ВЪПРОС: “Абе, Емо, ние се къпем всеки ден, мием се преди всяко ядене, ходим на прегледи, а циганите са по-здрави от нас, въпреки че живеят като в кочина. Въпросът ми е, как става така, защото нещо съвсем не е наред?”
—
ОТГОВОР:
Думите на д-р Хироми Шиния са точен отговор на въпроса:
“Докато продължаваме да говорим и мислим за здравето като за война с природата, ние ще се борим срещу собствената си плът и ще режем клона, на който стоим. В крайна сметка губещите ще сме ние. Това се вижда най-ясно при войната ни срещу патогените. Време е да станем приятели с микробите, които живеят навсякъде около нас.”
—
ВЯРНО Е, че днес най-здравите хора в (остатъците от) България (изглежда да) са циганите.
При тях – нито ваксинации, нито превантивни прегледи, нито фармация, нито родилна помощ, нито текущ лекарски контрол, нито питейна вода, нито чиста храна…
Продължете сами.
Въпреки това популацията им е в животински количества, изключително жилава и оцеляваща, което ги прави застрашително многобройни на фона на топящото се, вече крехко, българско мнозинство.
—
ВСЪЩНОСТ, циганите не са единствената човешка група, която оцелява прекрасно, въпреки, уж, повсеместно и отвсякъде дебнещите зарази.
Чергарските общности из Средна Азия, Далечния Север, високопланинските жители на Тибет, Непал и Северна Индия, племенните народи в Централна Африка, австралийските бушмени, дълбоко скритите в субекваториалните гори на Южна Америка индиански разклонения – всички те живеят и оцеляват отлично, най-вече защото досегът им с т.нар. западна цивилизация е несъществен или буквално несъществуващ.
Мащабно проведено статистическо наблюдение показва съотношение 1:4 между – от една страна хората по света, живеещи в относителния “лукс” от придобивките на западния цивилизационен модел (вода, храна, апартамент/къща, ежедневна сигурност, медицинска защита и превантивност) и от друга – тези, които нямат никакви цивилизационни “екстри”.
Съотношението 1:4 бележи тенденция за промяна към 1:5.
—
МАСОВИТЕ ИЗМИРАНИЯ в тези, изключително оцеляващи, уж, примитивни народи се случва именно при контакт с цивилизацията и прехвалената медицина, която най-често борави с тенденциозно убиващи “лекарства”, след които остават милиони (да – милиони) трупове.
Парадоксално, но от гледна точка именно на оцеляването, белите хора от Европа и Америка (западната цивилизация) са най-бързо изчезващи.
—
НАПОСЛЕДЪК има масирани медицински наблюдения, които говорят, че т.нар. автоимунни болести (прим. отклоненията във функцията на щитовидната жлеза, също Алцхаймер) се дължат на многобройните вътрешни микро-възпаления, в основата на които е отслабената имунна система – от прекалена хигиена (физическа и психическа), прекалено “пазене” и “защитаване” от “неблагоприятните” външни въздействия.
—
ЛЮБОПИТНО: Съотношението на бактериите в червата ни е приблизително:
– 20% полезни
– 30% вредни
– 50% междинни – нито полезни, нито вредни
Пропорцията е постоянно променяща се, в зависимост от:
1. Начина на хранене и количеството сурови плодове (на гладно) и зеленчуци.
2. Количеството питейна вода на гладно.
3. Използването на лекарствени препарати: антибиотици, средства за подобряване на храносмилането, противогазови хапчета, хапчета против киселини и пр.
4. Редовно прекарване на чист въздух.
5. Спорт на открито.
При лоша чревна среда количеството на междинните бактерии пада, количеството на лошите се увеличава и с времето започват да се проявяват множество заболявания.
—
ДА ВОДИМ ВОЙНА с микробите, е умряла работа – прословутото “пълнене” на кацата без дъно.
В секундите, докато прочетете последните двайсетина думи, вече погълнахте над… десет милиона микроскопични осмокраки, хоботести, страшни на вид същества.
