– за измислената “желязност” на здравето
– за родителите, децата, възпитанието, заедността и човеците зад “честта на пагона”
– за имунитета, който е ден за ден
– за невидимото излъчване, животните и природата
– нещата, за които избягваме да говорим
ВЪПРОС: “Ти очевидно си с желязно здраве, Емо. Как го постигаш?”
ОТГОВОР:
Здравето е много пластично, уязвимо и лесно променливо състояние, което всеки момент е в процес на разтегляне и преливане – от здраве към болест и обратно.
Нищо желязно няма в здравето – то е като вода в съд. И най-лекият наклон може да я разплиска.
Наклонът (или поддържането на хоризонталност) е Начинът Ни на Живот.
ЗДРАВЕТО зависи от:
– качеството на горивото (храната), дето го сипваме в резервоара (устата, стомаха, червата),
– от редовното движение на автомобила/тялото (като стоим на едно място клеясва и ръждясва)
– начина на мислене (онзи, който стои зад волана – мозъкът и интелектът) – един ще го кара и експлоатира редовно и разумно, друг ще го съсипе с кофти гориво, безумно каране и недобра поддръжка.
Какъв човек стои зад челото ви, приятели – зад кормилото на самите вас?
Толкова е простичко, че и идиот ще го разбере.
И тук вече нещата опират до завещаното, т.е. възпитанието от родителите и генетичното наследство.
АКО СТЕ ВЪЗПИТАНИ в дух на непримиримост, ако са ви вменени ежедневни естетични и здравно-хигиенни навици (не с приказки, а със заедно правене с родителите), ако родителите ви четат книги, ако са интелигентни и образовани, те ще ви предадат всичко това.
Имах честта да съм син на офицер от истинската Българска Армия (той не използва връзки, за да ме вкара на топло и уютно армейско местенце – точно обратното), който:
– събота и неделя ме вдигаше в 06:00 (зиме и лете) за да направим заедно редовния половинчасов крос и леко плуване в река Дунав – живеехме в Русе. Всъщност събота в 05:30, защото по мое време ходехме на училище (в събота) и в 06:50 трябваше да сме в училищния двор за утринна гимнастика.
– на шестгодишна възраст ме записа да тренирам при най-злия треньор по тенис на корт (бях чул, че никой не искал да бъде при него), който още пред баща ми нареди да направя поне десет (направих осемнайсет) лицеви опори… с ходила качени върху стол.
ЗА НЯКОЛКО ГОДИНИ станах детски, после юношески шампион и бях поканен да се преместя и тренирам в гр. Рига (СССР), откъдето се тръгваше за големия, световен тенис – училището на Ник Болетиери и т.н.
Това бъдеще “увяхна” година-две след започването ми на средното образование – трябваше да отделям много време за математика, която не ми се удаваше.
Едновременно с тениса (още на шест години), “жестокият” офицер от БНА (баща ми) ме записа на плуване (водна топка). С водната топка стигнах до под кривата круша, но плувах бързо и ме използваха за началния спринт – да взема топката за отбора.
След десетина години успях да се добера до вицешампион за юноши на сто метра свободен стил.
После в армията, а след това в университета, където бях играещ треньор на отбора по карате.
И ТАКА – до днес.
Плуване, карате, тежести, йога, плуване в студени и много студени зимни води, силов и динамичен стречинг, съчетани с комплексни тренировки на открито.
На мен ми е приятно, изпълнен съм с желание и неудържим интерес, а това кара стотици хора да се увличат, да тренират с мен и да ме следват.
Е, да – и тонове книги за четене (в раницата ми винаги има поне една, дори насред блатата и планините), две завършени висши (във времето, когато българското образование беше водещо и външни, вкл. западни специалисти идваха за да сверяват своите методики) и всичкия чист въздух на света – почти всеки ден на открито, а събота и неделя само дето не спя в гората… понякога и това се случва,
Но началният тласък е от дома – от баща ми и майка ми.
От двамата заедно.
От тренировките, излетите и походите по българските планини – тримата заедно.
Заедно.
Разбират ли това днешните родители?
Днешите хора?
Днешните българи?
ВЪПРОС: “От казаното до тук, значи ли, че имунитетът и силната имунна система, Емо, трябва да се поддържат всеки ден?”
ОТГОВОР:
Именно.
Силният имунитет е най-измамното нещо, защото… не е възможен без ежедневно, всъщност, ежечасно поддържане..
В рамките на генетичната заложеност са възможни известни различия у хората, но в дългосрочен план всяко несъобразено използване на тялото, води до болест, ранна старост и преждевременна смърт.
Без изключение.
