Приказки за таласъми (за кърлежите, инфекциите, чревните зарази и пр. сладкодумия)

   ВЪПРОС: „Емо, можеш ли да кажеш нещо повече за кърлежите, инфектирането на кожата при рани, чревните вируси и други такива? Сега е лято и мисля, че моментът е подходящ.“

   ОТГОВОР:
   Повече от това, което говорят някои лекари:

– „не ходете боси по тревата“
– „използвайте антисептични препарати и кремове“
– „не оставяйте кожата в досег с трева и растения, опасно е.“
– „откриете ли кърлеж – веднага при лекаря, иначе лошо!“

   И повече от празните приказки във фейсбук…
   в бг“мама“…
   и в други „сериозни образователни“ форуми…

   … не мога да кажа.
   Ако взема да приказвам подобни (…), как ще се погледна после в огледалото?

   Как ще нарамя раницата и ще тръгна из дивите простори, където се осланям единствено на своя опит, на знанията, на реакциите си и на преклонението пред мощта на Природата?

   И как ще разчитам на нейното благоволение – да ме приеме и съхрани, без да ме унищожи с едно микроскопично помръдване на рамото?

   ТОЧНО ЗАТОВА,

   … мога да говоря само за разумни, здравни и винаги работещи, реални методики, които, обаче, изискват:

– ползване на реална и разумно осмислена информация
– образование и текущо, ежедневно самообразование
– истински, редовен и постоянен досег с природата
– редовна и реалистична проверка на личните възможности за реакция в природни условия
– проверка на стабилността на имунната система сред природата
начин на живот, основан върху единение с природата
– мисловност и вяра, зад които стоят: водата, храната, въздухът, топлотата и човечността, животът на Земята, небето, космосът и звездите, разбирането за вселената, за безкрая и Единството на всяко нещо с всичко.

   Основни са топлотата и Единството.

   Или, както казваше Големият Малък Човек Луи дьо Фюнес: „Няма значение дали имате стил, репутация или пари. Ако нямате добро сърце, не струвате нищо!“

   Готови ли сте за такъв подход, приятели?

   ЗНАЕТЕ ЛИ, че кърлежите бягат от лимоновата есенция (миризма, екстракти)?

   А знаете ли, че ако човек поддържа вътрешно-физиологична чистота и пие много вода с лимонов сок, немалка част от лимоновия екстракт се излъчва (отделя) през кожата?

   Казано точно, човек ухае на лимони и това понякога е възможно да се усети дори от човешкото обоняние.

   Е, не е нужно да сме ХерлокШолмсовци, за да схванем, че ако сме така живеещи и хранещи се, можем да отидем, да се съблечем голи и да се оваляме във всесъюзен горски митинг на кърлежите, като единственият резултат ще е…

… че ще им развалим събирането… на горките животинки.

   Никакъв кърлеж (който е, хе, хе, с ума си) няма да рискува да остане върху кожа, която излъчва противната му (и отровна) лимонова есенция.

   ЗНАЕТЕ ЛИ, че ако се храните с повече (червено) месо, в червата започват усилени гнилостни и разложителни процеси, които водят до множествено вътрешни микро-възпаления (ранички)?

   Тези повсеместни възпаления изцяло разказват играта на имунната система, чиито бойци търчат от петите до главата, за да тушират, обезвреждат и обеззаразяват отровните вътрешни пожари и септични ями.

   Илюстрация: Идете на градското сметище и там, сред отровната и ужасяваща смрад, винаги ще откриете групи цигани. Почти сигурно е, че са запалили някоя автомобилна гума, чиито пушек и отровна миризма, смесени със смрадта от разложението, дават смъртоносен въздушен коктейл.

   Ето, това се получава вътре у нас (умножено по хиляди), когато тъпчем месо, сладко, пържени и пакетирани храни.

   КАКВО, ВСЪЩНОСТ, ВИ КАЗВАМ?
   Простичко е:

   Ако се закачите на трън, клечка, одраскате се на лиана или се порежете, целостта на кожата ви се нарушава. През отвора нахлуват пълчища микроорганизми, голяма част от които въобще не са безобидни и са откровено болестотворни.

