Почивката, която не познаваме

Ще четете за:
– енергията е винаги с нас
– енергията не идва от добавки
– как да разбием ядрото на атома
– дишането през носа и енергията
– изчистване на отработената кафява енергия
– обмяната на веществата и психологията
– интелектуалната енергия
– широките простори на Мирозданието
– почивката, за която ви говоря
ВЪПРОС: “Как почиваш, Емо? Интересно ми е, след толкова тренировки, лагери и това интензивно спортно ежедневие, как възстановяваш енергията си?”
ОТГОВОР:

Нямам необходимост от възстановяване на енергията.

Тя е винаги с мен, в мен и около мен.

Където и да отида, има я.

ИМА ЛИ ИДИОТ, който да допуска, че живеем в някаква черна дупка, извън времепространството, в която няма никаква енергия?

Около нас, приятели, е въздухът, който ни оживотворява.

В нас, в реките и езерата е водата, която ни носи свежест, бодрост и живот, разбира се.

Имаме и храната, с която се зареждаме неколкократно на ден.

С нас са близките, които ни дават подкрепа и спокойствие, а това отново е енергия.

Имаме приятелите, другарите и съмишлениците.

Казано точно, живеем и битуваме в невъобразим океан от колосална енергия, от който черпим живот, вдъхновение и емоции. Ние сме топче в супа топчета и където и да отидем, винаги сме в супата.

Е, в кой невъзможен ъгъл на Земята, Космоса и Вселената би се вместило онова предполагаемо “бяло петно”, където бихме останали без енергия?

ВЪПРОСЪТ за възстановяването на енергията ми го зададоха на лагера в Странджа и отговорът ми бе, че просто… спя.

Хората се разсмяха, защото е очевидно, че всички спят, но…

Но според масово наложеното, добре обмислено внушение, никой не може да се възстанови само чрез сън.

Били необходими добавки от
– витамини
– минерали
– смесени мулти-витамини и мулти-минерали
– тонизиращи субстанции
– енергизиращи напитки
– уж, естествени билкови смеси
– рибени и етерични масла
– извлеци на екзотични растения и животни

И още, и още.

За себе си:

Не се уморявам, а просто изчаквам да премине натоварването в коленете, предвид трите (правилно прочетохте – трите) операции, вследствие на спортни травми.

Никога не ми е необходима отпуска, за да почивам.

Никога не съм ходил на почивка, където и да било.

Не са ми нужни тишина, лазурен бряг или медитативна музика.

Защото, където и да отида, ги нося в себе си.

Начинът ми на живот и нещата, с които се занимавам, са като динамото на велосипеда – зарежда се от движението на колелата, не от бездействието им.

ВСИЧКИ ЗНАЕМ, че разбием ли ядрото на атома, следва страховита експлозия.

Предизвиква я освобождаването на колосалната, невъобразимата, концентрирана енергия, затворена в малката трептяща топка, която условно наричаме “атом”.

Въпросът ми, приятели, другари и другарки, е:

Знаете ли колко атома има в една хапка храна?

Знаете ли, че колкото повече дъвчете, толкова повече разбивате храната на крайно малки частици, които
– се разграждат отлично от стомашния сок
– биват разделени на молекулярно и атомно ниво

– съдържат енергия колкото стотици хиляди атомни бомби

А повечето хора дъвчат надве-натри, гълтат цели парчета, които преминават (почти) непроменени през храносмилателната система и биват изхвърлени.

Казано точно, пропиляваме енергията, която Природата ни дава, енергията сред която сме и енергията, която сме и (понеже не вярваме на същата тая Природа) отиваме до аптеката, за да търсим енергия във фармацевтичните измишльотини.

Е, докога така?

ДИШАНЕТО ПРЕЗ НОСА И ЕНЕРГИЯТА

Наблюдавали ли сте как потрепват ноздрите на човек, който е
– уплашен
– превъзбуден
– готов да се защитава

– с изострено внимание

Същото е с дивите животни, които се изправят пред опасност или дебнат плячката си.


Работата на физиологическия комплекс “нос” (мускули, рецептори, власинки, невропроводимост и пр.) е пряко свързана с работата на червата и имунната система.
 

Дишаме ли през носа, изпращаме на нашия “втори” мозък (червата) сигнал “Всичко е под контрол, действайте!”. Така впръсканите в кръвта и тъканите адреналинови субстанции се усвояват най-добре.

