ВЪПРОС: “Емо, редовно чета публикациите ти, дори спортувам, но не успявам да се справя с няколкото наднормени килограма и една алегрия, заради която редовно ме тъпчат с кортикостероиди. Можеш ли да посочиш път, чрез който да реша тия проблеми?”
ОТГОВОР:
Мога, разбира се.
Трудността е, че за повечето хора пътят за решаване на проблемите изглежда като празни приказки, защото…
… защото начинът на хранене и списъкът с ежедневно необходимите дейности се явява… неразбираема тежест.
Тежестта идва от там, че повечето хора не искат (ама въобще!) да променят начина си на живот. Желанието им е да продължат да живеят по старому, да имат познатите удоволствия, познатите привички, познатите отношения и, въпреки това…
… въпреки това, тялото и здравето им да се променят.
Има ли нормално интелигентен човек, който допуска, че е възможно?
ОГЛЕДАЙТЕ СВЕТА НА ДИВИТЕ ЖИВОТНИ:
Вижте животните, чието оцеляване (храна и плячка) зависи от бързото движение, светкавичните реакции и мигновеното набиране на скорост. Ще откриете купища физиологични прилики:
– почти липсваща тлъстина, а ако я има, въобще не нарушава динамичния контур на тялото: лъвове, тигри, гепарди, антилопи, сърни, маймуни, акули, делфини, мечки, бели мечки, вълци, койоти и пр.
– изчистен (от тежест и тромавост) силует
И обратно:
Вгледайте се в животните, чийто живот не е подчинен на мигновените реакции и смайващи скоростни движения: носорози, хипопотами, слонове, китове и пр. Очевидно при тях има тлъстина и тежест, а оцеляването им (предвид габаритите) е ориентирано към привидно по-спокоен режим на движение.
Няма как тялото на една акула, гепард, вълк или антилопа да е трудноподвижно, мудно, с излишни тлъстини, защото отделният индивид би умрял от глад, а общият вид би изчезнал от лицето на планетата.
Разбира се и за по-тежките и тромави животни в природата не може да се каже, че са дебели и трудноподвижни – просто оцеляването им налага друг подход към храната и плячката, което…
Което подтиква Природата да им оформи друг тип тяло.
КЪДЕ СМЕ НИЕ, ХОРАТА, според изискванията на природата?
Предвид относително дребната и уязвима човешка телесна структура, у нас е заложено да се движим чевръсто, да бягаме бързо и продължително, да скачаме пъргаво, да се катерим умело и да реагираме незабавно.
Т.е, на фона на другите животни, Природата ни е замислила тънки, стройни, мускулести и без излишна тлъстина.
Също: издържливи, гъвкави, с бързо мислене, умение за преценка и приспособяване.
Иначе, приятели, другари и другарки, днес нямаше да ни има и на наше място щяха да са я гущерите, я пернатите, я нещо друго от неизброимата многовидовост на Земята.
ДА ПРОМЕНИМ ТЯЛОТО С ДИЕТИ, без да променим смисъла му на живот и оцеляване, е абсолютно немислимо.
Все едно да направим от медузата акула.
В крайна сметка, ако мислим като прасе, няма да подскачаме като лъв, да препускаме като жребец, да плуваме като риба или да се катерим като котка.
Ако сме избрали да си налягаме парцалите в кочината, никога няма да се изправим гордо, да заявим присъствието си, да излезем насред джунглата, да отстояваме територията си и да накараме другите да се съобразяват с нас.
Тялото винаги (винаги, винаги, винаги) ще се връща във вида, проектиран от нашия:
– начин на мислене
– световъзприемане
– схващане за смисъла на живота
– комплекс от култура, интелигентност, вяра и убеждения
– комплекс от идеи
– отговорност спрямо себе си
– отговорност за близките и децата
– мисъл и идея за бъдещето
ПРОСТИ ВЗАИМОВРЪЗКИ:
Представете си, че имате наднормено тегло, че живеете заседнал живот, но изведнъж вашето разбиране за утринно начало на деня (кафе, цигара) вземе, че се промени в неистово желание да изкачите стълбите над града бързо и без да се задъхвате.
