В Страната на Кривите Огледала или „Планетата на дебилите“

 

Ще четете за:
– грижим ли се (наистина) за старите хора?
– позабравеният български филм „Басейнът“
– държавата (преди) и уважението към старите хора
– отговорността и Голямото Всенародно Огледало
– руини, клетва и чест
– истинската ваксина
– простите разлики между неболедуващите и другите
– децата са огледало на възрастните
– „Злото триумфира, само ако добрите хора не правят нищо“


ВЪПРОС: „Емо, уважавам те, но нали сега трябва да сме отговорни към по-старите, да ги пазим и заради това да спазваме нарежданията на Националния Кризисен Щаб. Нали именно в това се състои единството.“


ОТГОВОР:

Да, ключовата дума е „сега“.

 

Т.е. сега да правим нещо, с което да замажем/закърпим положението, а после, когато отмине (кризата? пандемията? измишльотината?) да продължим да живеем по старому.

„Аз си умивам ръцете“ – както е казал Пилат, вършейки нещо, без да направи нищо за спасението на когото е било нужно.

Защото, приятели, другари и другарки, колко от вас се грижеха преди (измислицата covid-19) за своите близки възрастни хора по някой от следните начини:

– караха ги да правят (и правеха заедно с тях) утринна и вечерна гимнастика
– изготвяха им хранителна програма и следяха дали се спазва
– разговаряха с тях и разискваха принципите на здравословното хранене
– учеха ги и правеха заедно с тях утринно и вечерно закаляване
– водеха ги в зала с тежести, защото без активна мускулна маса няма Силна Имунна Система
– учеха ги на гъвкавост и контрол върху дишането
– учеха ги да гладуват и самите те гладуваха
– даваха им книги и разговаряха за прочетеното
– държаха възрастните да не пушат
– караха ги да плуват и да се гмуркат редовно

Мога да изреждам цял ден.

Говорим за Истинския Начин Да Помагаме На Възрастните и да направим така, че:

– да са здрави
– да имат силна имунна система
– да имат сериозна гаранция против болестотворни интервенти
– да живеят пълноценен живот

Нещо неясно?

ИМА ЕДИН ПОЗАБРАВЕН БЪЛГАРСКИ ФИЛМ – „Басейнът“.

В него са цяло съзвездие великолепни актьори: Коста Цонев, Цветана Манева, Янина Кашева, Георги Калоянчев, Климент Денчев (невероятният бате Климбо, дето рисуваше на стъкло, разказвайки интересни истории всяка вечер в „Лека нощ, деца“), Васил Михайлов, Петър Слабаков и пр.

Във филма, съвсем между другото, се показва как висококвалифицирани треньори (Васил Михайлов) се грижат ежедневно за многобройни групи от стари хора – правят гимнастика на чист въздух, плуват в басейн, учат ги да дишат, да пеят и танцуват.

И, не, не е филмова „комунистическа“ пропаганда.

Защо отварям дума ли?

Защото, приятели, другари и другарки, преди 1989-та това беше държавна политика и част от функционирането на обществото.

Във всеки квартал имаше ОФ-пункт, където всеки ден (да, всеки!!!) възрастните се явяваха и имаха насрочени забавления, спорт, походи, лекции за здравето и всичко необходимо за нормалното им човешко функциониране.

Имаха многобройни контакти, на месец-два ги водеха на екскурзии из страната, из планините, дори извън граница и никой не тънеше в забрава, в нищета, в боклуци, никой не ровеше по кофите и никой не умираше, пребит от цигани.

Съвсем пък между другото, циганите работеха, създаваха блага и огромна част от тях бяха интегрирани (интегрирани наистина, не наужким) в обществото.

И отново – защо отварям дума?

Защото аз самият (за кратко) работих тогава като треньор на възрастни хора и съм отлично запознат как функционираше системата, която днес е…

… нарочно срината и разбита,
… умишлено изоставена,
… умишлено изхвърлена в забвение,
… и тенденциозно невъзстановена

Говоря за забравената (за огромна част от вас – абсолютно неизвестна) система за поддържане на нормалния живот на хората след пенсия.


ЗАЩО КАЗВАМ „ТЕНДЕНЦИОЗНО“ И „УМИШЛЕНО“?

Защото да уважаваш по-възрастните, да учиш децата на уважение към тях, да мислиш за живота им и да изградиш функционираща система, означава:

– да имаш памет за миналото и основите на държавата
– да имаш човешка активност в настоящето
– да имаш работеща и действена идея за бъдещето
– да си неподкупен и да не предаваш Родината си

И над всичко: да носиш отговорност, топлота и съпричастност към хората, изградили с ръцете си и отстоявали България, защото…

… защото идва време да я отстояваш ТИ.