Вече са във вас, но… всичко е точно.
“Без паника”, както написа Дъглас Адамс.
Десет милиона – само за две-три-четири вдишвания.
А след минута?
След десет минути?
Ами след час?
Ами след…
Ужас – дето се вика.
—
ДОБРИТЕ ЕЗДАЧИ знаят, че за да установим контакт с кон, който не ни познава, трябва да подадем гърба на ръката си да я подуши. Така вече “знае” кои сме.
Специалистите по кучетата ще ви кажат същото – дайте на кучето да ви подуши, да ви близне по устата (това е кучешкото “здрасти”) и нещата са наред.
И обратното: затворете се, отдръпнете ръката си, не подавайте нищо за да може животното да ви опознае и ще го уплашите, при което ще последва агресивна реакция.
Е, приятели, същото е и с Природата.
В частност – с микроорганизмите.
—
КОЛКОТО ПО-ЗАТВОРЕНИ СМЕ:
1. Прекалена хигиена.
2. Прекалено използване на кремове, душ-гелове, сапуни, мазила, кожни слънцезащитни фактори и пр.
3. Прекалено обличане.
4. Липса на контакт със земята, растителността, водата, въздуха и светлината – босо ходило, гола кожа, шапка, шалове, ръкавици, предпазни маски.
5. Липса на досег с храната – да я приготвяме и ядем със собствените си ръце.
6. Вътрешна психическа “натегнатост” спрямо природата – страх от зарази, буболечки, кърлежи, насекоми, змии и пр.
… толкова по-болни сме.
—
МИКРОБИТЕ (бацилите, вирусите, бактериите и пр.) отвън не са ни врагове. Стават такива, ако “усетят”, че сме им чужди, непонятни и враждебни.
Ето защо е необходимо ежедневно да им казваме “Здрасти!” и да им даваме възможност да надникнат в нас.
Как да го правим?
1. Рано сутрин отворете прозорците (дори при -10 и надолу), съблечете дрехите и направете гимнастика.
2. Рано сутрин (при възможност и време) излезте на открито, загрейте се със спорт, съблечете се почти голи и дайте на Природата да ви “обгърне” и да влезе във вас.
3. Вървете/бягайте боси по земята и тревата – ако живеете така, буболечките, малките животинки и кърлежите ще ви считат за приятел.
4. Когато сте гладни, първо пийте вода – водата е жизненият “сок” на природата в нашия свят и в нашата Реалност.
5. Когато се къпете, дайте възможност на въздуха да ви изсуши – останете мокри и голи. След излизане от морето/басейна никога не се бършете – това е най-добрия механизъм (след храненето и спорта на открито) да изградите силен имунитет. Ако е студено – правете лицеви опори, гимнастика, тичайте, загрейте се, но не се бършете!
6. Изградете разбиране и вяра (у себе си и децата), че когато сме сред Природата, всъщност сме в къщи – това е мястото, откъдето идваме всички, нашият пръв, истински и последен дом. Носим ли това разбиране, Природата се “грижи” за нас.
—
НЕПОЗНАТАТА КОЖА: Повърхността на човешката кожа е леко кисела – за да може бързо да унищожава (и прогонва) външни болестотворни микроорганизми.
Колкото по-гола е кожата и и повече изложена на атмосферен въздух, на природни температурни влияния и пряка слънчева светлина, толкова по-бърза е информацията, която кожните клетки получават за външните интервенти.
Постоянно постъпващата информация дава правилния начин на реагиране, като връзката “имунна система-мозък” се поддържа в действена готовност.
Облечем ли кожата (когато не е необходимо), спираме потока от информация – все едно да запушим ушите на някого и да очакваме да чуе нещо.
Постоянното потене в собствените дрехи (поради мързел да се съблечем, да се събуем боси и интелектулна инертност) кара кожните рецептори да реагират враждебно спрямо остатъците от потта, от повърхностния слой загинали клетки и това обърква имунната система.
