Мозъкът, стомахът, червата и теорията на конспирацията

Ще четете за:
– експеримент в Япония
– за снимката, хората и кислорода
– червата, лошото настроение, психиката и болестите
– тунелното виждане
– мрачната конспирация
– преходното звено
– светлина в края на тунела
– под звездите нощем
– всеки миг е нова възможност

ВЪПРОС №1: „Емо, вкъщи е някакъв ад. Мъжът ми крещи, детето не може да се концентрира върху уроците на компютъра, аз съм изнервена до краен предел и това няма край. Имам чувството, че нещо ще се случи и няма да издържа дълго. Дали има изход от това положение?“

ВЪПРОС №2: “ … и след всичко изпаднах в паника, която отключи дълбока депресия. Вечер като се върна от офиса, опитвам да дишам дълбоко, както съветваш, но като си помисля, че утре ще преживея почти същия ден, със същите хора и същите страхове, направо полудявам!“

ВЪПРОС №3: „… опитвам се да бъда уравновесена, да контролирам мислите си, но не се получава и изпадам във все по-голяма дупка.“


ОТГОВОР:
Преди повече от трийсет и пет години в Япония направиха експеримент:

На голям, международен, спортно-тренировъчен едномесечен лагер по карате, разделиха участниците на две групи.

Първата трябваше да живее в стриктен тренировъчен режим: тренировки, храна, почивка, медитация, сън и на следващия ден всичко отначало.

Втората група също спазваше режима, но имаше възможност (при желание) да напуска лагера, да се отдава на забавления и да разчупва монотонността на тренировъчното ежедневие.

В края на лагера между двете подбрани групи бе организирано състезание, на което…

С голямо изумление и съвсем неочаквано, лагерниците от втората група (с разчупения режим) победиха със смазващ резултат.

Изводите се налагаха от само себе си:

– че всяка еднотипна дейност, колкото и добре подбрана да е, в крайна сметка вкарва психиката, тялото и физиологията в състояние, сравнимо със забиването на компютъра.

– че разнообразието, разчупването на еднотипността, освежаването на целите и ежедневните приоритети винаги поддържа отлично себеусещане, предотвратява психо-сривовете и (ако използваме познатия израз) човек се чувства добре в кожата си.


ПОГЛЕДНЕТЕ СНИМКАТА:

Над 90% от хората се прибират в късния следобяд с убеждението, че са уморени, че трябва да се излегнат и да почиват.

Което и правят.

И турят кръст (буквално!!!) на здравето, енергията и живота.

Защото цял ден са дишали с една четвърт от дробовете, седяли са прегърбени, яли са боклуци, пили са кафета и сладки газирани, но не вода и, когато вечерта имат възможност да обърнат нещата…

Те лягат, пушат, пият и преяждат с нова порция боклуци.

При мен:
След приключване на работния ден, от десетки години графикът ми е: тренировки, понякога две, дори три или бърз, понякога твърде екстремен планински поход (снимката е точно от такъв поход) като увличам нови и нови хора.

Десетки, стотици, а както се очертава напоследък и хиляди.

Въобще не говоря за утринната гимнастика в началото на работния ден. Това е почти ежедневна ранна тренировка, натоварена до степен, която отговаря на сумата от едномесечните физически натоварвания на редовия гражданин.

Всъщност, приятели, говоря ви за кислород.

Кислород в природата, в горите и пространството около вас.
Кислород, който трябва да вкарате в дробовете си.
Кислород, който да влее плам в кръвта.
Кислород във всяка клетка, фибра и частица от тялото.

Кислород, който дава горене, бърза обмяна, чистота, енергия и желание за всичко.


ЗНАЕТЕ ЛИ, че липсата на енергия, потиснатостта и убитото настроение започват в червата?

Знаете ли, че чревните стени са изградени от високоспециализирани клетки, отделящи ензими, отговорни за нормалното смилане и разграждане на храната, които обаче…

… които обаче постоянно страдат от липса на кислород в тялото, защото човекът не се движи, пуши, пие алкохол редовно гълта антибиотици, обезболяващи, хапчета против газове и яде преработени храни, в които кислородът е липсващ?

Тръгнат ли проблеми с червата, автоматично губим цели колонии от добрата и крайно необходима бактериална флора.

Предполагам, знаете, че когато се наруши нормалната чревна флора, моментално настъпва застой в обмяната, тялото се изпълва с огромен брой отрови…

… които подтикват развитието на гъбични процеси, прим. известната Кандида?

А наясно ли сте, че ако нормалната чревна флора е съсипана, стомахът започва да проявява алкална (болестна) реакция, което понижава киселинността на стомашния сок и оттам качественото смилане на храната става в над 60-70% невъзможно?

В мозъка настъпва разнобой и неяснота по отношение противоречивите, взаимно изключващи се и смачкващи нормалната физиология, сигнали.

Резултатът е:
– тежки, мрачни настроения
страхови неврози
– епилептични пристъпи
или дори
– аутизъм и шизофрения.