   (Вметка-1: Не мислете за тях като за врагове – те са просто много малки животни, които търсят храна. Въпросът е, дали точно ние трябва да сме храната им?)

   (Вметка-2: На снимката и коментарното фото към нея: При преминаването по това дърво – под него е дере с дълбочина три-четири метра – шубраци, трънаци, стърчащи клонаци, камънаци, паяци, по-големи членестоноги, може би някоя змия, всякакви гадини и пр, се изтърсих директно долу. Втория път успях да премина и да закача въжето, но целия бях натъртен, издраскан, разранен и окървавен. Въпросът е: де е инфекцията?)

   При нормален, чист, оводнен, пълен с витамини от природата, силен и здрав (без вътрешно разложение) организъм, на мястото на раничката веднага идват имунни бойци – мощни, яки, отлично поддържани, натренирани и свирепи. Схватката с интервентите е кратка и еднопосочна – навлеците биват убити, елиминирани и изхвърлени, като дори не се стига до възпаление.

   Обратно:
   Тръгне ли се към възпаление на раната, това е сигнал за едно: че имунната система не е много силна (или я няма никаква) и резултатът от битката е на кантар. Ако раната се зачерви, загнои, забере и заздравяването се превърне в проблем, имунитетът ни е буквално липсващ.

   Стигне ли се до необходимост от мазила, мехлеми, от хирургия и антибиотици, вътре в нас нещата са като в екарисаж.

   Дето се вика, веселба.

   ОТНОВО ЗА СТОМАХА И ЧЕРВАТА:
   Възпаленията, сривът на имунната система, загнояването и незарастването на раничките започват в червата.

   Още Веднъж: Началото на, уж, външните, видими проблеми е винаги (винаги, винаги, винаги, умножено по безкрайност) в червата.

   Причините са познати, банални и втръснали:

– липса на достатъчно питейна вода на гладно
– липса на свежи плодове на гладно
– хранене с много месо (много гной), сладко и пакетирани храни
– безогледно смесване на храните
– преяждане
– хранене с развалени храни (най-често яйца, мляко, месо)
пиене на течности по време на хранене
– кофти навици, алкохол, тютюнопушене и наркотици
– редовен прием на антибиотици, лаксативи и пр.

   … и още, и още.

   Невъзможно е да се изброи всичко, но принципът е ясен.

   ХРАНЕНЕТО по изброените начини, води до абсолютна липса на хигиена в стомаха и червата: навсякъде отровно-лигав, полуразложен слой, покриващ всяка чревна повърхност и огромни участъци с измрели полезни бактерии.

   Природата не търпи празно пространство и оголените (от измрелите добри бактерии) участъци се заемат от лоши, болестотворни бактерии, които за кратко време променят нормалното сокоотделяне и блокират качественото смилане.

   На този фон имунните клетки, които се зараждат в червата, са бледи, анемични, трудно подвижни, небоеспособни и не изпълняват функциите си на пазители.

   Обикновено…

   ОБИКНОВЕНО целият физиолгичен срив върви с дишане през устата (здравият организъм налага да дишаме през носа; болните хора дишат през устата) и така в дробовете и храносмилателния тракт нахлуват външни болестотворни интервенти.

   Омаломощената имунна система не може да се справи с тях и така започва:

– развитието на гастрити, язви, колити, хеликобактер пилори и вариантите им
– развитие на чревни (и не само) паразити.
– белодробни и носно-лигавични инфекции

   При такава мръсотия, гнилоч, разложеност и (буквално) смърт из червата, за каквато и болест да се сетите, все е възможна.

   Бих казал „пристигаща“ – въпрос на време е.

   КОЛКОТО ПОВЕЧЕ гнилост и разложение има в червата, толкова повече:

– се възпаляват раничките по кожата (вкл. пъпки, циреи)
– сме обект за храна на външни паразити – прим. кърлежи
– е възможно да направим хранително отравяне
– сме обект на вътрешно-телесни паразити
– толкова повече се възпаляват, загнояват и набират корените на зъбите

   Оттук: усвояването на основните хранителни вещества става мисия невъзможна – нито витамини, нито протеини, нито микроелементи. Всичко се превръща в своето огледално (лошо и зло за нас) подобие.