Ще започнете да го правите редовно, ще започнете да срещате хора, които имат същата идея, ще създадете нов кръг от приятели, ще научите нови неща за храненето, ще започнете да ги прилагате и…
И в един недалечен момент, когато се погледнете в огледалото, отсреща ще стои трениран, строен, мускулест човек, който няма нищо общо с изнежения, шкембест нещастник отпреди време.
Ако вашето желание е да можете да катерите отвесни скали, колко време биха устояли наднормените килограми преди да изчезнат в небитието?
Ако искате да сте здрави, ако решите да устоявате на природните стихии, ако искате да сте закалени и обветрени, дали бихте си стояли вкъщи под климатика с цигара в ръка?
Ами, ако ви се случи да потънете с кораб в арктическия студ (визирам Титаник) и трябва да спасявате и помагате на хората цели четири часа в ледената вода, както са направили сума истински мъже (прим. вторият помощник-капитан Чарлз Лайтолър), вие – какво? Ще се свиете на топло в лодката сред другите мухльовци (най-големият от които бил собственикът на компанията Брус Исмей), ще слушате виковете на отчаяните хора и ще ги ги гледате дебилно, докато умират на метри пред очите ви?
Ако целта ви е да давате пример на детето си (с устрем, енергия, преодоляване на трудности, със спортна форма и здраве), дали, връщайки се вечер, бихте седнали на масата с ракия, салата и отровния салам от кварталната бакалия?
Ако ние, българите наистина уважавахме своите национални герои и светини, ако наистина споделяхме идеите им и искахме да ги следваме, дали бихме си налягали парцалите в нещастните кутийки, в които минава нещастния ни, уплашен и примирен живот? Същия озлобен живот, на който учим и собствените си деца, които (уж) обичаме?
Живот… наужким.
Виждате ли, приятели, колко е просто и как от едното произлиза другото, после следващото, после по-следващото и така се оформя цялата окаяна картина, която наричаме… съвременна България?
ЗА СНИМКАТА:
Отпреди ден-два е.
Изкачваме седемесетградусовия скален наклон на нос Емине, а вятърът е толкова силен, че на моменти ни събаря и запраща във всички посоки.
Температура градус-два над нулата.
Крайно опасно е, защото шейсет метра под мен морето ври и кипи, три-четириметрови вълни с грохот се разбиват в начупените огромни камъни и, ако някой се изтърси надолу… едва ли бихме го открили.
Защо съм там ли?
Защото искам да видя,
… да открия,
… да устоя,
… да преживея,
… да се поставя на мястото на героите, които уважавам и нося в сърцето си от малък,
Така всеки изживян миг става различен, истински, велик и те кара да направиш повече, да устоиш още малко, да надскочиш границите, да поведеш останалите и да видиш промяната в очите и действията им.
Часът (на снимката) е към един следобяд.
Станал съм в 06:30, направил съм с групата главозамайващ преход при ниска температура и крайно екстремни условия, но…
… всичко, което съм поел като храна до този момент са две чаши вода с малко изцеден лимон, изцеден портокал и една ябълка.
За същото време 90% от моите героични български съплеменници вече са омахали по половин кекс, филии бял хляб, салами, шунки, пържени яйца, кафета, вафли, соленки, баници, сарми (как може българин без сарми?) в комплект с бирите, цигарите и… ако нещо съм забравил, добавяйте.
ИМА ХОРА, за които казаното до тук са общи приказки.
Ама, как? С тези ли празни философии ще си излекувам гастрита, подаграта, високото кръвно, хормоналните смущения, проклетата (проклета, бе!) алергия, простатата, хроничния (хроничен, леле мале!) синузит и пр. болестни симптоми, показващи…
изискващи,
плачещи,
умоляващи
… за незабавна промяна в Целия Начин На Живот.
