Ще четете:
– природните хора и псевдо-природните
– да направим опит
– лесно е да се ориентираме: три правила
– процесът на стареене
– в основата е страхът
– ами, ако никой не умира?
– “да тръгнем полекичка към някой извор”
—
ВЪПРОС
“Казваш да не пием вода по време на ядене, Емо, нито след това, но аз умирам от жажда, докато се храня. Вярно, не ми е съвсем комфортно като изпия едно шише, но пък утолявам жаждата.“
—
ОТГОВОР:
Знаете ли, че най-дълголетните народи по земята са хора, които не робуват на правилото “Пий по три литра вода на ден, за да си здрав”?
Даже не са чували за подобна максима, известна единствено на хората в градовете.
Т.е. известна е на тия, дето нито живеят дълго, нито живеят здравословно и ако Природата е в единия край, те (с начина си на живот и разбиране) са на другия.
Но пък да им чуете приказките и да им прочетете книгите!
Да се вгледате в празните им очи, виждащи само лъскавото, ефимерното, скъпото и още по-скъпото.
“Кажете им, че една къща струва сто хиляди долара и те, без да са я виждали, ще възкликнат: Каква хубава къща!”
Думите са на Екзюпери от “Малкият принц”.
—
ДА НАПРАВИМ ОПИТ:
1) ВЗЕМЕТЕ един домат и парче краставица. Изяжте ги.
Почуствахте ли жажда?
Не?
Бих се учудил, ако е обратното.
2) ВЗЕМЕТЕ
– две вафли
или
– две парчета торта
или
– порция мешана скара
Изяжте някое от представеното.
Почувствахте ли жажда.
Да?
Бих се учудил, ако е обратното.
Помислете само, каква жажда ще е, ако изядете всичко от представеното в точка (2).
Ами ако прибавим пържени картофи?
Филия с масло и сол?
И прочие.
Т.е. както се хранят 99% от хората.
И както боледуват 99% от хората.
—
ЛЕСНО Е ДА СЕ ОРИЕНТИРАМЕ
1) ВСЯКА ХРАНА, температурно обработена на котлона (в тенджера, на тиган и пр.), на огън или във фурната, е Обезводнена Храна.
От нея е иззета естествената вода и тя
– не може
и
– не е в състояние
Да бъде възприета и обработена (в стомаха, в червата и отведена до клетките), без да използва водните ресурси на тялото.
Което винаги води до сериозно обезводняване.
2) ВСЯКА ХРАНА, КОЯТО:
– е в (почти) естествения си вид, както е замислена от природата
и
– още при дъвчене носи много вода (плодове, зеленчуци)
Носи жива вода в тялото.
Жива е тази вода, която не отива за разтваряне (отмиване и изнасяне) на отровите, а участва в обновяване вътрешността на клетките, в процесите по складиране на клетъчна енергия и процесите на (директна) регенерация на тъканите.
Колкото и да е странно за несведущите, суровата риба и суровото месо също са в тази (водоносеща) категория.
Друг е въпросът, че (в наши дни) да вземем сурово месо от магазина и да го изядем, при днешната ГМО-продукция и отровната химия, би било равносилно на самоубийство.
Но, приятели, съмишленици, другари и другарки, мога да ви уверя от първа ръка, че някога ние, подрастващите, буйни, трениращи и гладни момчета, не се церемоняхме, грабвахме парче сурово месо от масата (или сурови кюфтета), подправено, посолено и подготвено за печене…
И го изяждахме.
Месото беше месо.
Никой от нас не боледуваше, никой не хвана тения или паразити.
Ами ако се върнем сто, двеста или повече години назад?
3) ВСЕКИ ПРОЦЕС В ТЯЛОТО
Се извършва с (при наличие на) вода.
Слюнката е вода.
Кръвта е вода.
Лимфата е вода.
Междуклетъната течност е вода.
Вътреклетъчната течност е вода.
Белодробните алвеоли са лигавица (трябва да са винаги влажни) и дишането приключва, ако няма вода в тялото.
Стомашните сокове са вода.
Без вода жлъчния сок пресъхва.
Без вода кръвта се сгъстява, става на желе и ние умираме.
Чревната перисталтика се нуждае от неимоверно количество кръв, т.е. вода. Затова на човек му се доспива (в мозъка не остава кръв), когато се нахрани обилно.
Имунните клетки се придвижват в течна среда, производна (направена) от вода.
Кислородът се довежда до клетките чрез кръв/вода.
Всички витамини и минерали са или водоразтворими или (ако не са) някъде в процеса по усвояването им е необходимо огромно количество вода.
Не е възможно да се изброи всичко.
Просто запомнете: тялото е каца с вода, в която има почти седемдесет и пет части вода, а останалото са разбъркани камънаци, газове и прахчета (минерали, микроелементи и витамини).
