Как да се справим с отровите в храните?

   Пликът с развалената пача или пилешко-рибни и свинско-зеленчукови истории

   ВЪПРОС: „Как да неутрализираме отровите в месото и зеленчуците, Емо? Напоследък и за рибата говорят, че съдържала олово и не знам какво още. Убедена съм, че голяма част от болестите, които ни застигат постоянно, се дължат на тая всеобща замърсеност. Ти как постъпваш?“

   ОТГОВОР:
   Е… видно е, как (по)стъпвам.

   Стъпвам много внимателно от ранна утрин (забележете мъглата и наддавайте за точния час), защото под мен са двайсет метра отвесна скала и, ако объркам крачките, ще си отида много преди Световната конспирация и Монсанто да ме отровят с ГМО-културите, с пестицидите и оловото в рибата.

   И с кемтрейлса (chem trails).

   И ще е пълно с народ, дето ще потрият ръце „Знаехме си, че тъй ще свърши… тоя.“

   ЗНАЕТЕ ЛИ, че след всяко ядене по повърхността на стомаха и червата остава токсично лигаво покритие, което е толкова по-дебело, колкото:

   – по-голямо количество храна
   – повече смесвания на несъвместими продукти и комбинации
   – повече течности по време на хранене
   – повече захар и мазнини
   – повече мъртви храни (най-вече месо)

   … е имало по време на самото хранене.

   При наличие на заболявания на храносмилателната система (и на каквито и да са други вътрешни болести, дори обикновена „настинка“) отровната, токсична лига е винаги там – в завишени количества и завишена концентрация.

   Нагледно би изглеждало така: найлонов плик (стомахът), в който сте сложили развалена пача, развалени джумерки и… е-е-е, всичко друго от сорта. Представете си на какво ще мирише и как ще изглежда, дори да изсипете мазната свинщина.

   Целият плик отвътре ще е омазан с нещо, което не бихте искали да остава вътре, във вас, нали?

   Ако не бъде премахнато, лигавото покритие затруднява на 70-90% работата на секретиращите власинки, опорочава поемането (сортирането, разпределянето) на необходимите хранителни вещества, но…

   …през него безпрепятствено преминават всички синтетични и химични отрови.

   Защо ли?

   Защото киселата лига буквално задушава, омаломощава и убива нашите защитници – клетките-бойци на имунната система. А тези, които се раждат, са слаби и небоеспособни.

   Но!

   ЗНАЕТЕ ЛИ, че ако лигавицата на стомаха и червата е чиста, хранителните вещества (стига да ги има) биват приети спокойно в кръвотока, а имунната система…

   Имунната система безпогрешно открива, възпира и неутрализира обикновените, химическите и промишлените отрови?

   НАШЕТО ТЯЛО, приятели, другари и другарки, е удивителна система, но трябва да знаем, как да го ползваме.

   Това не се учи в интернет.
   Смартфоните са безполезни.
   Информацията (по кухия американски, въобще западен образец) без практика, без знание, е празен сбор от подвеждащи факти. Уж, факти.

   Подходът е съвсем друг.

   Някой трябва да чете книги, да има образование, да се самообразова ежедневно, да се интересува, да е любопитен, да има светоглед, в който животът ден за ден, чалгата и лъскавите боклуци не съществуват, да има житейски приоритети…

   …в които въпросите за това откъде идваме, защо сме тук, кои сме ние, какво е животът и, в крайна сметка, отговорността…

   …към близките,
   …към децата (към тях най-вече),
   …към народа, страната, Родината (помните ли тая, вече забравена, думичка „Родина“?)

   …са истински, живи и действащи мотиви в ежедневието и личния живот.

КАК ДА ПРОЧИСТВАМЕ стомашно-чревната лигавица преди всяко хранене?

   СТЕПЕН №1 (най-ниска) Като изпиваме две до три чаши вода половин до един час преди сядане на масата.