Когато живеем по начин, изпращащ подвеждащи сигнали от:
– кожата (запушена от пот, от мазила и навлечена)
– дробовете (цигари, липса на чист въздух и спорт)
– стомаха (претрупано и зловредно хранене, алкохол)
– тънките черва (виж за стомаха)
– дебелото черво (виж за стомаха)
– черния дроб (алкохол, лошо хранене, липса на спорт)
… в един момент започва срив на имунната система.
Оттам нататък се влиза в познатия болестен цикъл (настинки, стомашни неразположения, недобро храносмилане, синдром на раздразнения стомах, раздразнените черва, гастрити, колити, висок холестерол, висока захар и пр.)
Не искаме това, нали?
—
А ДЕЦАТА? От кого вземат маниерите, привичките, навиците и нагласата – да са леко (или не) облечени?
Да обичат (или не) движението и спорта?
Да се чувстват на място (или не) сред природата?
Да са боси (или не) през повечето време?
Да свалят (или не) ненужните дрехи щом започнат да се потят?
Не от приятелите.
Не от учителите.
Децата попиват и се учат:
От родителите.
От нас, възрастните.
От групата, общността, племето и народа, към които принадлежат.
Тогава?
—
УМЕСТНИ ДУМИ за нашия клуб:
Функцията и същността на клуба, на който съм водач, е хората да са здрави.
Имаме няколко секции (карате за деца и за възрастни, йога, Обща Физическа Подготовка, частни ученици и пр.), но идеята е, новопостъпилите членове да остават поне година и да участват активно в ежеседмичния клубен живот.
Така (новопостъпилите) се вплитат в дейностите, в мероприятията и стават част от общността. Именно чувството за общност (въпреки привидните различия) е, което неусетно влияе върху промяната и обогатяването на личния начин на живот, хранене и ежедневни навици.
В нашия клуб редовното трениране на открито, лекото тренировъчно облекло през цялата година, босото ходило (почти през цялата година), къпането в морето при отрицателни температури (на практика през цялата година), липсата на спортни добавки и тренировъчни медикаменти водят до дълготрайно здраве.
Много от членовете идват отвън с (някакви) отклонения в здравето: хернии, дископатии, язви, гастрит, колит, високо кръвно налягане, влошена сърдечна дейност, следоперативна проблематика, наднормено (или поднормено) тегло, страхови неврози, алергии и пр.
Останат ли за повече от година-две, болестите отшумяват.
Казано точно: в нашия клуб хората или не боледуват или боледуват толкова рядко и леко, че от гледна точка на външни лица, все едно сме вечно здрави. Именно здравето (а не единствено спортните постижения) е критерий за напредък.
Здравето има много измерения, но липсата на болести и отношението към Природата са основата, върху която стъпва всяко дълголетие.
Факт е, че нашият клуб е общност на здрави, спокойни, отзивчиви, доброжелателни, помагащи си и (почти) не-боледуващи хора.
—
“НА УЧИТЕЛЯ С ЛЮБОВ” – помните ли този стар, прекрасен, топъл, човешки и крайно поучителен филм със Сидни Поатие? За децата, които в началото бяха враждебни, а на края се отвориха, довериха се, приеха учителя за “свой”, почувстваха го и станаха приятели?
Въпросът, приятели, другари и другарки е: “Кой е нашият истински учител?”
Нашият истински (не наужким) учител.
И отговорът е…
Да?
Вече знаем.
Нашият истински учител е Природата.
Тя е всичко, което е извън нас и всичко вътре в нас. Всичко, което сме ние самите.
Дори и далечните звезди… сме ние.
—
В КРАЯ:
“Направени сме от звезден прах” – беше написал Карл Сейгън – “Когато умираме, се връщаме към самите себе си.”
Когато сме живи – също.
П.С: Ако сте съгласни с написаното или тази статия Ви е харесала, може да я споделите от бутоните по-долу, за да достигне до повече хора.