Нямам необходимост от възстановяване на енергията.
Тя е винаги с мен, в мен и около мен.
ИМА ЛИ ИДИОТ, който да допуска, че живеем в някаква черна дупка, извън времепространството, в която няма никаква енергия?
Около нас, приятели, е въздухът, който ни оживотворява.
В нас, в реките и езерата е водата, която ни носи свежест, бодрост и живот, разбира се.
Имаме и храната, с която се зареждаме неколкократно на ден.
С нас са близките, които ни дават подкрепа и спокойствие, а това отново е енергия.
Имаме приятелите, другарите и съмишлениците.
Казано точно, живеем и битуваме в невъобразим океан от колосална енергия, от който черпим живот, вдъхновение и емоции. Ние сме топче в супа топчета и където и да отидем, винаги сме в супата.
—
ВЪПРОСЪТ за възстановяването на енергията ми го зададоха на лагера в Странджа и отговорът ми бе, че просто… спя.
Хората се разсмяха, защото е очевидно, че всички спят, но…
Но според масово наложеното, добре обмислено внушение, никой не може да се възстанови само чрез сън.
И още, и още.
За себе си:
Не се уморявам, а просто изчаквам да премине натоварването в коленете, предвид трите (правилно прочетохте – трите) операции, вследствие на спортни травми.
Никога не ми е необходима отпуска, за да почивам.
Никога не съм ходил на почивка, където и да било.
Не са ми нужни тишина, лазурен бряг или медитативна музика.
Защото, където и да отида, ги нося в себе си.
ВСИЧКИ ЗНАЕМ, че разбием ли ядрото на атома, следва страховита експлозия.
Предизвиква я освобождаването на колосалната, невъобразимата, концентрирана енергия, затворена в малката трептяща топка, която условно наричаме “атом”.
Въпросът ми, приятели, другари и другарки, е:
Знаете ли колко атома има в една хапка храна?
– съдържат енергия колкото стотици хиляди атомни бомби
А повечето хора дъвчат надве-натри, гълтат цели парчета, които преминават (почти) непроменени през храносмилателната система и биват изхвърлени.
Е, докога така?
ДИШАНЕТО ПРЕЗ НОСА И ЕНЕРГИЯТА
– с изострено внимание
Работата на физиологическия комплекс “нос” (мускули, рецептори, власинки, невропроводимост и пр.) е пряко свързана с работата на червата и имунната система.
Дишаме ли през носа, изпращаме на нашия “втори” мозък (червата) сигнал “Всичко е под контрол, действайте!”. Така впръсканите в кръвта и тъканите адреналинови субстанции се усвояват най-добре.
– предавам се
– караме имунната система да се занимава с нововъзникналата ситуация, за която сме виновни ние
И още, и още.
И в още по-крайна (и кофти окончателна) сметка здравето отива на кино твърде, твърде рано.
Не искате това, нали?
НА ЕДНА ОТ ТРЕНИРОВКИТЕ в Странджа (при малко над нулата, при леден дъжд, боси и голи до кръста), бяхме дотолкова концентрирани, дотолкова надъхани и в емоционално приповдигнато настроение, че студът и дъждът не само не ни спряха, а точно обратното: имахме чувството че сме непобедими, неуязвими и неунищожими.
Тренировката продължи четирийсет минути и веднага, в същата минута, започна следващата – отново под дъжда, в настъпващия вечерен мрак.
И това, след шест или седем тренировки, започнали преди почти дванайсет часа, още в 06:30 при изгрев слънце.
Емоционалното зареждане е особен, ежедневно съпътстващ ме феномен – всяка вечер след цял ден работа, вместо да се прибера в топлото вкъщи и да легна на дивана, нарамвам сака и поемам към залата.
Приказките “Как да отида да тренирам, като съм толкова уморен след работа?” са думи без съдържание. Те показват невъзможността да надскочим момента и непознаването на начина, по който се обновява енергията в човешкото тяло.
Когато тялото е в режим на
– липса на чист въздух и простор
… у него се натрупва емоционално неотработена енергия, подобна на мръсно-мътна, кафява обвивка, която занасяме и вкъщи. Тя се разлива навсякъде, просмуква се във всичко и създава предпоставка за невъзможност да се освободим от ежедневното напрежение.