Но, кой да се вслуша?
Кой да чуе тялото?
Кой да научи, да разбере и да приложи?
Кой да поеме отговорност и да действа?
КОЛКО ОТ ВАС наистина…
Имам предвид наистина…
Наистина схващат, че между тези, уж, “общи” приказки и:
– моето очевидно здраве (заради което се обръщат към мен хора от цял свят)
– здравето на близките ми хора
– здравето на десетките членове в нашия клуб
– здравето на огромен брой хора, които ми пишат и, които започват да следват здравните жизнени принципи,
– и хората, които идват периодично отвсякъде, за да проведат няколко тренировки с мен, да си сверят часовниците и да си отговорят на интересуващи ги въпроси…
… та, колко от вас разбират, че здравето на всички тези стотици неболедуващи (без грип, без вирусни инфекции, без неразположения, без неочаквана температура, без ангини, хрипове, синузити, чревни отравяния, гастрити, язви, без проблеми с бъбреците, сърцето, без кисти и тумори – абсолютно невъзможно е да изброя всичко)…
… та здравето на всички тези хора е стъпило върху няколко прости, природни правила, които са лесни за разбиране, прости за схващане и, които…
Които току-що изложих по-горе.
ПОВЕЧЕТО ХОРА искат “сериозен” подход.
Искат хапче, антибиотик или инжекция.
Не правят нищо сами, не търсят, не учат и не поемат никаква отговорност.
Друг да забива инжекцията.
Друг да предписва хапчето.
Друг да назначи курса с антибиотици.
Гълташ и готово – изчезват алергиите, кръвното, главоболието или каквото там.
Изчезват – друг път!
Колко хора са в състояние да си дадат сметка, че причините за моментното неразположение остават в тялото, натрупват се и след време повличат целия организъм към тежки и необратими болести – бавно, неусетно, крайно заобиколно, но сигурно и необратимо.
В един много широк смисъл алергиите изразяват личното неумение да се отпуснеш, да поемеш отговорност, личната притиснатост от ежедневието, липса на смелост да откриеш необятността на живота, красотата в отношенията и да дадеш излаз на енергията, която ни отваря към всичко, което ни заобикаля.
Мислите ли, приятели, другари и другарки, че можете да потиснете всичко това без да разболеете тялото?
Мислите ли, че хапчето ще промени онова, което криете дълбоко в себе си? Кой, ако не вие, трябва да преодолее страха от това, да го извадите и да застанете срещу него?
РАЗБИРА СЕ, винаги можем да тръгнем към:
– ограничаване или изцяло премахване от храната на слузообразуващите продукти – на първо и основно място всичко млечно,
– да оформим прости и лесни за въприемане хранителни комбинации,
– да вкараме поетапно (по определена схема) над 60% сурови храни
… и да започнем техническо прочистване на организма.
Има много начини, но се изисква огромно познание, много наблюдение, много личен опит и вслушване в тялото.
Консултирам (и изготвям специфични програми) по този начин с десетки хора от цял свят и това върши работа.
Но е само началото.
Истинската (лична, човешка) работа идва, когато техническите прийоми ни приближат към огледалото, отразяващо нас самите.
Тогава отново сме на старта.
Не намерим ли физически, психически, волеви и интелектуални сили да стартираме, животът ни приключва.
Именно – приключва.
Приключва, без въобще да сме успели да застанем на старта на живота.
Епитафията на огромен брой хора може да е:
“Живя… без да е живял”
От живеещите ли сте, приятели, другари и другарки?
В КРАЯ:
“За него – Живота –
направил бих всичко.
Летял бих
със пробна машина в небето,
бих влезнал във взривна
ракета, самичък
бих търсил
в простора
далечна
планета.”
Помните ли тези думи, приятели?
П.С: Ако сте съгласни с написаното или тази статия Ви е харесала, може да я споделите от бутоните по-долу, за да достигне до повече хора.