са десет пъти по десет, но и тези са достатъчни.
ЗА СКЕПТИЦИТЕ:
Скочете в ледена вода (под четири градуса) и се опитайте в този същия миг да мислите:
– за страховете
– за притесненията
– за депресията
– за това, че ви се пуши, а сте свършили цигарите
– за това дали ви харесват или мразят
– за това, какво да облечете довечера
– за това, дали сте избръснали краката си
– за боба, дето загарял върху печката
– за “Стани богат”, “Фермата”, за новия айфон и пр. глупости
Гаранция 100%, че докато пръхтите и ужасени се борите да изскочите на топло, умът ви ще е зает само с едно:
“Господи, дано успея да изляза!”
Втора гаранция 100%, че в близките десет минути (по-скоро час-два) и през ум няма да ви мине за депресия, вътрешни противоречия и разни подобни глупости.
А ако (в по-мек вариант) това е ежедневие?
КОЛКО СА ТРИ МИНУТИ, ПРИЯТЕЛИ?
За повечето от вас те са нищо и, повечето са убедени, че минават за едно щракване на пръстите.
Което означава, че въобще не познаваме и не ценим времето, не уважаваме мига, а оттук…
… не уважаваме и Вечността, затворена във всеки миг от хода на времето.
Влезте:
– за един рунд на ринга
– на състезателното поле (татами) в бойните изкуства
– в ледена вода
– в ролята на гмуркач, който трябва да издържи в плуване… не, о, не три минути, а една обикновена минута под вода
– в ролята на човек, който носи в ръцете си малко дете, което умира и се нуждае от животоспасяваща интервенция
И, докато ви удрят безмилостно (на ринга и татамито), докато ледената вода унищожава остатъците ви от съзнателна воля, докато дробовете ви изгарят за глътка въздух и, докато сте на ръба да отпуснете ръце, да се предадете и да изпуснете болното дете…
Ще разберете, какво е да се бориш, да устояваш, да желаеш по-силно от самия себе си, да надмогваш малодушния импулс да се предадеш…
И…
– ще преплуваш.
– ще издържиш на ринга и татамито
– ще опознаеш по нов начин себе си в студената вода
– ще знаеш наистина колко можеш
… и, да, няма да си онзи, дето е отпуснал безволево уморените си кунки и е оставил детето да умре.
Последното преди много години го преживях лично: празнувахме Нова година с ученици във високопланинска хижа, когато едно от децата получи скоротечно хранително отравяне и бе на път да умре.
Бягах близо пет километра в снега през гората с детето на ръце (на гръб, на рамене и как ли не), край мен тичаха изплашените ученици, но стигнахме навреме до пункта, където ни чакаше лекарския екип, който спаси детето.
Когато преживеете нещо подобно лично (не на празни приказки и комплексарски заричания в кафенето), започвате да цените мига и минутата.
Започвате да цените вечността, живота, а това е отличен начин да се изпарят страховете, празното самоизяждане и депресивните нагласи.
Колко са за вас десет секунди, приятели?
Една минута?
Три минути?
Десет минути?
“Ако имах десет минути свободни, бих тръгнал полека към някой извор” – казва Малкият принц, учуден от прахосничеството и неуважението към времето у хората.
ЕЖЕДНЕВНИТЕ, КОНТРОЛИРАНИ ЕКСТРЕМНИ МОМЕНТИ ни научават да ценим времето и живота, което липсва при повечето съвременни хора.
Оттук промяната се разпростира върху всичко:
Дали нашите деца ще са като на всички останали?
Дали нашият живот ще е като на всички останали?
Дали нашите удоволствия ще са като на всички останали?
Дали ще сме празни приказливци… като всички останали?
Дали, като всички останали ще си налягаме парцалите пред неправдите или ще търсим реален, действащ подход към рещението?
И дали (всички ние) бихме се оставили да ни яздят банда национални предатели и криминални престъпници, които можем да изметем за ден-два, само ако…
Само ако Всички Сме Заедно.
ДОЙДОХМЕ СИ НА ДУМАТА:
Ежедневните навици създават у милионите клетки на тялото усещане:
– за реално, действащо единство
– за реална, действаща взаимопощ
– че не са сами, а са важна част от обединена, силна и обичаща ги, общност
Така всяка микро-мутация, импулс към ракова промяна, наченка на хормонален (или друг) дисбаланс биват усетени, прехванати и неутрализирани в самото начало.
За което, обаче, е необходимо да действаме като знаещ, компетентен, силен и, все пак изпълнен с топлота… командир.
Научим ли се да изграждаме единство, всичко около нас:
– пространството
– материята
– живите същества
– хората
– и, клетките в тялото ни, има си хас…
… свикват да работят заедно, да решават проблемите заедно и да преодоляват заедно трудностите.
И… къде остват депресията, хормоналния дисбаланс, автоимунните болести и рака?
Къде остават самотата, липсата на топлота, студенината в отношенията и дребнавите дрязги?
Къде остават разнобоят в семейството, караниците и махленските свади?
Къде остава липсата на възпитание у децата, посягането към наркотиците и проваления, още незапочнал, живот?
Разбирате ли, приятели, другари и другарки, че Всичко Е Свързано?
Че нищо не е отделно от друго?
Че, както казва древната мъдрост: “Каквото е горе, такова и долу”
Че светът на квантите (микрокосмосът) и светът на огромните неща във вселената (макрокосмосът) са взаимосвързани и промяната на едното, води до промяна в другото?
Че никой никога, никъде не е сам?
Че Всичко е Едно?
РЕАЛНОСТТА И ДЕЙСТВИЕТО
Реалността, приятели, не се създава с думи.
Реалността се описва с думи, но се създава с действия.
Действията задължително биват предхождани от знание, мисъл и идея за действие.
Ако думите не носят непосредствен подтик за действие и промяна, те са най-обикновено празнословие, четкане на егото, мързел и безотговорност.
В КРАЯ:
Къде сте в действието, вие, приятели?
П.С: Ако сте съгласни с написаното или тази статия Ви е харесала, може да я споделите от бутоните по-долу, за да достигне до повече хора.