   СТЕПЕН №2 (по-добра) Като смесваме трите чаши вода със сока на един (или половин) изцеден лимон.

   СТЕПЕН №3 (най-добрата) Като десет-петнайсет минути след сока от лимон и водата (те са задължителни), изядем с хубаво дъвчене една ябълка.

   С много, много, много, много, много хубаво дъвчене.

   Може и друг плод, но ябълката ги бие всичките.


ВЪЛШЕБНИЯТ ПРИДРУЖИТЕЛ И МАРКЕР – СЛЮНКАТА:

   Когато дъвчем достатъчно и ослюнчим отвсякъде храната, малките „маркирани“ от слюнката хранителни частици биват съпроводени и доставени до стомаха, където разпознаването им като добри и очаквани гости (свои хора), става на мига.

   Но!

   Знаете ли, че (на микро-равнище) слюнката „бяга“ от синтетичните (уж) хранителни вещества (не ги придружава, не ги маркира) и в стомаха те биват таксувани като врагове/интервенти?

   Т.е. още в устата се задейства защитата на тялото, но само при добро, достатъчно и обилно ослюнчване. Всяка течност, изпита по време на хранене (вода, сок, бира, кафе) блокира слюнката, буквално я пресича и разбива възможностите на имунната защита.

   Това са прости, но неимоверно ефикасни, рефлекторни, заложени от хилядолетията, вътрешно-физиологични дейности, за които милиони хора не знаят нищо, не се инересуват, не знаят как да си изградят вътрешни хигиенно-защитни навици или откровено не дават пет пари за тях.

   И така: оставени без маркер, отровните натрапници биват подхванати от бойците на имунната система – като открити, идентифицирани и изведени на светло, вражески шпиони.

   Изхвърлянето на „разпознатите шпиони“ извън тялото (чрез бъбреците, червата, дробовете, лигавиците, кожата) става (почти) безпроблемно.

   НЕРЕАЛНО И ЛЮБОПИТНО:

   Малко след 2002 г. в рамките на по-голям, международен експеримент, екип от френски учени извърши следното:

   В продължение на една седмица хранеха двайсет доброволци с продукти, в които имаше измерени по-високи стойности на нитрати и антибиотици.

   Първата група от десет души се хранеха без да дъвчат повече от обичайното, както повечето хора по света, пиеха течности по време на ядене, а накрая – захарен десерт.

   Количеството на отделяните (с урината, с изхождането) пестициди, нитрати и антибиотици (от месото) беше в рамките на три до двайсет процента от приетите. Т.е. между осем и девет десети от отровите е оставала в организма им.

   При втората група – тия с многото дъвчене, много вода на гладно и никакви течности по време на хранене, отделянето на приетите отрови е било… от 60% до 88%. Т.е. в тях е оставала от 4/10 до 1/10 от приеманите отрови.

   Изводите всеки може да си ги направи.

   Стига да имате желание за промяна.

   Между другото, френският експеримент не придоби гласност – беше заглушен (почти) тенденциозно, защото…

   След „защото“ продължете изречението сами.

   АМИ ЗЕЛЕНЧУЦИТЕ?

   Те не са само фибри, а вътрешни хигиенизатори и алкализатори (стабилизират стойностите на РН), които възстановяват осмотичното налягане и дават възможност на клетките да поддържат на високо ниво отделителните си функции.

   Което означава едно: че в тялото не се натрупват отрови, а ако има такива, се изнасят навън по възможно най-бързия начин.

   Приемът на зеленчуци е: поне два пъти дневно в сурова смесена салата от 120-200 гр.

   ФАКТ: НЕРЕАЛНО И ЛЮБОПИТНО – 2:

В началото на осемдесетте на ХХ век в индиийската академия на науките се провежда контролиран експеримент, в който участват десетки учени от цял свят.

   При експеримента майстор по йога глътва парче цианкалий с големината осеммилиметрово кубче. При обикновен, нетрениран човек това води до смърт.

