Проблемът „схвана ми се вратът“, „боли ме гърбът“ и „ръката ми изтръпва откъм рамото“

Ще четет за:
– Зигфрид и сакралната точка
– невероятно, но факт!
– митът за изправената човешка стойка и гръбначните проблеми
– ода за смиреността
– достойнство и его
– всяко затваряне води до болест
– основните съставки в начина на живот
– близостта с природата
– животът е мълниеносно решение
– време за мълчание

ВЪПРОС: „Постоянно съм със схванат врат, Емо. Как да се избавя от това?“

ВЪПРОС: „… и все едно имам забит нож в гърба между лопатките, което често ми се случва. Какво мога да направя, че да не се получава?“

ВЪПРОС: „Ръката ми изтръпва откъм рамото и отива чак до пръстите. Рамото ме боли, понякога ми се схваща и вратът. Това за невролог ли е, Емо?“


ОТГОВОР:


Знаете ли, приятели, че пресечената точка между правата, свързваща двете рамена и вертикала на гръбнака, е буквално „сакрално“ място?

Във всички епоси по света има легенди за тази точка, но най-добре е представена в скандинавската митология.

Героят Зигфрид (като бебе) бил потопен във вълшебна река от майка си (историята наподобява тази за древногръцкия Ахил), но едно откъснало се листо от близкото дърво залепнало на гърба му, водата не успяла да го намокри и Зигфрид останал уязвим.

Впоследствие бил убит от стрела, забила се точно там.


НЕВЕРОЯТНО, НО ФАКТ!

Човешките същества, отгледани от животни, вкл. маймуни

– никога
– никога
– никога

… не вървят изправени.

Легендата за Тарзан е просто красива (абсолютно невъзможна) приказка.

Човешките бебета, изоставени и отраснали сами, без близост с хора, представляват безформена биологична купчина, която няма самосъзнание, няма никакво его и е подвластна само на първосигнални реакции, свързани със студ, горещина, болка, глад и страх.

Проблемът не е в неумението или липсата на физически възможности, а в пълната, тотална и безвъзвратна липса на его, което да накара човека да се почувства отделен, доминиращ, властващ, господар на природата (най-великата глупост) и превъзхождащ всичко останало.

Включим ли егото (една абсолютна илюзия, предназначена за социално властване, а не за намиране на храна), стойката моментално се променя, променят се телодвиженията, променя се погледът и това дава директно отражение на частта гръб-тил-глава.

Но!

Включването на Его вкарва задължително напрежение (властващите и доминиращите гледат да поддържат с всички възможни средства положението си, но това им коства усилия) и започват болките и напрежението в целия гръбначен стълб.

Най-отчетливи са в тилно-раменната и кръстно-поясната области.


МИТЪТ, че изправената поза на човека води до гръбначни проблеми, е абсолютна нелепост.

Достатъчно е да сравним статистиката на тежките гръбначни проблеми (защипвания, дископатия, ишиас, дискова херния, обездвижване) между хората в града и селото, където физическият труд е основен в ежедневието. Откриваме, че има и друго, освен изправената стойка, защото гръбначните проблеми в града превъзхождат в десетки пъти повече на глава от населението тези по селата, въпреки тежкия селски живот.

Да не говорим за първобитните племенни общности по Земята, където болките в гърба буквално липсват. Както и над 98% от болестите, характерни за градската псевдо-цивилизация.

Това „друго“ е именно интересното.


СМИРЕНОСТТА на хората, които са близко до природата води до общо клетъчно и тъканно спокойствие, до спокойна обмяна и общо правилно функциониране на вътрешните органи.

Когато е близо до природата, човек не се надува, не се самовъзвеличава, знае, че зависи от сезоните, от времето, оцелява заедно с животните и за него те са приятели, а не анонимно месо.

Когато знаеш точното си място, без да си изпълнен до козирката с болезнено честолюбие, дори да си притеснен от игрите на времето, всъщност си в осъзнато, всепроникващо вътрешно чувство на единение с околния свят, което…

Което въобще не може да се каже за градския човек, дето, уж, има всичко (покрив, ток, вода, храна, работа, някаква сигурност и пр.), но…

Но няма най-важното: чувството за топлота, приетост, задружност, другарство, общността на рода/семейството и смътното, но всеизпълващо, инстинктивно съзнание за Природата (бог, вселената, всичкото), която въпреки, че може да го убие, всъщност е негова майка и създател, изпълнена с могъща и необятна грижовност.