   Една ненормална, постоянна, изтощаваща и изяждаща живота ни вътрешна борба – досущ като борбата между д-р Джекил и мистър Хайд… за които четат книги.

   Ето кофти, пре-пре-кофти примерче:

   Началото на НЕ-усвояването на протеините (белтъците), води до промяна и подмяна на белтъчния фонд в организма. Тази промяна се изразява (и) в отлагането на видоизменен (вреден за нас) белтък и агресивни белтъчни компоненти в мозъка.

   Това, приятели, другари и другарки е началото на т. нар. Алцхаймер – болестта, при която всеки човек, когото видим (включително и онзи, дето е в огледалото пред нас)… е нов и непознат.

   Тази бъдеща „безпаметна опция“ залагаме с безогледно хранене и мързел още на…

   … още на тринайсет-седемнайсет години.

   Т.е. заникът на живота ни е предопределен (от възпитанието, от маниера на хранене вкъщи, който несъзнателно повтаряме впоследствие) още преди животът ни да е започнал сериозно.

   Барабани, туш и всенародно веселие.

   ПРАКТИЧНО:
1) Поддържайте висока вътрешна хигиена. Постижима е за всеки:

– един гладен ден седмично,
– до три литра вода дневно всеки ден
– плодове на гладно два-три пъти дневно
– до три зеленчукови салати дневно с храната
– прости хранителни комбинации
– без течности по време на хранене
– без цигари, алкохол, наркотици

Има още, но изброеното е достатъчно

2) Движете се много, спортувайте и дишайте активно.
3) Тренирайте два-четири пъти седмично с тежести
4) Поне два пъти седмично правете поход сред природата.
5) Дишайте през носа.

 

   Като начало петте точки стигат.

   ЗА ДОВЕРИЕТО И БЛАГОГОВЕНИЕТО:
   Природата е мястото, откъдето идваме, но оттам идва и всичко, което познаваме като жива и (уж) не-жива материя. Казано точно – с всичко, навсякъде, ние сме едно.

   Едно с другите хора, с животните (тигри, лъвове, делфини, кърлежи – всички), с растенията, с космоса, звездите, Магелановите облаци, за каквото се сетите – в списъка е.

   Братя, сестри, еднояйчни или сиамски близнаци – определението е без значение.

   Т.е. нищо не ни е враг – абсолютно нищо.
   Нито в тази, нито в другите вселени и реалности.

   Нещо (камък, дърво, вода, огън, животно, човек, обстоятелство) може да се превърне във враг, само ако живеем по начин, който е в противоречие със заложеното от природата единство или ако вървим против здравия разум.

   Ако сме възпитани в дух на заедност и носим безгранично доверие в Природата (космоса, вселената, мирозданието, универсума, бог), постепенно започваме да осъзнаваме грандиозността и реалните мащаби на света/световете в който/които живеем.

   Не е сложно, приятели: Излизаме тихичко в нощта и вдигаме поглед към звездното небе. Минута, две, три и още толкова. Дишането се успокоява, ежедневните терзания избледняват и остават далече, сякаш никога не ги е имало.

   Започваме да чуваме, да чувстваме, да осмисляме, да виждаме и да осъзнаваме неща, за които думите са недостатъчни.

   Няма думи за онова, което е отвъд думите, защото същността на нещата не може да се изкаже с език за ежедневна комуникация.

   Но с мълчание и вслушване, да.

   Наричат го медитация, но то е безмълвен разговор с Природата.

   Тишина, осъзнаване и благоговение.

   И КОГАТО следващият път отидем в гората, ще носим тишината, безмълвието и готовността за разговор в себе си.

   Ще ги излъчваме с всяка част на тялото, с всяко движение, с кожата, със стъпките, с дишането си.

   И всичко наоколо – треви, дървета, животни (малки и големи, дори кърлежите) ще го приемат и ще знаят.

   Ще знаят, че ние знаем.

   В КРАЯ:
   Какво знае и осъзнава човекът, когото виждате в огледалото?


**Забележка: за въпроси и контакт натиснете по-долния бутон и използвайте формата

Вашият коментар