   Попаднало в стомаха, кубчето цианкалий въобще не се разтваря и не се възприема от соковете. Ако това беше станало, човекът (майсторът по йога) би умрял за секунди.

   Но, забележете: един месец преди експеримента, йогинът изискал да се храни изключително чисто: много вода, покълнало жито, орехи, мед, малко мляко и плодове.

   След което организмът му (защитниците от имунната система) просто блокирал навлизането на цианкалия в телесните течности.

   Както виждате, нищо невероятно, а съвсем логична защитна реакция на един чист организъм, в който имунната система е в изключителна, (над)върхова форма.

   Експериментът с цианкалия бил проведен още два пъти в Руската Академия на Науките. Руснаците, крайно недоверчиви, проконтролирали всяка стъпка на майстора по йога, но…

   Но резултатът бил същият: цианкалият не подействал.

   Още по-любопитното е, че участникът в третия дублаж на експеримента бил обикновен руски „старец“ (мъдър човек, живеещ природосъобразно), който по свой самобитен начин, буквално преповторил подготовката на индиеца и, когато цианкалият навлязъл в тялото му…

   …не се случило нищо.

   Страшната отрова отново се оказала… кубче безвредна материя.

   Което е показателно на какво е способна нашата имунна система, ако не я тровим, съсипваме, убиваме и нокаутираме по десет пъти (най-малко) на ден.


КОГА СТАВА ИЗВЕЖДАНЕТО НА ОТРОВИТЕ от тялото?

   Запомнете:
   Имунната система, в екип с лимфната (до голяма степен те се припокриват) извеждат отровите в периодите на храносмилателно спокойствие – часовете, в които стомахът и червата са празни, спокойни и чисти.

   Говорим за гладуването.

   Това са часовете и дните, в които можем да подпомогнем имунните защитници (бойци), като не ги обременяваме с нови отрови, а ги оставим да се справят с натрупаните.

   Всяка храна (вкл. плод, плодов или зеленчуков сок) прекъсва работата по вътрешното очистване и това се усеща, но…

   …но от хората, които живеят така и имат изградено фино чувство за случващото се в тялото.

   Изграждането на такъв усет отнема до една година, ако включим редовно видовете глад в живота си:

   – утринен глад три-пет часа (зависи от часа на ставане)
   – еднодневен глад с вечеря
   – едноденонощен глад (от сутрин до сутрин)
   – дву-три-пет или повече дневен глад (ако има изключително сериозна болестна причина)

   Тези дни в едно от предаванията на д-р Щонова, поканената известна лекарка, специалист по ракови заболявания, говореше, как медицината отскоро е открила и наблюдава, че гладът (и занижената калорийност на храната), оказва недвусмислено решаващо въздействие върху премахването на раковите нагласи в организма.

   Което ме накара да се усмихна, защото преподавам това (и хиляди подобни здравословни подходи) от началото на 80-те на ХХ век.

   Съвсем просто е:
   Хората, които тренират в нашия клуб, (почти) не боледуват. Това се получава с всеки, който тренира при нас повече от година и половина – две.

   Трениращите в клуба се научават да спазват поне на 60-70% принципите на вътрешна хигиена в личния си живот и участват в десетките мероприятия по закаляване, спортни утра, зимни плувания в морето, походи, приключенско-изследователски дейности и пр.

   ЛЮБОПИТНО ЗА ЧИСТИЯ ВЪЗДУХ И СПОРТА

   Учудващо е, как почти никой не разбира наистина (ама наистина), какво се случва с нас, когато сме на открито и се движим активно: тренираме усилено, вървим бързо и преодоляваме височини.

   Знаете ли, че най-големият отделителен орган не са червата, а…

   Да?

   Най-големият отделителен орган, приятели, другари и другарки, са белите дробове.

   На тях се падат над 60% – 70% (и повече) от отделяните от тялото отрови.