Защото, ако не го правиш, означава да плюеш на себе си като човек, да плюеш на страната си, да плюеш на децата, които идват след теб и когато застанеш пред огледалото…

… какво, всъщност, ще видиш?

Къде ни е Всенародното Голямо Огледало днес, приятели?

Та, въпросът е:

Мислите ли, че зад днешните, моментни, надути, помпозни (порно) приказки за отговорност към възрастните стои и една стотна от изброеното?

Една хилядна?
Една милионна?

Една… каквото там.

Всъщност, говорим за две различни вселени.

В едната е имало мислещи, чувстващи и отговорни хора.
В другата са се нароили предатели и крадци, стъпили с ботуш върху лицето на народа си.

Разбирате ли го?
Разбираме ли го?

Защото, ако го разбираме, защо, по дяволите, не сме всички (мъже, жени, хиляди, маса, народ) на улиците, по площадите, в правителствените сгради – да измъкнем от дупката многоглавата змия, да осъдим, които трябва и да окачим на… нещо, когото трябва?


ЗА СНИМКАТА:
Зад мен е един от входовете към подземната, бункерна част на изоставено, разграбено, разпарчетьосано и вече несъществуващо поделение от Българската Брегова Охрана, която…

… която беше част от могъщата Българска Народна Армия.

Руините са обрасли в треви, храсти, дървета, но циментът (очевидно висококачествен и висока марка) все още е непокътнат и здрав.

Бункерът, който обходихме (огромен и дълбоко под земята), е замислен и построен да издържи на истинска атака.

Някога тук са тичали здрави, млади мъже, тренирали са, пускали са мъжки шеги и закачки, наблюдавали са морето през амбразурите и са били готови

– във всеки миг и минута
– във всеки час от денонощието
– във всеки ден от седмицата

… да скочат и да защитават Родината, пред чието знаме са се заклели във вярност.


ИСТИНСКАТА ВАКСИНА
Преди дни един мой познат, редовен участник в откритите студови мероприятия на клуба, написа, че е ваксиниран против вируси (и коронавируси) от десетки години, т.е. откогато спортува и се храни съобразено.

Вече разбрахте, приятели, другари и другарки, че огромният брой години, през които не боледуваме, този огромен брой години, през които всякакви епидемии минават покрай нас, докато всичко останало киха, кашля, ляга с температура, с пневмония и гълта тонове антибиотици…

Да?

Ами точно това е Истинската Ваксина.

Вижте как става разминаването между нас и останалите:

1) След ставане ние сме навън, на чист, студен въздух, бягаме, плуваме, извършваме високоинтензивни тренировки, от които се връщаме потни и освежени.

След ставане над 95% от останалото население пали цигара, пие кафе и псува, че трябва да става толкова рано.

2) След тренировка ние сме в банята, като завършваме с минута-две-три и повече студен душ.

За над 95% от народонаселението това (със студения душ) е абсолютно немислимо.

3) До момента на тръгване за работа, вследствие от интензивното движение ние вече имаме поне едно (случват се две и три) изхождания.

До момента на тръгване над 85% от народонаселението няма никакво изхождане и е принудено да пие лаксативи.

4) До момента на тръгване ние имаме много единици Естествен Витамин С, вит. D, стотици литри чист въздух и кислород, спринтова обмяна, експресно елиминиране на токсините в комбинация с лекота и настроение.

До момента на тръгване над 95% от народонаселението има стотици единици загубен вит. С (от цигара, кафе, неизхождане, неизхвърлени токсини), никакъв вит. D и абсолютно никакъв чист въздух и кислород.

5) По време на работа ние откриваме многократно всякакви невъзможни (за останалите) начини за движение, раздишване, разкършване, разтягане и физическо натоварване.

По време на работа за почти 99% от народонаселението движението е несъществуваща, дори омразна опция, но кафето и цигарите са на килограм и на метър. До края на работния ден над 60% от народа е изпушил цигара с дължина над половин метър, а има шампиони, гонещи двата метра.

Спирам тук.

Пътьом ще спомена литрите вода, лимоните, плодовете, свежите зеленчуци, малките, съобразени хранителни порции, вечерната тренировка и свежестта от вечерта.

За гладуването не отварям дума.

И това, приятели, е разликата (между нас, имунизираните и останалите) само за няколко часа.

Ами за една седмица?
За месец?
За година?
За пет?

За… цял живот?

Ето защо, когато минем трийсет и петте (и нагоре) и срещнем съученици и връстници от детството, се оказва, че с тях сме били на една възраст само някога, в много далечното минало.

Днес, те са далеч напред, навлезли са с двата крака в дълбоката възраст, в болестите, в наднормените килограми, в трудната подвижнаст и времевата разлика (между тях и нас) постепенно започва да се измерва в десетки, десетки години.