Накратко:
Без вода се превръщаме в сух, безводен, безроден и мъртъв камънак, а впоследствие… в прах.
—
ПРОЦЕСЪТ НА СТАРЕЕНЕ
Загубата на живот хуква на спринт (като във филмите за Индиана Джоунс) и човек остарява за кратко време, когато тялото започне да губи вода.
И не, не остаряваме бавно, както в песента, а за година-две остаряваме с три-пет-шест-осем и тази тенденция (от един момент нататък) става ненормално бърза и почти необратима.
Дейността, която (ни) състарява най-бързо, е Прекомерното Хранене, защото повтаряно неколкократно и ежедневно, то освен, че изземва и разхищава водата в организма, но и обърква, пресича и затлачва абсолютно всички процеси в тялото.
И обратно:
– пестеливото, леко хранене
– хранене с простички хранителни комбинации
– изобилието от вода и пресни плодове на гладно
– изобилието от пресни сурови зеленчуци по време на хранене
– минималното количество на термично обработената храна
– непиенето на течности по време и веднага след хранене
– редовните ежеседмични гладни паузи
– редовните периодични гладни дни (след четирийсетте)
Всички изброени условия, съпътстващи храненето (или липсата му) поддържат тялото здраво, жизнено, бодро, с неизчерпаема енергия и високи физически и запазени физиологични възможности.
—
СТРАХЪТ Е В ОСНОВАТА
Всеки страх, приятели
– да не останем гладни
– да не ни минат в магазина
– да не сме с най-грозната кола
– да не изостанем от модата
– дали сме достатъчно успешни и проспериращи
– да не сме най-увехналата връзка лук на сергията на Живота
И всеки друг, за който се сетите…
Е производен на страха от смъртта.
Когато сме убедени, че сме
– смъртни
– умиращи
– приключващи с живота
– с ограничено време за живот
Ние, ако нямаме по-сериозни разбирания, се стремим да имаме повече, да наваксваме с всичко, за което се сетим, да изживеем повече, да вкусим повече, все повече и повече и повече.
Куха и празна въртележка без край.
Задънена улица.
Път без изход.
Зад всичко това стои отчаяние, безсилие и съзнанието, че не можем да променим нищо. Можем само да грабим повече в малкото време, което ни остава.
Целият Западен свят е стъпил върху подобно празно верую.
Т.е. тотална безнадеждност, която се опитваме да скрием зад (уж) просперитет, зад (уж) безгрижност, зад (уж) справяне с проблемите, зад (уж) истинска, а не пресилена усмивка, зад (уж) весел живот и пр.
—
АМИ, АКО НИКОЙ НЕ УМИРА?
“АКО” е евфемизъм, куха думичка, която е за тези, които нито знаят, нито се информират, нито се образоват, нито се интересуват, нито се опитват да надзърнат зад привидната реалност.
Истината, приятели, съмишленици, другари и другарки е, че нищо, никъде не умира.
Енергията тече, прелива от един вид в друг (но е все същата енергия), образува нови форми, вплита невъобразим брой Реалности една в друга, но…
Но е все същата безкрайна, вечна, мощна, всепроникваща и всесъздаваща енергия.
По този пункт религиите и науката са на абсолютно едно и също мнение.
Когато бедуините тръгват на път с керван от камили през пустинята, не се интересуват от бързото пристигане, защото за тях е важен Пътят. И защото всеки път (от точка А до точка Б; от мисъл до разбиране и действие) е производен на Истинския Път, който не е подвластен на пространството и времето и следователно…
Следователно не сме подвластни и ние.
Ако това е вплетено във всяка частица от съзнанието ви, във всеки атом от тялото ви, ако във всяко действие, контакт, работа, несправедливост, удоволствие, разговор, мълчание или съзерцание виждате безкрая…
Дали целта ви на масата би била да погълнете повече?
Дали бихте тъпкали децата си “за мама, за тати и пр.”?
Дали бихте изпитвали смазващо притеснение или страх?
Дали бихте се щурали по молове, вместо да излезете под открито небе?
Дали бихте бързали да отидете от точка А до точка Б, за да спестите десет минути?
“Ако имах десет минути свободни, бих тръгнал полекичка към някой извор”
Думите са отново на Егзюпери (“Малкият принц”)
—
В КРАЯ:
Какво бихте направили с вашите десет минути, приятели?
Дали бихте натъпкали на секундата в устата си саламите, саздърмата, пържените филийки, хайвера и мекиците, щото няма време?
Или бихте тръгнали полекичка към някой извор, дори и този извор да е само в мисълта ви?
П.С: Ако сте съгласни с написаното или тази статия Ви е харесала, може да я споделите от бутоните по-долу, за да достигне до повече хора.