Ако ви се струва пресилено, думите на д-р Робърт Кейд от Университета във Флорида би трябвало да ви отрезвят:

„… основният проблем при тежките депресивни състояния, аутизма и шизофренията е в тънките черва, които абсорбират бета-казоморфин-7 (разпаден продукт от млечния казеин), който в нормалния случай би трябвало да се разгражда до аминокиселини в тялото, а не до крайно дълги пептидни вериги.“

Накратко: нито храната е била храна, нито храносмилането е било добро, нито движението и дишането са били на ниво, а като прибавим и отровите от организма на майката, преминали през плацентата (от алкохол, тютюнопушене, прехранване, застой), се е образувал смазващ физиологичен коктейл…

… чийто краен резултат го виждаме навсякъде в хората около нас.

В наши дни.
Защото някога е било различно.


ТУНЕЛНОТО ЕЖЕДНЕВИЕ И СМАЧКАНАТА ПСИХИКА

Насложената липса на енергия се превръща в основна личностна черта на поведението.

Каквато и идея да бъде подхвърлена, какъвто и стимул да опитаме, към каквато и промяна да подтикнем такъв човек…

… всяка негова/нейна мисъл и импулс ще бъдат оцветени, преработени, видоизменени и претопени в тъмни, мрачни тонове, в бесперспективност, безнадеждност и липса на изход.

Житейският поглед на такива хора вижда нещата в еднотипна, невлияеща се от нищо права линия, все едно гледат напред (и живеят) в непрогледен, безрадостен тунел.

Каквото и да влезе в живота, ще бъде вкарано в безизходното тунелно възприятие.


МРАЧНАТА КОНСПИРАЦИЯ

Сега можете да си отговорите, защо:

– от година всички възможни режисирани (от външни фактори и тукашни властови предатели) новини задължително започват, изобилстват и завършват с мрачни прогнози, със статистика за смърт, насаждащи страх, паника и безизходност

– никой у нас (и по света) не говори за здравословно хранене, пресни плодове, вода и гладуване (това е почти наказуемо)

– в училищата липсват предмети, реално свързани със здравето, а песнички от типа „Зеленчуци, който не яде“ остават в миналото

– активното движение и спортът тенденциозно, постъпателно и методично биват стъпквани

– всячески се потиска естествения стимул на хората към движение на чист въздух, слънце и спорт на открито

– всичко, свързано с естествения (най-силния възможен) имунитет, придобиван чрез храна, спорт, закаляване, настроение и усмивка, бива принизявано до несереиозно, нереално, дилетантско, дори шарлатанско и вредно поведение.

Можете да си дадете точна и вярна сметка що за сбъркани, зловредни, фашизоидни и извратени индивиди са псевдо-лекарите (не забравяйте, че и Менгеле е бил лекар), които целенасочено се появяват десетки пъти дневно на екрана и ви:

– обработват
– внушават
– променят схващанията
– промиват съзнанието
– объркват разбиранията
– отчуждават от останалите хора
– насаждат противоречия
– разделят от близките
– убиват бъдещето на децата
– насъскват срещу жизнерадостните, смелите и енергичните

И още, и още.

Става въпрос за пари, които загубилите човешкия си образ, продали се, омърсени индивиди поставят над здравето, бъдещето и живота на хората, на народа, включително и на децата ни.

Приятели, другари и другарки!
Не се поддавайте!

Времето им изтича и знаем какво ги чака – погледнете историята, която задължително се повтаря и възмездието (некрасиво, но справедливо), което неминуемо настъпва.

Всяка античовешка мерзост е до време.


ПРЕХОДНОТО ЗВЕНО

Не, приятели, не говоря за преходното звено между маймуната и човека.

Такова звено няма.

Преходното звено в случая са стабилните, положителни импулси, които тялото изпраща към психиката, съзнанието и подсъзнанието, когато бъде вкарано в режим на:

– съобразено, здраво и чисто хранене
– редовно, неотстъпно физическо натоварване и спорт
– редовни дихателни упражнения и студови процедури
– активно познание и разширяване на кръгозора

Във всички хилядолетни традиции, медитативни практики и дисциплини за обучение на съзнанието и подсъзнанието, се следва правилото:

„Към психиката се тръгва чрез/през тялото“

В йога – чрез пози (асани) и промяна в храненето.

В бойните изкуства – чрез техника и физическо натоварване и умора до отвъд възможностите на тялото.

В тибетските, мюсюлманските и туземските (по цял свят) практики за концентрация – чрез извършване на еднотипни, повторяеми и твърде натоварени физически движния – пълзене с километри, въртене около собствената ос до припадък и бягане през пресечена местност в продължение на дни.

Обърканата психика, прикрепена към безволево тяло, винаги ще вкарва (собственика си) в тунел без изход.

При тренираното тяло, обаче, психиката се променя радикално
– става лесна за ментална авто-психо-пластика
– поддава се на съзнателни команди
– влияе се от изградените волеви импулси
– изчезват неконтролируемите инерционни нагласи

При тренираното и чисто (хранено правилно, с чисти черва, бистри телесни течности и пр.) тяло, психиката по абсолютно естествен и самостоятелен начин влиза в нормален, стабилен ритъм, лишен от болестни спадове, а най-важното е, че…

Здравото, чисто, тренирано тяло и психиката (към това тяло) са винаги в режим на динамично стабилизиране и активно равновесие.