Виждате ли, приятели, другари и другарки, колко е просто.
Толкова просто, че и дете може да го разбере.


КАТО СТАНА ВЪПРОС ЗА ДЕЦАТА…

Преди ден-два вървим с екипа ми нагоре по планинска пътека и настигаме дебел мъж с цигара в устата и дебела жена. С тях – дете, което подскача насам-натам и очевидно иска да тича и да играе.

Всичките навлечени като космонавти.

Разминавам ги като метеор и разбирам, че малчуганът се е лепнал за мен (нали съм водач на групата) и пъшка с моето темпо. Пъшка, но му е интересно и е доволен. Питам го как се казва и започваме бодър разговор:

– Ти защо си гол? – въпросът му е уместен. По шорти и раница съм, за разлика от родителите му и него, опаковани с пуловери, дебели якета, ръкавици и плетени шапки. Това при двайсет и пет градуса на слънце.

Моите хора, и те по шорти, но с тениски, се подсмихват наоколо.

– Защото е топло – отговарям.

– И на мен ми е топло – въздъхва детето. Лицето му е зачервено и мокро от пот, която се стича изпод безмислената скиорска шапка – Обаче, ако се съблека, татко ще ми се кара!

Хвърчим нагоре по пътеката, пестим дишането, а хлапето подтичва и се стреми да не изостава.

– Ти имаш ли деца? – пита задъхано.
– Имам – отвръщам.
– Даваш ли им да ходят като теб съблечени?

Обмислям отговора и си спомням как навремето окуражавах почти четиригодишната си дъщеря да скача от седемте метра на кулата за скокове в морето – за изумление, възторг и злобно шушукане (има си хас!) на тълпата.

Тя заставаше на ръба и се хвърляше смело, защото долу сред вълните я чакаше вездесъщият Тарзан, нейният татко, на когото имаше безгранично доверие.

Тъкмо да кажа нещо и нейде далече зад нас таткото-дебелак се провиква (задъхан и изтощен) на детето да ги изчака и да не тича нагоре, защото…

… защото,
… защото.

… щяло да се изпоти и да се задъха.

Тушшшшш!

Та, въпросът, приятели, другари и другарки, е:
„Как ще потръгне животът на това дете и как ще се развие откъм здравословна гледна точка?“

Защото, не си правете илюзии, то вече е попило, запаметило и отгледало в себе си (несъзнателно, разбира се) модела на татковото „мъжко“ поведение:

– бира, две, три, пет и нагоре
– цигарата в ъгъла на устата е престиж
– кюфтета, пържоли, пържени картофи, хляб, десерт
– големият корем (шкембе, търбух) е признак на мъжественост
– големият мъж не тича, той върви и пухти като хипопотам
– спортът е тъпотия

И пр. премъдрости от съвременния български мъжки фолклор.

Да не говорим за здравето (имунна система, терморегулация, сърдечносъдова издържливост), където вече вият сирените и свети сигналната червена лампичка.

Сирени и сигнална червена лампа абсолютно невидими и нечути за наднорменото родителско тяло в лицето на таткото и майката.

Хлапакът, макар и пълен с енергия, вече е вкаран в хомота на матрицата.

Мила, родна, вече типична (за последните години) картинка.


НАКРАТКО:
Здравето:
– вашето
– на децата ви
– на близките, с които живеете

… е във ваши (и в техни, разбира се) ръце.

„Ваксината“ и високата гаранция, че ще сте устоичиви на външните болестотворни интервенти – също.

Всичко опира до начина ви на живот, храненето ви, степента ви на движение, отношението ви към спорта и времето, което прекарвате в активни дейности сред природата.


РАЗБИРА СЕ, общо и индиректно погледнато, здравето на всички ни е и в ръцете на държавата и ако тя създава тенденциозни, умишлени предпоставки за:

– унижение, подигравка, ненормално лош живот, заболявания и преждевременна смърт на възрастните

– липса на здраве (спортът у нас е в девета глуха, затлъстяването се превръща в преобладаваща визия), липса на възможности за личностно, групово и обществено израстване на децата, младите и зрелите хора

– постепенен срив на икономиката, на образованието, науката, на жизненото ниво, разпад на семейните ценности, на историческите устои, националното самосъзнание и обезличаването на народа

И още, и още.

Тогава е наш дълг да вземем нещата в свои ръце.

„Злото може да триумфира, само ако добрите хора не правят нищо“.

Цитат от… някой си.

В КРАЯ:
Имаме общи и належащи въпроси за решаване, приятели.
И те нямат нищо общо с измислената епидемия.

Времето тече.


**Забележка: за въпроси и контакт, натиснете по-долния бутон и използвайте формата

Вашият коментар