Откъсването от Природата означава нарушаване хода на енергията в човешкото тяло, блокиране центровете около и по гръбнака и…

И е въпрос на време (в зависимост от начина на живот и светогледа) да възникнат по-леки или по-тежки гръбначни отклонения.


ДОСТОЙНСТВО И ЕГО

Който е общувал с хора от селото (или такива, живеещи сред природата) е имал мигове на учудващо осъзнаване, че човекът пред него, без оглед на възраст, пол, ръст, интелект, образование и социален статус (може да е овчар или говедар), всъщност притежава истинско, спокойно човешко достойнство, което обаче е лишено от надутостта на градското его.

Достойнството не е дистанция и буди възхищение, уважение, за разлика от его-то, което предизвиква наложена дистанция, снизходителност, страх да не обидим.

Накратко:
Достойнството води до привличане, отваряне, стремеж да следваме, да бъдем близо до такъв човек и желание за общуване.

Егото, въпреки външните прилики с достойнството, по-често предизвиква несигурност в държанието на околните, неяснота в линията на поведение, усещане за страх и комплекси, напрежение, умора и в края на краищата, затваряне.


ПРИЯТЕЛИ, СЪМИШЛЕНИЦИ, ДРУГАРИ И ДРУГАРКИ:


Всяко

– усещане
– импулс
– явление
– чувство
– неизказана емоция

… което води до осъзнат (или не) стремеж към затваряне и несигурност, предизвиква блокаж на общия ход на Всички Енергии (фини, биологични, нервни, биотокови, вибрационни, светлинни и пр.) в човешкото тяло.

След време се натрупва многобройна симптоматика, която прераства в болест.

Периодът на натрупване на симптомите (кратък или по-дълъг) зависи от начина ни на живот (хранене, движение, спорт, дишане, почивка, забавления, отношения и вяра).


НАЧИНЪТ НА ЖИВОТ (пък бил той и градски) е основното комплексно обстоятелство, което може

– да тушира
– да задържи
– да възпрепятства
– да провокира
– да подтикне
– буквално да катализира

… генетичните предразположения и натрупаната болестна симптоматика.

Основните съставки в начина на живот:

1) ДВИЖЕНИЕТО (спорт, разходки, походи) разнася, трансформира и прочиства общата негативна енергия, която така или иначе се натрупва.

Най-важната функция на спорта и тренировките е, че отвлича съзнанието и подсъзнанието в светла и положителна посока, което води до общо отпускане, динамична релаксация и подобряване на всички телесни функции.

2) ХРАНЕНЕ
Без съобразено хранене Не Е Възможно Никакво Здраве.
Всеки път, в абсолютно всяка публикация пиша за храненето.

3) ДИШАНЕ
Дишането на дивана, на стола, пред компютъра е плитко, бързо, повърхностно и в дъното на дробовете остава огромна нераздвижена, мръсна маса (черни, токсични отпадъци, слуз), която с годините отравя целия организъм.

Без редовно дълбоко дишане в тялото се натрупва огромен кислороден недостиг, който съсипва имунната система, обърква кръвотока, снижава до минимум тъканното кръвоснабдяване и предизвиква (наред с всичко останало) изсъхване, обезводняване и сплескване на междупрешленните дискове.

4) РАБОТА ЗА ГЪВКАВОСТ
Очеизбождащо е, че ако сме с нормално тегло и имаме повишена гъвкавост, напрежението в ставите и гръбнака ще е много по-малко.

Гъвкавостта на тялото дава по-високи възможности за качествено отпускане, което влияе благотворно върху кръвоснабдяването, дихателния процес и психиката.

Разтегнатите мускули и сухожилия се хранят отлично, а това е основа за липса на ставно опъване, ставен дискомфорт и увреждане.

5) ТРЕНИРОВКИ ЗА МУСКУЛНА КОНДИЦИЯ
Мускулната кондиция означава не само хубав и стегнат външен вид, а синхронно тъканно трептене, което означава баланс в придърпването на еднотипните, заедно работещи мускули, примерно:

– дългите гръбни мускули (ляв и десен)
– раменните мускули (леви и десни)

Балансът между ляво и дясно може да е налице само, ако имаме редовна тренировъчна дейност с утежнения: със собствено тегло, с гирички, дъмбели, щанги.

Запомнете:
Без тренировъчна силова дейност уеднаквяването между ляво и дясно в човешкото тяло е невъзможно.

