ВЪПРОС:
“Емо, вярно ли е, че като контролираме дишането си, ставаме господари на съдбата си?”
—
ОТГОВОР: При първия удобен случай – опитай.
Като минат трима-четирима (мургави, лекоатлетични) бежанци и посегнат на жена ти, ти седни на земята, кръстосай крака и… дишай. Додето ония работят по въпроса за мултикултурата, ти дишай с пълна концентрация и отдаване, мини през всичките чакри, развий онова вечно навито нещо – кундалини и, като Буда, открий вътрешната си усмивка и спокойствие.
Открий ги, защото отвориш ли очи… ще са ти нужни.
Ще разбереш директно, как се е развила съдбата, на която би трябвало да си господар, докато си дишал и си тичал нагоре-надолу по чакрите.
—
ВЪПРОСЪТ Е: За чий са ти вътрешното спокойствие и сила, след като не можеш да ги приложиш на практика – да спасиш някого, да се опълчиш срещу нещо, да преведеш някого невредим през опасностите и да бъдеш опора за слабите?
За сила и контрол ли става въпрос или за активно бягство от реалността и (ако щете) осъдително самозаблуждаване?
—
НЕКА СМЕ НАЯСНО: Изтокът е отличен пример, как приказни мотиви, представи и небивалици могат да бъдат вплетени в ежедневието. Бита и оцеляването там са трудни, често ужасно трудни и единствения начин да имаш нещо красиво е, като одухотвориш всичко около себе си и го погледнеш през калейдоскопа на приказките.
Преди време доста се смяхме, когато открихме, че обикновеният, известен на всички мъже прав юмручен удар, в едно от китайските бойни изкуства се описва като: “орелът, който е събрал сили на върха на планината, се засилва, разперва криле и се спуска с мощ и устрем надолу”
—
АЛЕКСАНДРА О’НИЙЛ обстойно описва този източен феномен, при който всяка случка се разглежда като част от невидимия свят – духове, приказни същества, ангели, деви, одухотворени животни (дракони, птици, риби) и, че ако правим едно или друго, ставаме приятели с тях и можем да контролираме действителността.
Бившата балерина (със степен на тибетски лама) дава и конкретни примери: как обичайните разкази за учители, прелитащи от един планински връх на друг, са най-обикновени фолклорно-битови митологизми, без реална (поне частична), основа.
—
В БЪЛГАРСКИЯ ФОЛКЛОР също присъстват подобни поверия – за тенеца (духа) на къщата, за самодивите в гората и пр.
Да не говорим за известния, уважаван от всички, български отшелник-светец Иван Рилски, за когото също се носят легенди, че умеел да прелита от връх на връх.
—
РАЗБИРА СЕ, медитативните дишания, при които се навлиза в области на ума, водещи до взаимодействие с пластовете на Обективната Реалност, са част от практиката на йога. Те са познавателни дишания – т.е. човек се докосва до феномени, които са постижими само за ясновидците или по време на внезапен транс – припадък, злополука.
Тълкуването на подобни “над-реални” наблюдения, обаче, е крайно хлъзгава, направо катастрофична материя и – поради липса на недвусмислени конкретни резултати – най-често води да под кривата круша.
—
ДА ПОДХОДИМ РАЗЛИЧНО: Как бихте реагирали на въпроса “Малко ли е, да контролираме здравето си?” Ако някой каже “малко е”, трябва да е идиот. Защото степента на здраве контролира, подтиква и подпомага (или спъва, унищожава) всички аспекти, съставляващи структурата на на нашия личен, аз-живот, а така също и живота на близките ни хора, чието съществуване (съдба?) е преплетено с нашето.
Ако сме здрави, ще растем по един начин. Ако сме болни – по друг.
Ако сме здрави, ще имаме един кръг от приятели. Ако сме болни – друг.
Ако сме здрави, ще имаме един набор от удоволствия. Ако сме болни – друг.
Ако сме здрави, ще имаме едни възможности за развитие, контакти и работа. Ако сме болни – ще са различни.
Ако сме здрави, ще имаме семейство, което ще е различно от семейството, което бихме имали, ако сме болни.
Ако сме здрави, ще възпитаме по един начин децата си. Ако сме болни – по друг, ако въобще ги имаме.
И т.н.
Продължете сами.
—
ДИШАНЕТО е в основата на здравето. Колкото по-тренирани сме, толкова по-бавно е дишането. Колкото по-бавно е дишането, толкова повече намалява честотата на сърдечния пулс. Тренираният, нисък пулс води до общо спокойствие, яснота на съзнанието и умение за адекватна преценка на ситуациите и проблемите.
Тези показатели са обективни и нямат нищо общо с ангели, деви, магии, легенди и пожелателност. Подходът е прост: планираш, действаш и отчиташ резултатите. Следващото планиране зависи пряко от постигнатите резултати.
—
СПОРТНОТО (ТРЕНИРОВЪЧНО) ДИШАНЕ е съвсем различно от медитативнто дишане.
Медитативното дишане (в известен смисъл) е физиологически ненужно: организмът живее свой живот и в един момент ние му нареждаме, как да диша, защото, ако го прави, ще получи еди-какво си – спокойствие, прозрение, включване на по-висши нива и пр. Гаранция никаква (дето се вика “гаранция – Франция”). Този тип дишане не води до физическа тренираност – в смисъл на спортна кондиция и подобрени физически/физиологически (по-бързо, по-високо, по-силно) възможности. Много добре тези липси са разгледани в предговора на проф. Драгомир Матеев към “Упражнения на йогите” (Ив. Миланова и Борисов), 1968-72
При спорта е точно обратното: Физическото натоварване подтиква организма да диша дълбоко (дихателният процес се променя естествено), за да бъдат обезпечени моментните физиологични необходимости. Казано иначе – физиология, механика, обмяна, ум и интелект работят в абсолютен синхрон под влияние на наложителността от оцеляване. Спортното натоварване води до обективни физико-физиологични промени с бавно, стабилно и естествено наслагване – здрав мускулно-сухожилен апарат, активни дробове, лимфа и лигавици, подобрено кръвооросяване (вътрешни органи, кожа, лице), подобрено храносмилане, бърза обмяна, бавно и спокойно дишане и здраво (вкл. и спортно) сърце.
—
В КРАЯ:
ИМАМЕ ГЛАВИ на раменете си. През зимата слагаме шапки. Надеждата е, шапките да стоят върху глави, в които има използваем мозък.
Не инертна, безволева мозъчна каша, подвластна на внушения, суеверия и глупости.
Иначе ставаме герои от приказката за Гюро, главата и шапката му.
П.С: Ако сте съгласни с написаното или тази статия Ви е харесала, може да я споделите от бутоните по-долу, за да достигне до повече хора.