   Но, има уловка:
– в затворено помещение процентите са до 40%
– в затворена задимена от цигари стая – под 10%
– на открито – над 50%
– в гора – над 55%
– край водопади – над 60%
– с всяко увеличаване на надморското равнище със 100 метра отделянето на отрови от белите дробове литва в небесата…

   …а над 800-1000 м. може да достигне 70% и повече.

   Колкото по-активно се движим (ако имаме интензивно мускулно усилие), толкова по-дълбоко и качествено е дишането и толкова по-чисто е тялото.

   Простият въпрос е: Колко от вас ще захвърлят от утре цигарите и колко от вас ще изведат днес семействата (децата си) някъде извън града, на високо, зелено и просторно?
   

ЗА НАДМОРСКАТА ВИСОЧИНА И ЧИСТОТАТА НА ТЯЛОТО

   С всеки метър над морското равнище тялото става малко по-голямо, защото теглото на въздуха го сплесква и стяга все по-малко.

   На 500 м. над морето кожата е по-разтегната, клетките имат повече пространство, „дишат“ по-спокойно, мембраните им са по-чисти, а алвеолите на белите дробове (наподобяващи чепка грозде) отделят много бързо мръсотиите.

   Като включим в сметката и чистия въздух, походите из горите, из планините, край реките, езерата и водопадите са буквално истински, пречистващ вътрешнофизиологичен душ – очистителна баня и сауна едновременно – за органите, течностите, клетките и процесите в нас.

   И ако пребиваването сред Природата е част от нашия обичаен начин на живот, наред със съобразеното хранене, спорта и разумното гладуване (след проста аритметика), се получава, че:

   Хората, които живеят така, имат отделяне на остатъчни телесни или привнесени отвън отрови в горния възможен диапазон – над 60-70%.

   За другите (застоял живот, липса на спорт, пушене, пиене, объркано и претрупано хранене, пребиваване в затворени помещения и пр.) отделянето на телесните и привнесени отрови се движи от 5% до 25-35%.

   Което означава едно:

– че тялото се препълва и постоянно е препълнено с мръсотии
– че тялото постоянно е във вътрешнофизиологично напрежение
– че имунната система работи в крайно затруднени условия и често търпи сривове, а в дългосрочен план – отива на кино
– Като следствие от горните три подточки: тялото периодично да впиза в очистителни кризи (повлияно от външни фктори – ниски температури, промяна на атмосферното налягане, вируси и пр.)

   СВЕТВА ЛИ ВИ ЛАМПИЧКАТА, приятели, другари и другарки?
   Светва ли ви лампичката какво пропускаме за себе си?
   Светва ли ви лампичката, защо сме ужасяващо болни?
   Светва ли ви лампичката, защо сме ужасяващо умиращи?

   Светва ли ви лампичката какво пропускаме във възпитанието и на какъв неосъзнат геноцид са подложени немалко деца в семейства, където цигарите, алкохолът, излежаването, липсата на спорт и неизлизането сред природата са издигнати в ранг на семеен облик?

   А светва ли ни лампичката къде, въобще, сме българите в последните трийсет-четирийсет години?

   Дали ще ни светне лампичката, че в незнанието си, в липсата на стремеж към себеобразование, в мързела, в некултурността и инертността си, ние задушаваме не само себе си…

   …не само семействата си,
   …не само децата си,

   …но и страната си, нашата Родина, която сме стиснали за гърлото – с неверието си, с нашето отстъпление от единството, с караниците си и с липсата на решение да излезем и да свършим заедно онази некрасива, кървава работа, която нас чака?

   Нарича се инстинкт за оцеляване, присъщ на всички живи същества и биологични видове.

   А на нас… присъщ ли ни е?

   В КРАЯ:
   „По делата им ще ги познаете“ (Матей 7:20)

   Та, кои са делата, дето ще ни умият лицето за пред идващите поколения?

 

Коментари

Коментари

Вашият коментар