ВЪПРОС:
“Как да преодоляваме възрастовите изменения, Емо?“
ОТГОВОР:
Не искаме да остаряваме, нали? Ами тогава… просто няма да остаряваме.
ПРЕДИ ВРЕМЕ (когато знаехме КОИ СМЕ и имаше държава, НРБългария) участвах в мащабно проучване на положението в българските затвори и клиниките за психически отклонения (т.е. лудниците).
Това, което ми направи огромно впечатление, бе очевидната, смазваща разлика във външния вид на хората от психо-клиниките спрямо външния вид на всички останали.
Казано точно – лудите като че ли не остаряваха.
В ЕДИН ОТ РОМАНИТЕ на братя Стругацки се разказва, как извънземните идват на Земята и откриват, че:
1. Всички нормални хора (според космическото разбиране) се намират в лудниците и отчасти в затворите, докато истински лудите са на свобода и незнайно защо биват наричани “нормални”.
2. Външният вид на затворените “нормални” хора отговаря на възрастта им, докато хората, които са на свобода, на същата възраст, са неимоверно по-стари и по-болни, което за тях е нормално и те го наричат “остаряване”.
Е, бях го видял от първа ръка.
ОБЯСНЕНИЕТО е просто. Науката (квантова физика, невро-биология, квантова физиология, квантова невро-биология и пр) свързва изменението на биологичната материя със съзнанието, което я наблюдава (обитава, оживотворява). Всички знаем, че ако наблюдаваме под микроскоп нано-частици, те се групират там където гледаме и реагират на нашето настроение и мисъл. Т.е. изпълняват нашите моментни желания.
Съзнанието на “лудите” е концентрирано върху една (въображаема) идея и не допуска съществуването на друго – време, възраст и пр. Абсолютно същото е при процес на дълбока медитация, като разликата е във възможността за връщане към обичайното екстравертно състояние в ежедневието – при психично болните тя отсъства.
Казано езотерично – на квантово равнище цялата материя играе (вкл. и нашето тяло), танцува и се пренарежда според това какъв човек сме, как и за какво мислим, какъв характер носим и доколко осъзнаваме взаимодействието и единството между нас и околната среда (Природата).
ЕФЕКТА НА СТОТНАТА МАЙМУНА… again.
От малки на децата им се внушава, че като порастнат трябва да се държат и да изглеждат Еди Как Си – всички наоколо им го повтарят. Кога да са вече зрели, кога да остареят и кога да умрат – калъпът на масовото внушение е безмилостен и повсеместен. Не сто маймуни, а хиляда по сто. Естествено, съзнанието на малките се препрограмира, бетонира и няма мърдане.
Хората са убедени, че това е физичен закон – времето върви само по един начин.
Обаче…
ДЪЛБОКО В ГОРИТЕ НА БРАЗИЛИЯ живее голямо племе, където хората… не спят. Екипите от учени, които ги изследват, са единодушни:
1. Тези хора нямат представа, че съществува понятието “време”.
2. Липсата на концепция за време и свързаните с него промени, автоматично препрограмират (обезсмислят) понятието “умора” и необходимостта от почивка. Казано иначе, не знаят, че… могат да се уморят.
3. Трудно е да се измери възрастта на “старите”, защото те някак си не изглеждат като стари и вършат всичко наред с останалите.
В РАЗЛИЧНА СТЕПЕН при всички традиционни общности, които са по-близко до природата – племена, групи, народности, концепцията за време е липсваща или коренно различна от тая на хората в “цивилизования свят”.
Спомнете си, как тече животът на село – бавно, достолепно и спокойно. Минутата и секундата са почти несъществуващи понятия. Времето се измерва с “по изгрев”, “икиндия”, “по залез”, “пълнолуние”, “третата луна”, “по първи петли” и пр.
СИНТЕЗЪТ НА БЕЛТЪЧИНИТЕ: Медицинските изследвания на бразилското племе (и на други сродни общности) показват висок физиологичен синтез на белтъчините, характерен за детско-юношеската възраст. Обяснението е:
1. Този факт е следствие от непрекъснатата физическа активност, която прави клетките “по младежки гладни, действащи и можещи”.
2. Синтезът на белтъчини е пряко повлиян от обмяната на веществата, защото съзнанието не дава на тялото да остарее и монолитът “съзнание-тяло” продължава да функционира по детски – игриво и активно.
ДОЙДОХМЕ СИ НА ДУМАТА – За да запазим детското у себе си, е необходимо:
1. Да поддържаме любопитство към всичко – децата са любопитни. Отиде ли си любопитството, губим “вкуса на живота”.
2. Да имаме желание да опитваме отново и отново, защото ни е интересно и любопитно.
3. Да се стремим да научаваме нови неща и да експериментираме доколко са работещи.
4. Да чувстваме и усещаме. Чувството е свързано с интуицията, а тя е бърза “наднормална” връзка между причина и следствие.
5. Да даваме на децата точни, кратки и разбираеми отговори на всички възможни въпроси. Вселената и Нещата са просто устроени, но нашите страхове (притеснения, комплекси, срам) ни кара да усложняваме отговорите или да бягаме от тях (“Като порастнеш, ще разбереш”, “Питай баща си/майка си”, “Друг път ще ти кажа”). Всъщност, отговорите са нужни не на децата (те така или иначе ще ги научат, със или без нас). Умението да отговорим, е тест за нашата адекватност, човешка прямота, познание и за наличието (или липсата) на “детето в нас”.
Има още много, но тези са достатъчни. И нека не бъркаме “детето у нас” със сенилната инфантилност.
Едно напомняне: Изглежда лесно да действаме по точки 1-5, но за подобен подход е необходимо да имаме гъвкаво чувство за хумор, интелигентност, да сме образовани и съпричастни. Без съ-при-частие (съ-причестяване – заедност), оставаме просто зрители, които се опитват да следват формално точките, да дават акъл и всичко отива на кино.
В ТРЕНИРОВЪЧЕН ПЛАН: Заветната “тройка”:
1. Гъвкавост и разтягане – йога, стречинг, бойни изкуства.
2. Мускулни упражнения със и без тежести – Обща Физическа Подготовка. Без редовни мускулни упражнения с тежести няма мускулен синтез на белтъчините, което води до загуба на мускулна маса и калций, измършавяване, нездрав и болнав общ вид, падане на тонуса и обмяната. Загубата на мускулна маса е най-важният и основен признак на старостта.
3. Плуване – синхронното, ритмично дишане обновява тъканите, гори въглехидратите и прави клетките белтъчно гладни. Има ли белтъчен глад, има мускулен анаболизъм, а той е в основата на младежките извивки и мускулната “напълненост”.
В КРАЯ:
Не ние, а децата са нашите учители.
Ние просто им даваме възможности да се проявят.
П.С: Ако сте съгласни с написаното или тази статия Ви е харесала, може да я споделите от бутоните по-долу, за да достигне до повече хора.