ВЪПРОС: “Наистина ли смяната на зимното с лятно часово време ни влияе толкова, Емо?”
ОТГОВОР:
Не влияе.
Никак.
Ама съвсем никак. Никак по никак на ента по ента степен.
Но приказките по темата (ах, как влияе; ах, как променя стереотипа; ох, колко инфаркти…; ами инсултите; три месеца организмът не може да се нагоди… ; това е убийствено; и пр.) влияят на онези, които много искат да им влияе.
ПРЕДСТАВЕТЕ СИ, че току-що сте спечелили един милион. Два милиона. Десет милиона? Животът ви литва в небесата, а довечера (ах, довечера!!!) предстои смяна на времето.
Въпросът е: Колко и дали изобщо ще ви повлияе разликата в часа?
И простичкият отговор е?…
Ами… глупости.
Ще сте толкова превъзбудени, ще чертаете планове, ще обмисляте идеи, ще сте дотолкова “горе на черешата”, че някаква тъпотия, свързана с някакъв си час даже няма да достигне до вас и въобще няма да ви докосне.
Съзнанието ви ще е съвсем, съвсем другаде.
СЪВСЕМ СЪЩОТО Е, ако:
1. Сте влюбени.
2. Имате поставена (лична, своя) неотклоннна цел за деня.
3. Сте ангажирани с нещо, което ви интересува.
4. Сте увлечени (в работата, от книга, среща с истински приятел/и, подготвяте се за нещо хубаво).
5. Грижите се всеотдайно за някого и нещо.
6. Биете се (или участвате в дейност) за Родината, както е било през 1916 в Германия, а след това и в Англия. Точно тогава за пръв път е въведено лятно часово време.
7. Сте на път, на поход, изследвате непознати и тайни места.
8. Наблюдавате (букв. в захлас) живота в природата.
9. Участвате в изследователска и приключенска дейност.
10. Тренирате всеотдайно и упорито.
11. Имате ежедневие, отдадено на стойностни занимания и хора, които обичате.
И така – до края на света.
ЗА КАКВО, ВСЪЩНОСТ, ГОВОРИМ?
Колкото и да е жалко, дори обидно, говорим за масово бедно (лично, социално, групово, народностно) ежедневие, в което не се случва нищо интересно, в което денят (предначертан до болка) е приключил преди да започне.
Ежедневие, в което мечтите ни се разтварят, размиват, избледняват и изгубват в салатата и ракията след рабата. Разбирането ни за изкуството – в турския сериал, а житейският ни кръгозор се изчерпва с отпуската през лятото, с “като порастнат децата”, със Здравната каса и пенсионната реформа.
От там нататък… кучета ни яли.
Досущ като в песента на Тангра от “Оркестър без име” (… тук по тъмно започва денят и завършва със първа програма; … разпиляват се ден подир ден, просто няма какво да се случи)
КАЗАНО ТОЧНО: Ежедневието (в т.нар. “цивилизовано общество”) е претъпкано с толкова притеснения, обхванато е от толкова страхове, натоварено с бездна от незнание и е изцяло откъснато от зареждащия с енергия пристан на Природата, че всяка дребна глупост (като смяната на часа) постоянно клати лодката на живота ни и нерядко я обръща.
АНГЛИЙСКИЯТ ХУМОРИСТ Джером К. Джером съветва:
“Изхвърлете баласта зад борда! Нека лодката ви в живота да бъде лека и да носи само онова, което ви е нужно – уютен дом и прости удоволствия, двама-трима приятели, достойни за това име, едного, когото да обичате и който да ви обича, една котка, едно куче, една-две лули, храна и облекло дотолкова, доколкото са необходими, но малко повечко за пиене, защото жаждата е опасно нещо.
Ще видите, че тогава лодката върви по-леко и не може тъй лесно да се обърне, а обърне ли се, бедата няма да е голяма – добрата и здрава стока не се бои от вода. Ще имате време и за работа, и за размисъл, време да се опивате от слънцето на живота и да слушате соловата музика, която божественият вятър извлича от струните на човешките сърца край нас, време да… ” (“Трима души в една лодка без да става дума за кучето”)
ВСЪЩНОСТ, смяната на часовото време е ставане с един час по-рано и един час по-късно… един път в годината.
Един път в годината.
Само един.
Повторете го, за да осмислите, хе, хе, великия проблем.
Интересно, дали е възможно на някого въобще да му повлияе ставане с един час по-рано (един път в годината) и с един час по-късно (също един път в годината)?
Погледнем ли така, ще видим, че е смехотворно въобще да дискутираме подобен (несъществуващ) проблем.
ХОРАТА С НЕОБРЕМЕНЕНО СЪЗНАНИЕ нямат никакъв проблем със смяната на часа (респ. часовите пояси)
1. При дълги пътувания със самолет на етнически фолклорни групи (и смяна на часовите пояси) се наблюдава пълна липса на умора – хората слизат и се захващат със задачите.
2. Монаси, будисти, както и ансамбълът “Монасите от Шао-Лин” пътуват по целия свят месеци наред. При тях също липсва умора от смяната на часовите пояси.
3. Занимаващите се с бойни изкуства и йога също нямат оплаквания. Просто вършат, каквото е необходимо.
4. Хората с преобладаващ плодово-зеленчуков и грубо-зърнен компонент в храненето са бодри навсякъде, по всяко време и във всеки сезон. Това е най-многобройната група, която няма оплаквания с часовите пояси и смяната на времето.
Изреждането е информативно. Не можем да изброим всички.
КАКВО КАЗВА НАУКАТА?
Припомнете си факта, че най-фините частици на материята всъщност… не съществуват. Известният квантов ефект на Бозе-Айнщайн, при който наблюдаваният електрон се появява САМО там, където е отправен погледът (и съзнанието) на наблюдаващия, говори категорично, че:
1. Материята, каквато я познаваме (предмети, животни, гео-образувания, процеси, явления, Земята, галактиките, Вселената)… не съществува. Спрем ли концентрираното си внимание върху нещо, ние го създаваме/материализираме.
2. Ако ни се втълпява, че нещо е проблем, ние започваме да се борим и да се предпазваме от това “нещо”, но него (още) го няма. Хабим енергия за тоя, дето духа. Лека-полека създаваме проблема, без да разберем, че истинския проблем сме… ние.
—
ЗАНИМАВАЙТЕ СЕ с истински неща, не си губете времето с глупости и не ги създавайте.
Ако все пак сте ги създали, направете им комедийно викингско погребение като на снимката и ги пратете в небитието.
В КРАЯ:
Майтапът е важен… все пак.
П.С: Ако сте съгласни с написаното или тази статия Ви е харесала, може да я споделите от бутоните по-долу, за да достигне до повече хора.