Страхова невроза, страхова депресия и паник-атаки – От какво се страхува страхът?

ВЪПРОС: „Какво може да се направи при паник-атаки, Емо?“

ОТГОВОР:
Помните ли фабулата от „Педагогическа поема“ на А. С. Макаренко?

Момчета и млади мъже, отритнати от живота, събрани на едно място, в изправително училище – хулигани и престъпници, от които всеки би избягал.

И се появява Макаренко, който им показва, че е готов да се опре на тях и че са хора, които могат да носят отговорност.

Момчета и мъже, достойни за доверие.


ПАНИЧЕСКИТЕ АТАКИ биват подготвени несъзнателно много време преди конкретното проявление и основите, върху които стъпват (пускат корени) са:

1) Ежедневната безизходица: мъгляв, просмукан във всички ъгълчета на битието, смачкващ психиката фон от проблеми без решение, липса на трайни положителни последствия от ежедневните усилия и частична или цялостна липса на очакваното (в мечтите, в представите, в предвижданията) бъдеще

2) Липса на достатъчно топлота, приятелство и любов

3) Намален или никакъв жизнен, мускулен тонус от преобладаваща липса на физическо натоварване с точно определени цели, които да ангажират психиката.

4) Объркано, нередовно и неадекватно хранене и липса на течности, най-вече вода.

5) Психологически пробойни, заложени още от детството: неизградена готовност за поемане на отговорност, неизградена волева структура за преодоляване на конкретни препятствия и прикрита (донякъде неосъзната) липса на достатъчно самочувствие.

И над всичко: изгубена връзка с Природата, с откритите широки пространства, с живия див свят и космоса.

Някой да е чувал за панически атаки на село, където задълженията, ангажиментите и отговорностите са ясни и неизменни: животните и пашата, нивите, градините и работата, а над всичко – единството на хората и взаимопомощта срещу стихиите и хищниците.

Имам пред вид селото отпреди 30-40 и повече години.

Не днешното село (съсипано от предателите в правителството и парламента), където изоставени сами на себе си, без средства, без животни, без реална възможност да управляват живота си, без защита срещу циганите, хората се топят, а селата умират едно по едно.


ЛЮБОПИТНО:

Знаете ли, че в почти 100% при засегнатите от паник-атаки има крайно понижено присъствие на вит. D в организма?

Което означава, че са навързани множество физиологични проблеми:
– проблем с мастната обмяна,
– проблем с вит. С и В-витамините,
– проблем с елиминирането на отровите през кожата,
– проблем с лимфната система
– сериозен срив в стомашно-чревната дейност

Над всичко: липса на пълен минерален профил, което автоматично влияе върху настроението, върху активността при вземане на волеви решения, а оттам и невъзможност човек да поеме нещата в свои ръце

Което означава, че колкото и да говорим за психика, възпитание, размито чувство за отговорност и воля, в крайна сметка имаме измерими, изключително големи празноти във витаминно-минералния профил на тялото, които…

… които снижават обмяната, скапват стомашно-чревната дейност и довеждат до абсолютен психо-физически срив.


ЛЮБОПИТНО – 2:
Знаете ли, че огромна част от хората, правещи паник-атаки, са слаби, тънки, с понижен мускулен тонус?

Костната система, сухожилията, телесното тегло и импулсите, пораждани от тях (в движение и покой), са огромен стимул (или липса на такъв) за емоциите, за мозъка и настроението.

Не можем да избираме структурата и костите на тялото си (те са генетично заложени), но чрез начина си на живот можем да ги накараме да изпращат сигнали на емоционално доволство, на усещане, че сме в състояние да се справяме с трудностите и внезапните предизвикателства.

Оттук и състоянието на нашия мозък, психика и психосоматика.

Ние, приятели, сме отговорни за начина, по който функционира нашия мозък – колкото по-рано осъзнаем това, толкова по-здрави сме.


