Въздухът, който не ни достига…



Ще четете за:
– панаирджийско-дебелашката чалга-психология
– сериозно за емоционалността
– кога могат да ни разболеят емоциите?
– какво прави човек, когато се уплаши?
– физиология на страха
– как да противостоим на тъгата, страха и паниката?
– ода за единството
– най-великото човешко изкуство


ВЪПРОС: „Много се говори за емоционалността, която е в състояние да разруши добрата ни физическа форма, да ни разболее, но и да ни излекува. Можеш ли да кажеш нещо за това, Емо?“


ЕМОЦИИТЕ И ДНЕШНАТА… ПАТРИОТИЧНА КАРТИНКА:

По тая логика всеки лентяй-дебелак може да се оправдава, че шкембето му прелива над гащите, а задникът му се разплува на два стола, защото е психически натоварен, защото е под стрес и защото „ти знайш ли к’во ми’й положението?“…

А (зад кулисите) положението му е просто мързел до небето, агресивно безволие, асансьор от/до третия етаж, никаква естетическа култура, през деня вафли, цигари и кафета, а вечерта… вижте му хладилника: майонези, бели хлябове, козунаци, оцветени сокчета, кола, бири, салами, суджуци, саздърми, рула тип „Стефани“, мусака и сърми за претопляне, баници, кексове и онзиденшни еклери.

Сигурен съм, че пропускам седем десети от „великото“ съдържимо в хладилниците на днешните „българи-юнаци“, но и това стига.


СЕРИОЗНО:

Преди дни разговарях с млада жена, която е преодоляла рак на тимусната жлеза (операция), тежък перитонит (операция) и белодробна емболия (т.нар. инфаркт на белия дроб, отново с операция) – всичко това буквално накуп, по едно и също време.

Необяснимото бе, че тежките болести са възникнали все едно от нищото, на фона на абсолютно съобразен хранителен режим, редовен спорт, редовни дихателни упражнения и здравословен начин на живот.

Бях в неведение относно причините, довели до страхотния срив в здравето.

Но!

В процеса на разговора научих за страховитата няколкомесечна емоционална безизходица, свързана с отношенията в личния живот – мъчителна раздяла, която буквално я оставила без дъх.

Която дълго, дълго, дълго време я оставяла без дъх.

Освен това се оказа, че…

Изненада!

… че (връщайки се стъпка по стъпка назад във времето) при най-близките роднини по майчина линия е имало поне четири случая на злокачествени заболявания. Т.е. тенденцията (по-скоро закономерността) е ясно различима и, в известен, макар и мрачен смисъл, съвсем предвидима.


ОТГОВОР:

Емоциите, приятели, другари и другарки, могат да ни разболеят, само ако стъпват върху обективна материална основа, за която да се захванат и пуснат корен.

Иначе е невъзможно.
Повтарям: абсолютно, абсолютно на N-та степен невъзможно.

Накратко:

1) Ако имаме несъобразено хранене, което оформя вътрешно-физиологична картина, водеща към болест.

2) Ако ни липсва активно движение като начин за баланс на телесната и емоционалната енергия.

3) Ако ни липсва активно движение и дълбоко дишане на чист въздух, далеч от градската среда, сред чистотата на природата – планините, горите, морето и реките.

4) Ако имаме разсипващи здравето навици: нередовен живот, тютюнопушене, алкохол, наркотици, преяждане, редовна и несъобразена консумация на месо, мляко, на захар, сладки и пр.

5) Ако имаме недвусмислена генетична предразположеност за дадена болест – ясно продължаваща в рода нишка от едно и също, повтарящо се заболяване.

Случи ли се, да сме „плътно“ в някоя от петте точки (или в повече от една), тогава всяка продължителна, силно негативна емоция (нервен срив, депресия, отчаяние) може да отключи генетично закодирано заболяване.


ЗА ТОЧКА №5:

А) Абсолютно всеки от нас има слаби места по рождение: при един е сърцето, при друг черният дроб, при трети лимфната система, при четвърти отделителните органи, при пети опорно-двигателният апарат и пр.

Б) Добре е да сме наясно и да държим под око болестите на родителите си, на техните родители и т. н.