Обратно: започнем ли да дишаме през устата, посланието към психиката и физиологията е:
– страх ме е
– уплашена/а съм
– опасността е непреодолима
– не мога да се справя

– предавам се

Извън това, чисто физически, лигавицата на гърлото изсъхва, изпраща послание за загуба на вода, за навлизане на хиляди чужди тела и вместо да пестим силите си, ние
– губим витамини, минерали и белтъци
– губим вода
– допускаме в тялото десетки активни интервенти

– караме имунната система да се занимава с нововъзникналата ситуация, за която сме виновни ние

И още, и още.

В крайна сметка умората настъпва много по-рано от истинските възможности на организма.


И в още по-крайна (и кофти окончателна) сметка здравето отива на кино твърде, твърде рано.
 

Не искате това, нали?

Ами затваряйте си устата, освен ако държите да сте жалка имитация как рибите дишат на сухо.

НА ЕДНА ОТ ТРЕНИРОВКИТЕ в Странджа (при малко над нулата, при леден дъжд, боси и голи до кръста), бяхме дотолкова концентрирани, дотолкова надъхани и в емоционално приповдигнато настроение, че студът и дъждът не само не ни спряха, а точно обратното: имахме чувството че сме непобедими, неуязвими и неунищожими.

Тренировката продължи четирийсет минути и веднага, в същата минута, започна следващата – отново под дъжда, в настъпващия вечерен мрак.

И това, след шест или седем тренировки, започнали преди почти дванайсет часа, още в 06:30 при изгрев слънце.

Емоционалното зареждане е особен, ежедневно съпътстващ ме феномен – всяка вечер след цял ден работа, вместо да се прибера в топлото вкъщи и да легна на дивана, нарамвам сака и поемам към залата.

Колкото и да съм бил унил след ежедневните глупости на работното място, час и нещо по-късно съм раздвижен, отново изпълнен с настроение и зареден с невъобразима енергия.

Приказките “Как да отида да тренирам, като съм толкова уморен след работа?” са думи без съдържание. Те показват невъзможността да надскочим момента и непознаването на начина, по който се обновява енергията в човешкото тяло.
ЗАПОМНЕТЕ:

Когато тялото е в режим на
– недостатъчна физическа дейност (в службата)
– постоянно потиснато настроение
– постоянно потиснато себеизразяване
– постоянно притеснение

– липса на чист въздух и простор

… у него се натрупва емоционално неотработена енергия, подобна на мръсно-мътна, кафява обвивка, която занасяме и вкъщи. Тя се разлива навсякъде, просмуква се във всичко и създава предпоставка за невъзможност да се освободим от ежедневното напрежение.

Ето защо хората периодично изпитват желание да се отдалечат от дома (да отидат на почивка), от работата и обичайните ежедневни дейности.

Това, разбира се, не помага и човек периодично се препълва с тежест, умора, неосъзнато безпокойство и не е в състояние да се концентрира върху решаването на важните проблеми.

В замяна на това се оставя на “бързите” и неносещи бъдеще действия – алкохол, цигари, наркотици, покупки и пр.

Какво ви казвам, приятели, другари и другарки?

Говоря ви за задължителната психо-физическа хигиена (по подобие на утринното измиване, вечерния душ и сауната), която ще издигне на ново ниво настроението, физическото ви себеусещане, важните аспекти на бъдещето и здравето ви занапред.

ЗАТЛАЧЕНАТА ПСИХО-ФИЗИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ, затлачените телесни течности (лимфа, кръв, слуз), сривът на хормоналния баланс и общата бавна обмяна водят до мътно излъчване и застойни психо-състояния, които…

… които са в основата на смазващите страхове, на притесненията, на модните паник-атаки и депресии.

Над всичко, обаче, е липсата на знание, познание, на недостатъчна или липсваща вяра и кураж да застанем пред страховете си и да тръгнем срещу тях.

Притеснението изтощава и изземва енергията.

Страхът ви оставя без сили.

Липсата на познание и вяра ви лишава от Път и Бъдеще.

Говорили ли са родителите ви с вас за тези неща?

Възпитали ли са стремеж към познание у вас?

Вие правите ли го със своите деца?

Ще ви задам въпрос:


Ако знаем и съзнаваме (с цялото си същество, с всяко косъмче и всяка пора), че сме деца на Природата (бог), че от нея идваме, че тя е нашата майка и извън нея няма нищо, което да ни заплашва и да ни навреди, от какво всъщност бихме могли да се страхуваме?
 

