Сезонът на… журналистите – за вирусните епидемии, грипа и настинките

   ВЪПРОС: „Говориш за здраве, движение, да тренираме на открито, но отвсякъде ни заливат с информация, че зимата е сезонът на настинките, грипа и вирусните епидемии. Човек не знае, на кого да се довери, Емо.“

   РЕПЛИКА: Като дойде лятото, ще ви убеждават, че тогава (пък) е сезонът на летния грип, вирусните инфекции и стомашно-чревните отравяния.

   Разликата?

   ОТГОВОР:
   Още през четирийсетте години на ХХ век, в (размитите и крайно неясни) рамки на съпътстващите наблюдения към проекта „Филаделфия“, в САЩ военните провеждат скрит, масиран експеримент за влиянието на внушението (вестници, телевизия, радио) върху поведението и психо-физическото състояние на хората.

   Изводите:
   1. Когато средствата за масова информация редовно и неотклонно показват картини на заразени райони и говорят за опасност от заразяване, процентът на предизвикана заболеваемост скача рязко: от 11% на 68%.

   Казано иначе „Всяка лъжа, повторена сто пъти, става истина“

   2. Когато средствата за масова информация неотклонно и методично говорят за опасност от зарази, нарстват страхът, тревожността и дезориентацията спрямо окръжаващата реалност. Това кара хората да се презапасяват с продукти, лекарства и защитни материали: облекло, марли, маски и пр.

   Продажбите и печалбите на фармацевтичната, хранителната, текстилната промишленост и услугите скачат до небесата.

   Всъщност, интимната прегръдка между военните, промишлеността, гражданските услуги, медицината, фармацевтиката, средствата за масово „осведомяване“, правото и адвокатурата и здравето (болестите и смъртта) на редовия гражданин започват още по времето на Уайът Ърп, че и преди него.

   3. Преценката за ситуацията се влошава и хората все по-често са склонни да чуват само и най-вече черната статистика: поражения, жертви, безизходица.

   Това предизвикано психологическо състояние е близко до състоянието „Стокхолмски синдром“ – когато жертвата боготвори, слуша и вярва само на своя насилник.

   НЕЩАТА СА ПРОСТИ, но у нас в България, проблемът е, че безизходицата, тенденциозно унищоженото образование, масовата културна необразованост, липсата на четивна нагласа (художествена и научна литература, специализирани издания) и повсеместното интелектуално опростачване, доведоха хората до невъзможнаст да различават истината от неистината, реалността от предизвиканата такава.

   СПОМНЕТЕ СИ 50-те, 60-те, 70-те и 80-те години (или питайте някой стар човек от селата, но не градски реститут, чийто дядо е рязал глави или е разстрелвал деца в Ястребино) и си отговорете:

1. Какви бяха зимите (сняг, температури, проходимост) преди години.

2. Колко и доколко боледуваха хората: деца, ученици, зрели и възрастни.

3. Колко бяха учениците в класовете и колко от тях спортуваха?

4. Какви бяха водещите обикновени, общочовешки, народопсихологически нагласи:
– задружност (или разделение),
– взаимопомощ (или противопоставяне),
– „можеш, ще се справиш, ще се справим“ (или от теб/нас нищо не зависи),
– спокойствие (или повсеместен страх от кражби и убийства).

Ще откриете удивителни, направо трогателни съответствия между заедността, единството и общата воля (история, човек, народ, обща цел, държава) и… повсеместното здраве.

   Знаете ли, че през втората половина на ХХ век, България е водеща в света по столетници на глава от населението?

   Изолирано явление?
   Хе, хе…

   (Поинтересувайте се за порядките и единството (или липсата му) по света във време на големи, масови епидемии, спад на общото здраве и увеличение на смъртността – прим. Голямата чумна епидемия в Западна Европа)

   Общо казано:
   1. Има ли вяра и единство – здравето е във възход.
   2. Има ли страх, безпросветност, отчуждение и безизходица – влошено здраве, болести, ранна смърт.

   Отворете си очите, приятели и – действайте.

   А СЕГА – да погледнем новините и рекламите (как без тях?) в днешните средства за масова информация – тук, у нас.

   Въпросът е „Доколко (и дали) са в съответствие с изводите на експеримента „Филаделфия“ от забравените (и сякаш несъществували) 40 години на ХХ век?“

   И отговорът е?…
   Да?…

   Бинго!

   Едно към едно.

   ПО ВРЕМЕТО на моето следване (там, далеч в годините, отвъд дъгата) тези взаимовръзки се изучаваха, изследваха се тенденции, правеха се изводи, близки и дългосрочни планове.

   Ще спомена само (за сериозните), че взаимовръзките между обществото и човека и обществото като жив, човешки организъм е основна част в концепцията на романа „Фараон“ (1895-1896 г.). на Болеслав Прус (Александър Гловацки).

   Колко от вас ще си поставят за цел да го прочетат или… препрочетат?

      КАКВО КАЗАХМЕ до тук:

1. Не се водете по реклами – тяхната цел е да ви внушат, че ще се разболеете, че времето е лошо, крайно опасно, че няма отърване от болести (грип, вируси, кашлици, стомашно-чревни, ставни и пр.) и единственото ви спасение е да сте лоялни клиенти и купувачи на предлаганите продукти.

2. Изграждайте кръг (приятелски, групов, клубен, социален) от хора, в който единството, бойкостта, практичността, единодействието, другарството, взаимопомощта, човечността и топлотата да са основа на отношенията.

3. Движете се, спортувайте, тренирайте, не се „сгъвайте“ от атмосферни влияния и човешки сплетни – просто действайте и учете другите на това. Започнете ли да обръщате специално внимание на глупостите, лошотиите и недоразуменията, вие ги пре-съдавате и правите възможно съществуването им.

4. Използвайте храненето, глада, движението, спорта и студа, за да бъдете здрави. Леко оскъдното хранене и гладуването запазват енергията и поддържат организма млад. Движението и спортът са нашата заявка какви искаме да бъдем, а студът учи психиката, тялото и клетките на взаимодействие и борбеност.

(На снимката в началото: Кадър от вчерашната тренировка далеч от града. Температура на въздуха 6-8 градуса, на водата 4 градуса, което е истинско предизвикателство).

Днес в осем сутринта отново бяхме на тренировка, която също завърши с къпане в морето. И, да, разбира се, че хората, които ме следват боледуват много по-малко.

   Сезонът на грипа и настинките?
   Не ни разсмивайте.

5. Мислете за децата: Всяко наше движение, жест, дума, мимика, звук и постъпка изпраща послание „Бъди такъв“. Децата попиват всичко, не го забравяйте.

6. Имайте памет за миналото – за рода, квартала, селото, града, областта, държавата, народа, за чувствата на хората, начина на живот, отношенията и традициите. Те са основата, за ни има днес.

   Здраве, без осъзната памет и надграждане – няма.

   В КРАЯ:
   Един добър приятел ми каза: „Откакто вкъщи махнахме телевизора, спряхме да боледуваме и започнахме да си говорим“

   Коментарът е излишен.


**Забележка: за въпроси и контакт натиснете по-долния бутон и използвайте формата

Вашият коментар