ВЪПРОС:
“… и когато започна да тренирам, сърцето ми се качва в гърлото. Какво да направя, Емо?”
ВЪПРОС:
“Ако се затичам, дишането ми се накъсва и много бързо се изморявам, Емо. Това може ли да се промени с някаква дихателна техника?”
ВЪПРОС:
“Често не ми достига въздух, дори при нормално дишане през деня. Има ли някаква тренировъчна методика, с която това да се избегне?”
—
ОТГОВОР:
Онази вечер в залата един от мъжете, докато ме гледаше как правя набиране на лост, възкликна: “Абе, Емо, ти дишаш ли изобщо?”
Тогава вдянах, че
– дългите години състезателни тренировки (плуване, тенис на корт, карате, тежко ОФП)
– дългите години тежки физически натоварвания
– дългите години неспирна дихателна практика
– дългите години специализирано дишане
… и още, и още, и още…
Всичко това ми е дало мощен, дълбок, несъзнателен дихателен тренинг, просмукан (вбит като “втора природа”) във всяка клетка, във всеки орган и система, водещ до бавно, почти невидимо дишане, което…
Което правя във всеки миг, без дори да го осъзнавам.
Всъщност, това е най-важното: да правиш необходимото, точно когато не мислиш за него, т.е. тялото да извършва дейността абсолютно несъзнателно.
—
КОГА СИ ОТИВА ЗДРАВЕТО?
Отговорът е простичък: когато издишването ви започне да се скъсява.
С напредване на възрастта…
– от неправилна стойка
– от застоял живот
– от липса на физическо натоварване
– от неправилно хранене
– от вкостяване и неразтегливост на гръдната клетка
– от неправилен светоглед
… се получава намаляване на дихателния обем на белите дробове.
Тогава издишването намалява драстично (като времетраене и обем), а това е един от основните начини да изхвърляме телесните отрови.
Започва бавно, дългогодишно самоотравяне, което накрая води до преждевременна смърт.
За сметка на издишването, вдишването започва да става дълго, мъчително, все едно човек се бори за глътка въздух, но…
Но продължителността на вдишването не оправя нещата, напротив, нагнетява притеснение и страх, а тъканите и органите се изпълват с напрежение, което не си отива никога.
В крайна сметка, напрежението срива психиката, разваля единодействието между органите и системите, започват тежки, хронични болести и човек се приближава главоломно и необратимо към своя преждевременен край.
—
КОГА ВЪРВИМ ПО ПЪТЯ НА ЗДРАВЕТО?
И отново отговорът е простичък: когато издишването се удължи, когато се приближи и стане един път и половина по-дълго от вдишването, а дори и повече.
По време на тренировъчни действия (тежки тренировки, специализирана дихателна практика, дихателна практика във/под вода) издишването може да стигне времетраене два и повече пъти по-дълго от вдишването.
Многократната повторяемост в тренировките довежда тялото до състояние, в което новите (всъщност, естествени, но забравени, поради липса на физическа активност) дихателни съотношения стават физиологичен навик, досущ като естествените природни рефлекси.
Нека поясня и да повторя:
Съотношението Едно към Едно и Половина (или Едно към Две) е естественото дишане на физически и психически здравия биологичен организъм тук, на Земята.
Най-лесно това се установява при спящ човек.
Заставате до спящия и наблюдавате дихателния му процес. Ако издишването е по-дълго от вдишването, ако паузата след издишване е отчетлива и видима, значи имаме пред себе си здрав човек.
И обратното:
Ако вдишването е по-дълго от издишването, ако паузата след издишването е кратка или липсваща, човекът е в период на разболяване или вече е болен.
—
ПАУЗАТА СЛЕД ИЗДИШВАНЕ
Това, приятели, съмишленици, другари и другарки, е моментът на дихателно и физиологично равновесие, в който за кратко време човек не се нуждае от нищо и просто потъва в удоволствието на безвремието.
Защото Паузата След Издишване е именно тайният ключ към навлизането в Дълбоките нива на медитация – там, където времето и пространството се сливат, изчезват едно в друго и пред нас се откриват състояния, реалности и светове, за които само сме чували и чели.
И сме се питали, дали наистина ги има.
Е, има ги.
—
ОСНОВНИ НАСОКИ ЗА ДИХАТЕЛНА ПРАКТИКА
1) ФИЗИЧЕСКА АКТИВНОСТ
Необходимите условия са:
– интензивност малко над средната
– продължителност над седем-осем минути
Пример:
Скачаме на въже със средна интензивност. Дишането се удълбочава и вместо да спрем и да се откажем, ние леко увеличаваме интензивността и я поддържаме до надхвърляне на седем-осем минути.
Какво става в тялото?
При надхвърляне на средната интензивност, диафрагмата увеличава амплитудата си и човек (дори да не е тренирал дишането си) започва да диша цялостно, дълбоко и пълно.
Същото може да се прави с плуване, бягане, качване по стълби, със силови кръгови тренировки (крос-фит или нещо подобно) и пр.
Така работим в нашия Спортен Център.
Накратко:
При подобен подход ние научаваме така нареченото Пълно Дишане по естествен начин, което, всъщност, е Най-Добрият Начин.
Но е необходима редовност в тренировките, воля и настойчивост, а също така и желание да се докоснем до фините и тайни местенца на Своето Дълбоко Аз.
2) СПЕЦИАЛИЗИРАНА ДИХАТЕЛНА ПРАКТИКА (само начало)
Издишваме и започваме да правим пълни вдишвания и издишвания.
Един дихателен цикъл е Издишване и Вдишване
Правим пет-десет дихателни цикъла, след това издишваме до край (дори се привеждаме, за да изтласкаме въздуха от дробовете) и оставаме в пауза на бездиханност, доколкото ни е възможно.
Колкото по-дълга е паузата на бездиханност (при издишан въздух), толкова по-ускорено вървим по пътя на здравето, но…
Но…
—
НО СТИГАМЕ ДО НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО ХРАНЕНЕТО
Не е възможно сериозно задържане при празни гърди (пауза след издишване) и не е възможно Истинско Здраве, без съобразено, умно, планирано и пестеливо хранене.
Ако се тъпчем с какво ли не, ако преяждаме, ако смесваме безогледно храните, ако нямаме гладни паузи (дни), ако водата я пием по време на хранене…
Здравето никога няма да е с нас напред във времето и с напредване на годините.
И обратното:
Ако храненето ни е съобразено, леко, пестеливо, ако е простичко откъм брой продукти, ако преобладават суровите плодове и зеленчуци, ако пием достатъчно вода на празен стомах, ако имаме съобразени с пола, възрастта и телосложението ни редовни гладни паузи…
Е, тогава сме стъпили или вече вървим по Пътя на Здравето.
И именно тогава…
Да, приятели, съмишленици, другари и другарки!
Точно тогава започваме да разбираме, че чистият отвътре организъм започва да ни се отблагодарява, като прави естествени (без даже да опитваме) и относително дълги паузи след издишване, а това…
Това променя мисленето ни, променя светогледа ни и отношението ни към абсолютно всичко, защото…
Защото дишането е всъщност начин на мислене, а начинът на мислене води до промяна на ежедневното битие и изгражда Нов Живот.
—
В КРАЯ:
Имате ключ към здравето.
Имате ключ към опознаването на Себе Си.
Ами… действайте!
П.П: Ако сте съгласни с написаното или тази статия Ви е харесала, може да я споделите от бутоните по-долу, за да достигне до повече хора.