ЛЮБОПИТНО – 3:

Немалка част, всъщност над 55% от хората страдащи от страхови неврози и правещи паник-атаки (в огромната си част това са жени) имат диагностицирани отклонения в работата на щитовидната жлеза.

Което означава едно: че е необходимо да се подходи и чисто диетологично, за да има относително комфортен вътрешнофизиологичен, чисто материален фон за нормалната работа на жлезата.

Откъдето пък следва, че ако се опитваме да помагаме на човек със страхов комплекс, ще дойде момент, когато да включим много балансирано и компетентно изготвено седмично меню.

Компетентни ли сме за това?


КОЛКОТО ПО-ПРОСТО…

Забравете за скъпите лекарства, забравете за съветите на мастити светила, забравете огромния набор от психо-техники, които един психотерапевт владее.

Не, че всичко това не привнася полза но…

До какво, всъщност, опира възстановяването?

Много просто: до възстановяване на нормалния контакт:
– човек-природа
– с децата, близките и приятелите
– с външни, абсолютно непознати хора
– на себе си със самия себе си

Което води до извършване на много прости ежедневни дейности: излизане на чист въздух, физическа активност и спорт, възбуждане на интерес към нещо, разговори в процес на правене и даване възможност на човека да е водач (частично или изцяло)


С КАКВО ДА ЗАПОЧНЕМ?

Говоря по моя опит, който е разхвърлян в десетки години.

Ако решите да помогнете на някого:

1) На първо място го заредете със светлина и простор: мотивирайте човека да излезе (и да излиза) на широко и светло – в парка, извън града, в гората, в планината, на брега на морето, реката или езерото.

2) Изберете някакво относително леко, но продължително препятствие: хълм, стълби, мост. Нека човекът да има повод да упорства, да прояви (поне минимална) воля и самоконтрол.

3) Водете разговор през цялото време и направете така, че човекът да започне да ви разказва, да ви убеждава и да се чувства значим. Всичко това – докато сте на открито и преодолявате избраното препятствие.

4) Ако ви се удаде възможност (добре е да я създадете), накарайте човека с паник-атаките да ви води, да се почувства водач и закрилник. Така автоматично издухвате причините, довели до възникването и обособяването на страховата невроза и паник-атаките.

5) Когато сте навън и срещнете други хора, направете така, че вашият „пациент“ да размени (и да свиква да разменя) думи и да общува с тях – по нещо за времето, за местността, за посоката или просто поздрав.

6) Създайте интерес към следващото занимание (поход, препятствие) и нека човекът очаква с интерес деня. Поискайте мнението му, накарайте го да дава предложения и да взема решения.

Интересът, очакването и импулсивното даване на предложения кое как да стане, са екстровертни състояния и моментално разчупват страховите нагласи.

7) Изпращайте ясни сигнали към човека, че му се доверявате, че мнението му ви интересува и е от значение за вас. Спомнете си как Макаренко е „обърнал“ психо-нагласата на своите питомци-хулигани – като им се е доверил и показал, че са хора като всички други.

Хора, повече от всички други.

Доверието и топлотата, приятели, променят света.
Променят вселената.

В крайна сметка, променят и човеците.

8) Паралелно със слънчевата светлина и широките простори провеждайте веднъж седмично специализирана тренировка за цялото тяло – на открито или в зала.

9) Мотивирайте човека да започне да извършва утринна гимнастика със закалителни процедури – плискане с хладка/студена вода, обтриване с хладка кърпа, частичен или цял студен душ – според пола, възрастта и възможностите.

Успеете ли да поддържате представената програма от девет точки в продължение на три-четири месеца, имате пълна гаранция, че страховият синдром ще започне да отмира.


БЕЗ ИЛЮЗИИ!

На думи изглежда не особено трудно, но всъщност изисква много работа и концентрация от страна на лекуващия.

Той не би трябвало да се преструва, че обича природата, горите, откритите пространства – желанието му да бъде там трябва да избликва от него.

Никоя преструвка не може да бъде поддържана толкова дълго по този начин.