ПРИ ПОВЕЧЕТО ХОРА имунната система е в постоянен срив.
Объркано и претрупано хранене, абсолютна липса на активно движение (при положение, че природата ни е създала за движение), липса на питейна вода (при положение, че тялото ни е над 70% вода), тютюн, наркотици, алкохол, липса на нормални човешки отношения, убийствено и самоубиийствено мислене, убийствен и самоубийствен светоглед (и двете основани на страх и неразбиране на света около нас)…
Списъкът с кофти екстри е почти безкраен.
Това, че има периоди без (видима) болест, е на повърхността. Тялото постоянно опитва да се стабилизира, успява да удържи известно (кратко) време, а след това (вследствие на вътрешните пробойни) се поддава – настинка при смяна на сезоните и атмосферното налягане, грип, вирусна инфекция, чревни проблеми, вкл. и уж (изцяло външните) инсекти – прим. кърлежите.
Нашата имунна система кара тялото да подава определен тип излъчване и трептения в пространството, а това привлича, дистанцира, отблъсква или разгневява всичко – от микроорганизмите до големите животни.
ПРЕДПОСТАВКАТА за всяка болест (неразположение, физиологически срив) има своята основа в психиката и това е страхът.
Страхът (от смъртта, недоверието към природата, към въздуха, към животните, към хората наоколо, завист, ревност, страхът от бъдещето, всъщност страх от всичко) кара повечето хора да излъчват (в повечето случаи несъзнателно) неконтролируеми вълни от страх – навън и навътре.
Страхът навътре ни разболява.
Страхът, излъчен навън…
Запитвали ли сте се, защо има хора, които спокойно могат да разговарят и да играят с бездомни кучета, дори и с лъвовете в саваната, докато други привнасят страх и напрегнатост, които карат животните (малки, много малки или големи) да се дразнят, да включват на режим “страх и защита”…
И да нападат.
Вълците (чистачите на гората, но не само те) нападат и ядат само слабото, неоцеляващото и решеното да се предаде и да не живее.
Същото е и с хората, приятели, другари и другарки.
Влезте ядосани, озлобени и уплашени вкъщи и близките ви хора ще го усетят веднага – ще се стегнат, ще опитат да се оградят с невидима предпазна стена, ще се свие стомахът им и това няма да отмине за миг-два.
А необятната природа (в лицето на квантовите трептения, растенията, микроорганизмите, големите животни и т.нар. уж, нежива природа) усеща всичко на мига.
Нашата вътрешна промяна и състояние са нейна промяна и състояние… към самите нас.
И природата знае: приятел ли сме, враг ли сме, мъжко ли сме или женско (в дивата природа няма джендъри), ще ни яде ли или ще дойде да се погали с нас.
Е… още ли мислите, че здравето ни (моето, твоето, нашето, тяхното, на всички) е само някакво индивидуално състояние, несвързана с нищо парадигма, която никого не интересува?
Я пак?
Темата е интересна (не става въпрос само за кърлежите и лъвовете), но е дълга и не е цел на настоящата публикация. На заниманията по йога говоря, разискваме и разглеждаме тези и още куп зависимости между нас и природата.
КАКВО ВИ КАЗАХ:
Здравето не е диети, фанатично почасово пиене на вода, спазване на идиотски, уж, здравни правила, медитативно зяпане в една точка и блеене на заветната чуждоземщина “Оммм мани падме хум”.
Някой българин да разбра нещо от последното?
Здравето не е листче с миришещи на химия заръки от наблъскан с добавки спортен инструктор, иносказателни псевдомъдрости от гуру с отнесен поглед, с тегло четирийсет и пет килограма, без деца и без семейство, от титулуван диетолог с наднормени килограми или предписания на пушещ, хъхрещ и очевидно, болен доктор.
Здравето не е и аполитично, извънвремево бягане от ежедневието, защото иначе…
Защото иначе, приятели, другари и другарки, какво бъдеще, каква страна, що за държава и какъв живот ще изградим и завещаем на децата си, които, уж…
…които толкова се бием в гърдите, че обичаме?
Или поне така твърдим…
…докато пушим, псуваме мъжествено и още по-мъжествено си налягаме парцалите с бира в ръка в къщи пред телевизорите.
Любов необяснима, знаете израза.
В КРАЯ:
Природата се нуждае от нашето здраве.
Близките ни се нуждаят от нашето здраве.
Здравето на децата ни чака нашето здраве.
Здравето на страната ни… и то нас чака.
Простичко и разбираемо е.
П.С: Ако сте съгласни с написаното или тази статия Ви е харесала, може да я споделите от бутоните по-долу, за да достигне до повече хора.