Ако знаем и съзнаваме, че смъртта е просто вербална фикция, защото енергията (т.е. ние самите) никога не умира и е в постоянно движение и самообновление, от какво бихме се страхували?

Има ли нещо, което би изземвало енергията ни… освен ако допуснем изкуствения мрак на незнанието у себе си?

„Ако Бог е на наша страна, кой ще бъде против нас?“ (Римляни, 8:31).

АМИ ИНТЕЛЕКТУАЛНАТА ЕНЕРГИЯ?

За себе си:


Всеки ден намирам поне двайсетина минути (поне!), през които да остана с книга в ръка и да почета – художествена литература или документалистика. Не чета ли, се чувствам празен и тъп.
 

Четенето ме подтиква да откривам нови възможности за поглед върху ежедневието, нови посоки за излизане от нерешени ситуации.

Знанието е най-добрият залог за взор отвисоко и възможност да обхванем всичко в неговата цялост.

Именно възможността да видим нещата в цялост (а не да се вторачваме дребновато и заядливо в отделните объркващи детайли) е пътят за набелязване на цели, които ни отвеждат далеч напред и откриват красиви и примамливи хоризонти.

Този начин на функциониране кара хората да идват при нас, да тръгват заедно нас по Пътя, защото излъчваме сила и упование.

Ние, приятели, другари и другарки, имаме интелектуално-духовна същност, която често остава неразвита, ако човек се остави само на ядене, пиене, отделяне, низките дребновати страсти и тоталния отказ от идея за идния ден и бъдещето.

Не се оставяйте на леността и масовото отъпяване: четете книги (хартиени, не от лаптопа), слушайте оркестрова музика, интересувайте се от изкуство, проверявайте естетическите си критерии чрез изобразителното изкуство и скулптурата и носете на другите широта, простор и необятност.


ШИРОКИТЕ ПРОСТОРИ И НЕОБЯТНОСТТА са навсякъде около нас, включително и в нас самите.
 

Погледнете небето, осъзнайте Космоса, вникнете в съществуванието на Вселената и ще откриете простори, които граничат с приказните мечти от нашето детство.

Осъзнайте, че дори да навлизаме навътре в материята (вкл. в човешкото тяло), се изправяме пред необятност и разстояния, които са също толкова грандиозни, както и космическите.

Всъщност, разстоянията навън (Вселена) и навътре (материя) са абсолютно едно и също – невъобразим цветен океан от вечно движеща се енергия без начало и без край, която създава видимите, не толкова видимите, невидимите и изцяло неосезаемите феномени и всичко това се върти, прелива, смесва, оглежда се едно в друго и…

… именно това е неспирният, всемирен кръговрат, в който:

1) Участваме съзнателно, със знания, умения, вяра и желание
или

2) Участваме абсолютно несъзнателно, по инерция, без желание, с мрънкане, противопоставяне и неверие

Екстрите и последствията от (1) или (2) си ги създаваме сами.

Не са ни виновни кармата, господ, адът, раят и пр. човешки интерпретации на Огромната Реалност, от която сме създадени и в която сме поканени да участваме – с мисъл, умения и възможности.
ПРИЯТЕЛИ, СЪМИШЛЕНИЦИ, ДРУГАРИ И ДРУГАРКИ:

Носите ли необятността на Мирозданието в себи си?

Усещате ли във всеки миг пулса на времето и пространството?

Проектирате ли простора във всяко нещо, което правите?

Вървите ли заедно с Природата в обикновеното ежедневие?

Създавате ли широта и възможности в отношенията си с децата, близките и всеки, до когото се докоснете?
ПОМНЕТЕ, НОСЕТЕ И РАЗЯСНЯВАЙТЕ!

Не сме затворени и ограничени в тяло.

Тялото е нашата стълбичка към необятността и безкрая.

Та, въпросът (again) е:
Ако осъзнаем, че винаги сме в океан от енергия, откъде, по дяволите, ще дойде умората?

В КРАЯ:
Точно за тази почивка ви говоря.

П.С: Ако сте съгласни с написаното или тази статия Ви е харесала, може да я споделите от бутоните по-долу, за да достигне до повече хора.

Leave a Comment

Ако си съглсен с написаното до тук,
може да харесаш страницата във Facebook!

Емил Златев - здраве, спорт, хранене