В режим на самолекуване и вътрешна усмивка.

Сравнението с руските кукли „неваляшки“ (Ванька-Встанька), които винаги и от всякакво положение се изправят сами, без чужда помощ, е най-удачно.


СВЕТЛИНА В КРАЯ НА ТУНЕЛА

Простички, работещи ежедневни и ежеседмични действия за здраве, вътрешна чистота и здрава психика:

1) ЗАПОЧВАЙТЕ деня с движение – гимнастика, бягане, спорт.
Активното движение изпраща до мозъка ясни, недвусмислени и отчетливи сигнали за бодрост, единодействие на целия организъм и преобразува остатъчната (кафява, тежка) енергия в чиста, светла и интензивна жизненост.

2) ПИЙТЕ ВОДА И ЧАЙ НА ГЛАДНО
Неудобството е, че ще пикаете в пъти повече от останалия застоял народ, но в замяна на това ще изхвърляте всичките токсини от вредни храни и комбинации, от консерванти, Е-та, ГМО и оцветители, от Ония Самолетни Следи и какво ли не.

3) ПРАВЕТЕ един гладен ден в седмицата на вода и го прекарвайте в движение на открито, с приятели, близки или нови хора, с които се чувствате добре

4) ХРАНЕТЕ СЕ пестеливо, с малки порции, с просто приготвени ястия и винаги започвайте с пресен плод (ябълката бие всички останали) десет-петнайсет минути преди сядане на масата.

5) ВСЕКИ ДЕН ЧЕТЕТЕ
Имам предвид Книги От Хартия.
Книги С Корици и Страници, Които Се Разгръщат.

Никакви електронни уикипедични, екранни зловредности.

6) ВСЕКИ ДЕН ОСТАВАЙТЕ В ТИШИНА И СВЕТЛИНА
Пет-седем минути са достатъчни.

Седнете с изправен гръбнак, забавете дишането, затворете очи и усетете, вижте с вътрешния взор светлината, която влиза у вас в междувеждието (или най-общо през главата) и се насочва, изпълва и осветява цялото тяло.

Тази практика изличава, измива и отвява неспокойствието, нервното напрежение, успокоява стомаха и червата, поставя в баланс мозъчните импулси и ви изпълва с увереност и ясно определена, реалистична надежда.

7) ТРЕНИРАЙТЕ
Да тренирате, означава да полагате целенасочени, волеви и познавателни (изисква се знание) усилия.

Означава вглеждане, вслушване и надъхване на самите себе си в най-чист, армейски и, ако щете, оцелявъчен (все едно наистина се борите за оцеляване) вид.

Потенето чрез интензивно и гранично физическо усилие няма нищо общо с мързеливото и пасивно киснене в сауната, парната баня или свинското потръскване на сланините в джакузито.

Вие сте гъвкаво, жизнено, умно, интелигентно, борбено, оцеляващо и, все пак, диво животно.

Осъзнайте го, по дяволите!

8) ОБЩУВАЙТЕ С НОВИ ХОРА И ОБЩНОСТИ
Имам предвид на живо, лице в лице, очи в очи, на една ръка, на един дъх разстояние.

Никакви виртуални Фб-групички, онлайн псевдо-учители и видео-измишльотини.

Очи в очи.
Това е общуването.

Всичко останало е, без извинение, чикиджилък.


ПОД ЗВЕЗДИТЕ НОЩЕМ

Невъзможно е да излезете през нощта, да погледнете безкрая на звездното небе и… да започнете да се карате по махленски с човека, крачещ до вас.

Има моменти, които налагат смирение, мълчание и благоговение.

Нощем под звездите е точно такъв момент.

Човек се смълчава, дишането му се забавя и вътрешно се изпълва с въпроси, свързани с живота, разбирането за смърт, усещането, че целият всемир е едно цяло и че там някъде…

Там, някъде има Нещо, което Ни Мисли Доброто.
Нещо, с което можем да се разберем и без думи.
Нещо, което ни е близко.

Понятията за „смърт и край“ се изпразват от съдържание, защото самото естество на време-пространството и невъобразимият брой реалности, преливащи една в друга не оставят възможност за подобна логическа или, ако щете, чувствено-емоционална концепция, подчинена на разбирането за „от-до“.

Когато безкраят изпълни цялото ни същество, тесният черен тунел изчезва, страхът от Възможното Лошо избледнява и всичко се превръща в мека, ласкава, всепроникваща и приятелски настроена, даваща живот светлина.


В КРАЯ:
Край няма.
Всеки миг е нова възможност.

Но, ако решите да кажете нещо на себе си, да набележите или да си обещаете нещо, което ще промени живота ви, направете го.


П.С: Ако сте съгласни с написаното или тази статия ви е харесала, може да получавате най-новите публикации директно на имейл. Запишете се като натиснете бутона по-долу! 

*** Нова публикация всяка неделя! ***

Записване от тук >>

Вашият коментар