В) Добре е отрано да предприемем стъпки (ако имаме достатъчно мозък в главата), които да не предизвикват/раздухват тлеещите (по рождение) генетични болестни огнища.

Това, разбира се, е работа на родителите, които в общуването с децата им разказват за бабите, дядовците, за по-далечните роднини и изграждат общосемеен начин на живот и функциониране, който да стъпва върху идеята за здраве.

Говорим за интелигентни, образовани, отговорни и мислещи родители.

Не за животноподобните идиоти (които се наплодиха напоследък), чиито ден минава с три кутии цигари (първата още сутринта в кухнята), после изброеното в първия пасаж от публикацията…

И всичко отново обвито в тонове тютюнев дим, от тонколоните дъни чалга, прозорците затворени, а бъдещето…

Е… това е (виждането им за) бъдещето.
И какви ще са им децата?

Между другото, това е „културата“, която налагат от управляващата шайка през министерството на образованието и културата (в учебниците за ОУ бъка от мини-рекламни разказчета за джойнт и цигари) до казионните телевизии (турски сериали и лотарии).


КАКВО ПРАВИ ЧОВЕК, когато се уплаши не на шега?

Плюе символично в пазвата, което като физиологична дейност е… какво?

Рестарт (успокояване) на дишането по подобие на АВS-а на спирачната система: неколкократни импулси (наподобяващи плюене), които снижават напрежението в сърдечната област, намаляват кръвното налягане и вкарват кръвотока в нормален режим на действие.

(между другото, пиенето на няколко глътки вода след уплаха има същия стресо-понижаващ ефект поради абсолютно същите (физиологично-импулсни) причини – преглъщането)

Импулсът на плюенето е лек, здравословен „напън“, последван от отпускане. Навързаните повторения играят ролята на понижаваща каскада (почти като да намалим скоростта на автомобила с понижение на предавките), която възстановява „спокойността“ във връзката „дишане-сърце“.

Моментният напън да изплюеш (като имитация) вкарва в дробовете, оттам и в кръвта, ударно количество кислород, който се изчерпва скоростно от тъканите, когато настъпи паниката (уплахата, нервният срив).


МОМЕНТНАТА ПАНИКА (страх, стрес, шок) кара клетките за броени секунди да изхвърлят (да се освобождават от) отработените токсини. Все едно да съобщят, че за намерен вкъщи боклук следва разстрел и ние панически да изхвърлим чувала с боклук през балкона или през оградата на улицата.

Всяка токсична субстанция (отрова), ако е в минимално количество, играе ролята на положителен импулс, поддържащ тялото във висока, но кратковременна бойна готовност. Това се получава и с допълнително освобождаване на адреналин – като шпорите на ездача или металният остен, с който бодат животните, за да вървят.

Въпросът е, колко време можем да забиваме шпорите в корема на животното, преди да падне от изтощение?

Тази физиологична ситуация изчерпва кислорода от тъканите и когато опасността отмине, човек е на предела на силите си.

Ами, ако стресовата (опасна) психологическа ситуация е дни наред?
Седмици?
Месеци?

Ами ако мъглата, липсата на бъдеще и отчаянието в личния живот продължават години, скрити зад привидната ежедневна усмивка и, уж, изправен гръбнак – привидност и поза, които изчерпват още повече скритите резерви?

Отговорът е: тялото влиза в масивен, редовен, постъпателен, привидно контролируем, но очевиден и постепенно засилващ се, кислороден недостиг.


ОТТУК НАТАТЪК
, ако не бъдат предприети мерки за възстановяване, е въпрос на време да бъдат задължително отключени генетично заложените болести.

И започва пълната програма…

Как?
Откъде?
Абсолютно необяснимо?

Абсолютно?
Необяснимо?
Я пак?


РЕШЕНИЯТА:

1) Без значение от ситуацията, се стремете да спазвате обичайния дневен режим – ставане, гимнастика, хранене, спорт, почивка. Това дава ритмичност на психо-физиологията, а ритъмът е първото условие за възстановяване на дълбоко скрития дисбаланс.