Да измисляш всеки път ново, интересно, занимателно и провокиращо нестабилната психика на пациента, приключение, в което хем да си водач, довереник, близък и същевременно да изглежда, че се води по преценките на другия, съвсем не е лесна задача.

Изисква желание, много енергия, физически сили, искрен интерес към ангажимента, много знание, познание, много опит и фино чувство за спадовете и поривите в психиката на човека отсреща.

Не на последно място, нека не забравяме човечността, топлината и съпричастността, които извеждат „ангажимента“ в посока твърде различна от стандартните отношения „лекар-пациент“, „инструктор-обучаем“ и „водещ-следовник“.


„ПРЕДУПРЕДЕНИЯТ Е ВЪОРЪЖЕН“
– помните ли това?

Но!

Абсолютно вярно е и обратното: „Незапознатият с обстановката (незнаещият) е оголен, уязвим и уплашен.“

В последните години:
– масовият срив в образованието
– липсата на знание за елементарни хигиенно-двигателни и хранителни навици,
– противопоставянето на всеки срещу всеки,
– довеждането на човешкия живот до грубо, ежедневно, скотско оцеляване и пълната невъзможност това да се промени…

Изкривиха съзнанието на обикновения човек и го превърнаха в уплашено, озъртащо се животно.

Този начин на живот води неизбежно до огромни предпоставки за психически срив, който (ако намери необходимата почва) да се превърне в страхова невроза или паник-атаки.

В съвременното общество огромен брой хора са на ръба това да се случи и при тях.


И ВСЕ ПАК… ОТГОВОРНОСТТА…
Отговорността се изгражда в най-ранна детска възраст, но не с приказки, а с пример.

Децата попиват поведението на родителите (възрастните) и го преповтарят – винаги буквално, но често с обратен знак и още по-често – неразбираемо за нас, големите.

Детето не се води от приказките и думите, а от човека, който ги изрича.

Ако искате детето (или който и да е) да се води по вас, вижте дали сте човека, по когото бихте се водили вие.

Ако не сте… имате много, много, много работа за вършене.


ДЪРЖАВАТА, ЕЖЕДНЕВИЕТО, БЪДЕЩЕТО

Ако се върнем четирийсет-петдесет години назад, ще открием, че масовата истеризация, агресивността, страховите неврози и, модните днес, паник-атаки…

Да?

Ами… почти липсват.

Никога пропастта, разделяща хората от природата, от въздуха и водата, от земята, от селото и животните не е била толкова голяма, както днес.

Никога конкретните ежедневни, измерими и видими плодове от труда на човек не са били толкова размити, дори липсващи.

Защото едно е да работиш на компютър и да имаш виртуални успехи, а е съвсем друго да насечеш дърва, да окосиш сено, да ожънеш нивата, да оседлаеш коня и да препуснеш през гората, да нахраниш животните, да стъкнеш огнището и да закачиш котлето с чорба над него.

Никога умишленото насъскване на една група хора срещу друга с цел властова печалба не е придобивало такива размери. И никога бъдещето ни като общност, народ и държава не е било толкова обезнадеждаващо.

Този общонационален фон смачква хората с по-слаба психика и провокира възникването на всякакви психофизиологически отклонения.

От нас, здравомислещите се очаква (и е наша отговорност) да осъзнаем, че общото ни здраве и общото ни бъдеще (на децата ни най-вече) зависи от днешните ни действия, от днешното ни умение да се сдружаваме, да се обединяваме, да си поставяме общи цели и да ги изпълняваме неотклонно и неотстъпно.

Всички знаем какви са общите ни цели и належащите ни действия.

Ако има дебили, които мислят, че не са наясно, да пуснат новините, да видят сметките за тока и водата, да огледат цените на стоките, да отскочат до празните язовири, да видят мъртвата риба в реките и да отворят антибългарските учебници на децата си.

Решението за всичко това, нас чака.
Не филанкишията.

В КРАЯ:
Започнем ли, страх няма.


**Забележка: за въпроси и контакт, натиснете по-долния бутон и използвайте формата

Вашият коментар