Ето защо хората периодично изпитват желание да се отдалечат от дома (да отидат на почивка), от работата и обичайните ежедневни дейности.
Това, разбира се, не помага и човек периодично се препълва с тежест, умора, неосъзнато безпокойство и не е в състояние да се концентрира върху решаването на важните проблеми.
В замяна на това се оставя на “бързите” и неносещи бъдеще действия – алкохол, цигари, наркотици, покупки и пр.
Какво ви казвам, приятели, другари и другарки?
—
… които са в основата на смазващите страхове, на притесненията, на модните паник-атаки и депресии.
Над всичко, обаче, е липсата на знание, познание, на недостатъчна или липсваща вяра и кураж да застанем пред страховете си и да тръгнем срещу тях.
Притеснението изтощава и изземва енергията.
Страхът ви оставя без сили.
Липсата на познание и вяра ви лишава от Път и Бъдеще.
Говорили ли са родителите ви с вас за тези неща?
Възпитали ли са стремеж към познание у вас?
Вие правите ли го със своите деца?
Ако знаем и съзнаваме (с цялото си същество, с всяко косъмче и всяка пора), че сме деца на Природата (бог), че от нея идваме, че тя е нашата майка и извън нея няма нищо, което да ни заплашва и да ни навреди, от какво всъщност бихме могли да се страхуваме?
Ако знаем и съзнаваме, че смъртта е просто вербална фикция, защото енергията (т.е. ние самите) никога не умира и е в постоянно движение и самообновление, от какво бихме се страхували?
Има ли нещо, което би изземвало енергията ни… освен ако допуснем изкуствения мрак на незнанието у себе си?
АМИ ИНТЕЛЕКТУАЛНАТА ЕНЕРГИЯ?
За себе си:
Всеки ден намирам поне двайсетина минути (поне!), през които да остана с книга в ръка и да почета – художествена литература или документалистика. Не чета ли, се чувствам празен и тъп.
Четенето ме подтиква да откривам нови възможности за поглед върху ежедневието, нови посоки за излизане от нерешени ситуации.
Знанието е най-добрият залог за взор отвисоко и възможност да обхванем всичко в неговата цялост.
Именно възможността да видим нещата в цялост (а не да се вторачваме дребновато и заядливо в отделните объркващи детайли) е пътят за набелязване на цели, които ни отвеждат далеч напред и откриват красиви и примамливи хоризонти.
Този начин на функциониране кара хората да идват при нас, да тръгват заедно нас по Пътя, защото излъчваме сила и упование.
Ние, приятели, другари и другарки, имаме интелектуално-духовна същност, която често остава неразвита, ако човек се остави само на ядене, пиене, отделяне, низките дребновати страсти и тоталния отказ от идея за идния ден и бъдещето.
ШИРОКИТЕ ПРОСТОРИ И НЕОБЯТНОСТТА са навсякъде около нас, включително и в нас самите.
Погледнете небето, осъзнайте Космоса, вникнете в съществуванието на Вселената и ще откриете простори, които граничат с приказните мечти от нашето детство.
Осъзнайте, че дори да навлизаме навътре в материята (вкл. в човешкото тяло), се изправяме пред необятност и разстояния, които са също толкова грандиозни, както и космическите.
… именно това е неспирният, всемирен кръговрат, в който:
2) Участваме абсолютно несъзнателно, по инерция, без желание, с мрънкане, противопоставяне и неверие
Не са ни виновни кармата, господ, адът, раят и пр. човешки интерпретации на Огромната Реалност, от която сме създадени и в която сме поканени да участваме – с мисъл, умения и възможности.
Носите ли необятността на Мирозданието в себи си?
Усещате ли във всеки миг пулса на времето и пространството?
Проектирате ли простора във всяко нещо, което правите?
Вървите ли заедно с Природата в обикновеното ежедневие?
Създавате ли широта и възможности в отношенията си с децата, близките и всеки, до когото се докоснете?
Не сме затворени и ограничени в тяло.
Тялото е нашата стълбичка към необятността и безкрая.
Та, въпросът (again) е:
—
П.С: Ако сте съгласни с написаното или тази статия Ви е харесала, може да я споделите от бутоните по-долу, за да достигне до повече хора.