Повтарям: невъзможно.

Имам точна тренировъчна програма, върху която стъпвам, когато давам съвети или изготвям индивидуални оздравителни програми за болки в гърба, дископатии, ишиас и дискови хернии.


БЛИЗОСТТА С ПРИРОДАТА

Разликата, между хората в Природата и урбанизираните обитатели на бетонната псевдо-цивилизация е простичка:

Първите имат тихо и всепроникващо достойнство, докато вторите се пукат по шевовете от нездраво, пресилено, изнервящо и надуто като балон Его.

Не можем да се надуваме сред природата. Там сме прашинка във въздуха, песъчинка на плажа или капка в океана.

Капката сама по себе си е нищожна, но всички капки заедно образуват необятната водна шир.

Когато вървим по горската пътека, самочувствието, че сме единствени и неповторими приключва в мига, в който чуем тропота на препускащи насреща ни стадо диви прасета, водени от свиреп мъжки глиган.

Надувките и лигавите селфита по скалите увисват в секундата, когато разберем, че на сантиметри от пръстите на ръката, с която сме се захванали за напечената скала, ни фиксират котешките очи на ядосана пепелянка и езикът ѝ се стрелка между зъбите.

Плувайки по средата на голяма река, докато гордо се изживяваме като Джони Вайсмюлер (неповторимия Тарзан), изведнъж губим говор, картина, оставаме без въздух, изпълваме се с неконтролируем ужас и осъзнаваме, че сме попаднали в дълбок десет-дванайсет метра водовъртеж, който безмилостно ни завлича в дълбините.

Във всички тези, почти ежедневно възможни ситуации, егото помага, колкото ако сме без капка вода, но с пълна торба с пари насред Долината на смъртта: ползата е нулева.

Всичките изброени положения съм ги изживявал лично и, ако човек не се смири, не приеме обстоятелствата безпрекословно и не започне да действа спокойно и разумно, отива на кино.

Ами ако с нас е някой, за когото сме отговорни?

Някой, когото сме опитомили и той е опитомил нас?


Жена?


Дете, чиито уплашени очи се взират в нашите с очакване и надежда?

Ами, ако сме командири на група (взвод) и трябва да вземем мълниеносно решение?


ЖИВОТЪТ Е МЪЛНИЕНОСНО РЕШЕНИЕ

Мислите, че имате време?


Мислите, че дългите, безгрижни години са пред вас?

Поговорете с някой възрастен и ще чуете, че целият, уж, дълъг и предълъг живот, всъщност минава като миг.

Тъкмо си дете, за което летните месеци са безкрайни, но нещо прещраква, едно мигване и… вече покашляте уморено, додето старчески тътрите крака и почуквате с бастун по стълбите.

В самия край на пребиваването си на Земята осъзнавате, че наистина не можете да вземете нищо със себе си при прехода, освен…

Освен емоциите, топлотата, чувството за пълноценно изживяните мигове, които ще оформят вашата възможност, пропускателен билет за безпрепятствено преминаване към „следващото ниво“.

Целият „пропускателен билет“ е облечен (като подвързия) в тихото смирение пред необятността на мирозданието, което ти е дало възможността да участваш в изумителния, огромен и надхвърлящ ограничените човешки представи… кръговрат.

Но облечката (смирението и благоговението) на твоята житейска книга е възможна само, ако си я създал и поддържал тук, на Земята.

Без значение е дали си бил водещ в бизнеса, брокер на годината или преуспяващ… в каквото там, боже, какви глупости!

Имаме да разберем, да осъзнаем и да изпълним няколко простички неща, които носят истинската стойност на живота.

Няма ги в наръчниците, в справочниците и в кухите мотивационни семинари на коуч-светилата., но…

Но са вплетени в идващите от дълбините на времето легенди, митове, в приказките, преданията, в народните песни, в обичаите, в разказите вечер край огъня и в най-топлите, тихо прошепнати, човешки думи, които звучат познато, разбираемо и почти по един и същ начин на всички езици по земното кълбо.

Случайно съвпадение?

Вие кажете, приятели.


В КРАЯ:

Може би е уместно просто да помълчим… за да чуем.


С това се започва.


П.С: Ако сте съгласни с написаното или тази статия ви е харесала, може да получавате най-новите публикации директно на имейл. Запишете се като натиснете бутона по-долу! 

Нова публикация всяка неделя!

Записване от тук >>

Вашият коментар