Запомнете: нарушите ли ежедневния ритъм на обичайните дейности, влизате в още по-дълбоки „болестни“ води. Генетично заложените „бомби“ (особено ракът) чакат именно нещо, което да изведе тялото и психиката извън нормалното функциониране.

Не искате това, нали?

2) Хранете се поне с 1/3 „кислородна“ храна и много, естествен витамин С.

Всяка сурова храна е кислородна и всяка храна, преминала през огън (задушаване, варене, печене, пържене) е между 50% и 100% лишена от кислород.

Особено пържената (и претоплената) храна е не само безкислородна, но и отнемаща кислорода (и витамините, минералите и микроелементите) от тялото. Това, на практика, е изкуствено състаряване на органите, системите и кожата.

Никой не иска това, особено вие, жени!

Добре е (ако не сте с поднормено тегло) да провеждате дни на вода, изцедени цитруси и сезонни плодове.

3) Спортувайте редовно – не повече, а в рамките на нормалното – говорим за ритъм, нали?

4) Тренирайте различните видове дишане и особено фазите на задържане при пълни и празни гърди.

Задържането на дъха дава възможност за активна реорганизация на тъканното (клетъчното) дишане.

5) Тренирайте различните видове дишане в активно движение – по време на плуване, на поход и дори при леко бягане.

След спринтови положения (отсечки, стълби, сериозен наклон) опитвайте да забавяте волево дишането – има утвърдени методики, които преподавам на заниманията по йога.

6) Поддържайте обичайните ежедневни връзки с приятелите и близките – без това, нормална работа на психиката няма.

Човекът е социално същество, но още по-важно за здравето ни е, че нашите билиони клетки също са мънички социални личности.

Затворим ли се в себе си, импулсът и негласната заповед за отделяне (затваряне) стига бързо до тях. Получат ли я, клетките я изпълняват дословно. Това е пред-началото на раковото образуване – много, много преди въобще да е възможно медицинско диагностициране.


ОДА ЗА ЕДИНСТВОТО ИЛИ „КЛИН – КЛИН ИЗБИВА“

Да помним, приятели, другари и другарки:

Бъде ли нарушено клетъчното единство, заедното правене на нещата (функциите, процесите), тялото влиза в режим на умиране (агресивна, смъртоносна болест или скоростно остаряване и смърт).

За да не възникват подобни състояния, е необходимо
– редовно
– постоянно
– всеки миг и минута

… да ангажираме с мисъл, дума и поведение клетките на нашето тяло в единодействие и активна общност.

Как става това?

1) Като работим за обединение и заедност на близките хора, кръга от приятели и всички, с които имаме ежедневен досег.

Така участваме в (и създаваме) разрастващ се социален кръг от много силна, всеобща енергия, която се увеличава от всеобщото чувство на удовлетворение.

И обратното: всяко разделяне, противопоставяне, умишлено създаване на конфликти, е начало на социален тумор, който (ако обществото функционира по този начин) разяжда държавността, унищожава основите на вековните народностни взаимовръзки и, в края на краищата, стига до отделния човек – лош живот, конфликти, тежки болести, смърт и спадане средната продължителност на живота.

2) Участвайте (създавайте) приключенско-познавателни нагласи и мероприятия.

Когато човек е на ръба на оцеляването (в относително контролируем вариант), той не може да мисли егоистично, защото:

– зависи от другия/другите
– помага на другия/другите, защото зависи от тях
– свиква да получава и да оказва помощ – променя се като човек

Този процес на промяна (от краен, самоубийствен егоист, до верен приятел и човек, мислещ за другите) е стъпало от личностното просветление (катарзис) и израстване, а това в огромна част от случаите води до необичайно изцеление.

Изцеление, което от медицинска гледна точка е невъзможно.

От природна и космическо-вселенска гледна точка е най-обикновен (възстановен) ход на енергията.

В КРАЯ:
Къде си ти, приятелю, в общия поток на енергията?
Къде е твоят кръг от близки хора?
А… не толкова близките?

Кого научи днес на най-голямото човешко изкуство: изкуството да подаваме и да поемаме ръка?


**Забележка: за въпроси и контакт, натиснете по-долния бутон и използвайте формата

Вашият коментар